Решаването на проблеми с „мъртвите души” в тях е единствено въпрос на политическа воля
Автор: Ани Александрова
Един русенски професор - Петър Иванов - шества из българските медии и брои „мъртвите души” в избирателните списъци. Или по-точно казано: огласява ги. Дори се мъчи да бие камбаната, защото става дума за един от най-порочните дефекти на избирателната матрица.
Тези 10 или повече процента „извънземни” избиратели или, ако щете – тези 600-700-800 хиляди души – всъщност са идеалните избиратели. Те деформират цялата картина на всички избори от години; те променят процента на избирателната активност; те изкривяват бройката гласове, необходими за постигането на определени проценти – примерно 4 на сто, колкото е избирателният праг при вътрешни избори; те са електората-мечта, защото ги няма, но вършат работа и не задават въпроси…
И едно много важно и необходимо уточнение, встрани от Гогол: „мъртви души” се наричат хора, които присъстват в избирателните списъци с всички необходими атрибути, но всъщност ги няма – защото са в чужбина или дори защото вече не са между живите – и няма да се явят в нито една секция у нас или зад граница, за да упражнят правото си на глас.
Пътеводител на начинаещия преброител
Ако се объркате от многото цитирани числа, не се чувствайте глупав или аритметично недоразвит. Тези числа са толкова и изчислени по този начин, именно за да объркват хората и да изглеждат неразбираеми – т. е. неопровержими.
Както е известно, през януари 2013 г. в България се проведе референдум, в който имаха право да участват всички пълнолетни български граждани, което по дефиниция се покрива с определението за хора с право на глас. За този референдум в списъците са били регистрирани 6 милиона 949 хиляди и 120 човека.
За предстоящите на 25 май избори ЦИК оповести, че в списъците присъстват 6 милиона и 553 хиляди човека. Което пък означава, че само за една година броят на българските гласоподаватели е намалял с близо 400 000 души. Разликата е прекалено голяма, за да можем да я обясним примерно с това, че починалите през този период са повече от навършилите пълнолетие.
След което за момент забравяме тези числа сами по себе си и се опитваме да научим колко са гражданите на България изобщо. Това ни е необходимо не за друго, а защото, ако извадим от общия брой на населението лицата, които не са навършили 18 години към датата на изборите, би трябвало да получим точния брой на гласоподавателите.
Според последното преброяване и съответните данни в сайта на НСИ населението на България е 7 милиона и 240 хиляди човека. Нищо лошо, ако това число не се оспорва дори от председателката на НСИ Ренета Инджова, която твърди, че всъщност сме доста по-малко.
Проф. Петър Иванов има навика да цитира данни от сайта на ЦРУ, за които твърди, че са точни. Според американското ЦРУ населението на България е 6 милиона 926 хиляди 716 души.
И освен това се твърди – отново по данни на НСИ – че лицата под 18 г. възраст са 1 милион 240 хиляди.
Простите аритметични пресмятания показват, че, ако приемем данните на НСИ, хората с право на глас са кръгло 6 милиона.
Ако приемем обаче данните на ЦРУ и извадим от 6 926 716 едни 1 240 000 на възраст под 18 г., получаваме 5 686 716 избиратели.
И сега нека за момент се върнем към началото на нашия „пътеводител”, където се казва, че според ЦИК избирателите за вота на 25 май са общо 6 милиона 553 хиляди човека. Тази сума е с 553 хиляди по-голяма от броя на хората с право на глас, изчислени по данните на НСИ. И също така с 833 716 по-голяма от предполагаемо реалния брой избиратели, изчислени въз основа на данните на ЦРУ.
В крайна сметка е достатъчно да кажем, че това разминаване на числата показва наличието на „мъртви души”, чийто брой е някъде между 553 х. и 833 716.
Какво следва от толкова много числа?
Един от тримата говорители на ЦИК – социологът Цветозар Томов – обяснява разликата между броя на хората с право да гласуват на референдума през януари 2013 г. и тези, които са в списъците за евроизборите, със специфичните ограничения за предстоящия вот.
По думите му, на 25 май имат право да гласуват само тези български граждани, които имат постоянен адрес в България и настоящ адрес в България или в някоя страна членка на ЕС.
Поради тази причина съществува група лица, която би трябвало да фигурира във всички други видове избирателни списъци и да отсъства от тези за европарламент. В това число са и постоянно живеещите зад граница, както и временно отсъстващите от страната.
