Съгласно удостоверение за наследници от 16 декември 2013 г., издадено от кметството в Калофер, съм наследник на Иван Стоянов Боричев.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
На 6 март 1992 г. друг негов наследник – Стоян Иванов Боричев, подава заявление до Общинската поземлена комисия в Карлово, с което желае да бъде възстановена собствеността върху земеделските земи в землището на Калофер, принадлежали на наследодателя му, съгласно препис от Емлячния регистър.
С Решение от 16 май 1993 г. Общинската поземлена комисия в Карлово възстановява правото на собственост на наследниците на Иван Стоянов Боричев върху всички имоти в съществуващи (възстановими) реални граници, съгласно внесеното заявление от Стоян Иванов Боричев. Общо възстановените земеделски земи възлизат на 60, 574 дка.
Тъй като живея извън Калофер, реших да поискам от наследниците на Иван Стоянов Боричев имот, вписан в регистъра на земеделските земи, намиращ се в местността Параджика и представляващ изоставена нива 8-ма категория с големина от 16,059 дка.
Като посетих мястотоу установих, че тя вече представлява самозалесила се гора.
Посетих горското стопанство в Карлово, за да проверя на горските карти какво представлява този имот и дали може да се използва по Закона за горите. Отговорът от тяхна страна беше, че имотът е включен в рамките на парк „Централен Балкан” и съгласно законите там не могат да се извършват никакви дейности.
Какво трябва да предприема, за да мога да използвам благата на този имот.
Стайко Боричев,
Рудозем
Съгласно чл. 19 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) в националните паркове се обособяват следните зони:
1. резервати и поддържани резервати;
2. туристическа зона;
3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения;
4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.
ЗЗТ в своя чл. 21 императивно определя дейностите, извършването на които е забранено в национални паркове какъвто е „Централен Балкан”, а именно:
1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;
2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;
3. извеждане на голи сечи;
4. използване на изкуствени торове и други химически средства;
5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;
7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;
8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;
10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;
11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места;
12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
13. бивакуване и палене на огън извън определените места;
14. намеса в биологичното разнообразие;
15. събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.
Зоните, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им. (чл. 22 от ЗЗТ). Повече информация за разрешените в парка дейности можете да получите от интернет страницата му http://visitcentralbalkan.net, както и на електронен адрес: office@centralbalkan.bg, тел № +35966801277. Тук само ще изброим част от тях: добив и транспорт на дървесина; събиране на плодове, лечебни растения и гъби; разрешение за паша и сенокос; ограждане и движение на МПС и др.
Дадените отговори не заместват, а предполагат консултацията с адвокат
