Стотици хора от павликенското село Върбовка и околните селища се събраха на 17 май около паметника на загиналите до старата каменна чешма в местността Косматица,
Автор: Здравка Христова
за да отбележат 147 години от героичните сражения на четата на Филип Тотю с турската потеря.
За първи път по инициатива на великотърновския клуб “Традиция” на това знаково място беше направена възстановка на славното сражение, при което тридесетината хайдути на Филип Тотю успяват да надвият потеря от 1200 души башибозук и над 400 души редовна армия. Хората на страховития воевода се сражават повече от 10 часа и накрая успяват да се измъкнат от многобройното обкръжение на турците с минимални загуби.
В живата картина, върнала ни назад в тези славни и драматични времена, участваха патриоти от клубовете на “Традиция” във Велико Търново, Силистра, Велики Преслав, Шумен, Плевен и София.
Сценарият на възстановката е по спомените на Филип Тотю, записани от Филип Симидов, и по книгата “Комитско лято” на Захари Кожухаров - „Знаменитата битка на Филип Тотю край с. Върбовка от май 1867 година“.
За четниците си, които се събирали в Зимнич (Румъния), Филип Тотю дава следната характеристика: “Момчетата бяха наистина отбор. До един бяха все здрави, едри и силни мъже, със загорели и внушителни лица. На вид - кротки и мълчаливи, те бяха смели и решителни хора, с калени натури, тъкмо сгодни за работата, за която се събираха.“ Четниците на Филип Тотю са били първите, които са имали униформи - от шаячен плат, със зелени чапрази и два реда жълти копчета отпред, обути с цървули и навуща, а на калпаците им - лъвче, изрязано от тенекия.
Точно този лъвски знак става герб на българските бунтовници по-късно. Знамето на четата било изработено по подобие на знамето на Първата българска легия: три хоризонтални ленти - червена, бяла и зелена, по средата с изправен лъв и над него надпис “Свобода или смърт“.
Призори на 17 май 1867 г. Филип Тотю и хората му стъпват на българска земя при Свищов, срещат се с местните съзаклятници, допълват запасите си от храна и оръжие и потеглят към Балкана. Четата спира да денува в гората между селата Бутово, Азискьой и Върбовка. Случайно е разкрита от турци ловджии, които донасят на Хаджи Мехмед ага - беят на Върбовка.
Той праща вестоносци до бейовете на околните села и сбира турските сили. Започва епична битка, в която непрекъснато приижда турско подкрепление. Турците атакуват, но точната стрелба от гората и невидимият враг ги спират, напразно главатарите се мъчат да ги изкарат на юруш. Повторили и потретили атаката.
Башибозукът атакува от запад, изток и юг. Филип Тотю заповядва на четниците да се изтеглят на север и започват кръгова отбрана. Старите комити са разделени на групи от по 4-5 човека, успяват да пробият обкръжението и да се скрият в близките гори. Пътят към Балкана е свободен и нощта скрива четниците.
След Освобождението Белочерковското поборническо-опълченско дружество, начело със свещеник Петко Т. Франгов, поставя през 1909 г. железен кръст на дървото да напомня за този исторически ден.
За битката на 17 май 1867 г. престарелият вече войвода казва: “Повечето останали живи свидетели от онези времена помнят онази страшна епоха на Върбовската битка... Докато има на света правителства като турското, докато те завиват с дрехата на лицемерието толкова неправди и жестокости, толкова кланета и тайни убийства... До тогава ще имаме Върбовка, Милин камък и Бузлуджа!”