Но дали това обяснява числото 400 000, явяващо се като разлика между списъците отпреди година и сегашните? Според говорителя на ЦИК – да, обяснява го. Според проф. Петър Иванов аритметиката отново не излиза.
Нека се сетим, че има и ГРАО
Която е дирекцията към Министерство на регионалното развитие, водеща регистъра на живите българи и подготвяща официалните данни за хората с право на глас. Между другото, тази абревиатура означава „гражданска регистрация и административно обслужване”.
Цветозар Томов твърди, че основната причина да има толкова голяма разлика между реалния брой на хората, които живеят в България, и хората, които фигурират в списъците (произвеждани не от ЦИК, а от Главна дирекция ГРАО към Министерство на регионалното развитие), е в това, че съществува голямо количество българи, които се водят по настоящ адрес в България, но ГРАО няма информация за реалния им настоящ адрес, който е зад граница.
Т.е. това са основната група хора, имигрирали от страната, които в базата данни на служба ГРАО се водят като живеещи по настоящ адрес в България.
Това е проблем, който стои от дълги години, и който изисква законодателно решение. В рамките на сега действащия закон ЦИК не може да го разреши, още повече, че съществува от 2 месеца. „Един от вариантите, на който аз съм фен, е да се въведе активна регистрация при избори“, казва говорителят на ЦИК Цветозар Томов.
Проблемът е прост като колело и почти толкова кръгъл
Решението се нарича активна регистрация за избори. Това означава, че всеки пълнолетен гражданин трябва да заяви в някакъв срок своето желание да гласува на предстоящи избори. Което пък желание ще върви заедно със съответните валидни лични документи и т. н., и т. н. И като резултат ще се получи една съвършено вярна бройка на хората, които ще влязат в списъците за едни конкретни избори.
Нещата обаче, поне за момента, са както казва Петко Бочаров: Да, да, ама не!
Поне по време на подготовката на вече приетия нов Изборен кодекс (Кодексът на Мая Манолова) се предвиждаше след евроизборите да се премине към активна регистрация на избирателите. Така бе и след гласуването на Кодекса на първо четене.
В крайна сметка активната регистрация за избори отново не влезе в Изборния кодекс. Беше предвидена, но по искане на ДПС беше отменена при гласуването на второ четене.
Това означава, че "мъртвите души" остават в списъците. Няма нищо по-безсмъртно от тях, пошегува се тогава Антоанета Цонева, по онова време говорител на ЦИК.
Отпадането на активната регистрация – дори само като възможност – може да се коментира и по друг начин. Просто си задавате въпроса кой, според вас, има интерес от отпадането на тази форма на елиминиране на „мъртвите души”. После си отговаряте и така всичко идва на мястото си.
Но, както се казва, времето е пред нас. Ще има нови избори, ще има и нов (ремонт на) Изборен кодекс – бъдете сигурни.
И още нещо за лъжите, с които живеем и плащаме
Факт е, че проблемът с „мъртвите души” съществува вече повече от 20 години. По-важното е, че това не е проблем само на изборите и избирателната система.
Вече споменатият проф. Петър Иванов многократно напоследък изброи всички възможни вреди от невидимото присъствие на „мъртвите души”.
Нека го кажем простичко, макар и обобщено от професор: „Невидимите” влизат в здравеопазването, където съответно им се „правят” и заплащат профилактични прегледи, имунизации и т.н.
На следващо място „мъртви души” влизат в земеделието, влизат в инфраструктурните проекти, влизат в европейските проекти. (Казано в скоби, преди години на Острова фермери се бяха изхитрили да населят пасищата си с надуваеми крави и овце, заради държавните доплащания за животновъдство, при които преброяването на главите добитък се правеше от въздуха).
Освен всичко друго, работата е там, че ние лъжем ЕС, включително с броя на депутатите, които ни се полагат, защото при това намалено население, което има България, евродепутатите може би трябва да бъдат 16, а не 17, казва проф. Петър Иванов.
Той твърди също така, че секционните избирателни комисии могат да правят каквото и както си искат с тези 851 хиляди „мъртви души” в избирателните списъци, стига да знаят как да го направят.
Това е положението – с и без аритметика. Поне на тези избори ще е така.
Сапунката продължава…
