и за липсата на планове за действие в българските железници
Неотдавнашният случай със скъсаната кабелна мрежа при с. Черганово отново постави на дневен ред въпроса за същината на проблема и защо от години не се взимат мерки.
На първо място в този участък почти всеки месец стават инциденти с контактната мрежа и това не е от вчера – така е поне от 20 години. В този район от много време се случва да падат клони върху линиите или жиците и проблемът отново е в липсата на поддръжка.
За съжаление тук вината некоректно се хвърля върху БДЖ, без да се прави сметка, че от 2002 г. дружеството не отговаря за поддръжката на железопътната инфраструктура. Вече 12 години у нас не се разбира, че железницата е разделена на инфраструктура, която включва гари, перони и релси (обслужвана от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – НК ЖИ) и подвижен състав и билетоиздаване да речем (БДЖ).
Ние неведнъж сме протестирали срещу касапското разделение на дружествата, което води до множество проблеми, до неразбиране сред обществеността, до липсата на координация и в крайна сметка страданието и недоволството на пътниците и липсата на правилен подход в такива случаи.
За нас е необяснимо – защо не се поддържат жп линиите и околните пространства, които попадат в сервитутите и са собственост на НК ЖИ. Поддръжката на растителността около релсите е жизнено важна дейност за функционирането на жп инфраструктурата, тъй като дървесната растителност предпазва баластовите основи от разрушаване, както и от вятър и зимни преспи. Но трябва редовно да се поддържа.
От друга страна, отношението на персонала на БДЖ и нежеланието да се обясни с прости думи на пътниците какво се случва и хората да бъдат успокоени, показва отсъствието на ориентиран към клиентите подход. Осезаемо се вижда липсата на обучение на персонала от страна на ръководството на компанията. Мениджмънтът на институцията на практика не смее да предприеме сериозни мерки и действия поради страх от уволнение (министърът на транспорта назначава шефовете на БДЖ и НКЖИ).
И не на последно място – във всяка железница в Европа има сценарии за действие в такива извънредни ситуации. В България очевидно те липсват. Освен това железницата няма собствена GSM мрежа, каквато имат почти всички европейски железници, а това подпомага бързата реакция и комуникация.
Съвсем умишлено в последните години се режат и унищожават дизелови локомотиви, които навсякъде в Европа се държат в резерв именно за такива ситуации, когато има проблем с кабелната мрежа на електрическите локомотиви и мотриси. Ако имаше резервен дизелов локомотив в Казанлък, Стара Загора или Тулово, влакът щеше да бъде извозен без абсолютно никакви проблеми, а пътниците щяха да усетят, че някой наистина се грижи за тях и е помислил за подобна извънредна ситуация.
Ние отново питаме – до кога ще се унищожава подвижен състав с основанието „пестене на средства”, след като в такива казуси разходите могат да надхвърлят многократно всички „спестени” пари.
Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт
