Велико и боговдъхновяващо е делото на Кирил и Методий – да създадат българската азбука и писменост, както и за преведат светите книги
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
от гръцки на български, за да се проповядват те на разбираем и говорим за българското население език.
Заради тази своя дейност братята са наклеветени пред римския папа, че нарушавали триезичието, съгласно което Божието слово трябва да се проповядва само на три езика – латински, гръцки и иврит (староеврейски).
Повикани от тогавашния папа Николай Кирил и Методий тръгват за Рим, но в същото време светият отец умира и на престола се качва наследникът му папа Адриан ІІ.
Пред него Кирил, наричан още Философ, с бляскаво ораторство защитава правото на българските свещеници да проповядват Божието слово на български език, като изтъква: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички?
И не дишаме ли всички еднакво въздух?... И как вие признавате само три езика и повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?... Няма свещени езици и няма богуненавистни народи… Всички хора пред Бога са равни, затова и нашият език, българският, има право на живот и е равен на другите!”.
Папа Адриан ІІ отстъпва и благославя делото на двамата братя и така българският език станал първият в света нов език, признат да се проповядва на него словото Божие!
Според житиеписеца Теофилакт Охридски папата провъзгласил в църквата двамата братя за равноапостоли, понеже подвигът им е „равен на подвига на апостол Павел” – един от най-ревностните последователи и разпространители на учението на Исус сред народите. А това е било най-високата оценка за просветител и апостол през Средновековието.
В най-ранните български ръкописи, запазени до днес, паметта на светите братя в онези далечни векове се е почитала по различно време – на 14 февруари се тачил св. Кирил, а на 6 април – св. Методий.
За техния общ празник – 11 май, се споменава най-рано в ръкописи от ХІІ век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на нашето Възраждане се превръща в тържество за всички българи в борбата за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.
Денят 11 май е утвърден като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий през 1883 г.
Но първото честване е организирано още преди това – през 1851 г., от Найден Геров в Пловдив, а от 1857 г. започва редовното му отбелязване в Цариград, Шумен и Лом като училищен празник (както „Десант” отбеляза в своя публикация през миналата година, според нов превод от староарменски на едно старо писмо на арменски пътешественик, през май 1813 г. той е присъствал на отбелязването на вечеринка, посветена на създаването на буквите в Шумен, което прави града под Илчовия баир първия, отбелязал паметта на светите братя, б. р.).
След освобождението на България 11 май става всеучилищен празник на двамата първоучители и просветители. Тогава възниква и идеята да се напише химн в тяхна прослава.
Това става през 1892 г. в Русе, където Стоян Михайловски, по това време учител в Мъжката гимназия в дунавския град, написва текста. А през май 1901 г. учителят от Петокласното ловешко училище Панайот Пипков създава музиката за „Върви, народе възродени”.
Почти сто години по-късно – през 1981 г. папа Йоан Павел ІІ провъзгласява солунските братя – равноапостолите св. св. Кирил и Методий, за съпокровители на цяла Европа.
