Голямо врачуване настана след „сензационното“ кафе на Борисов и Местан в Кърджали. Че като се почнаха едни упражнения в гадателства и прогнози за бъдещето,
Автор: Гергана Костова
цяла неделя се точат и скоро няма да спрат.
Идеята очевидно е фокусът на общественото внимание да бъде отстрелян от главните мишени в държавата – дайте сега да видим защо тия двамата си хортуваха на кафе и каква им е сделката, а пък че некадърници в МВР убиха топ ченге, че поръчковите убийства пак бележат навечерието на избори, че депутатските заплати отново скочиха, както и броят на мизерстващите, че няма сектор без огнище на напрежението…
Някак специално веднага след знаковата среща на двамата лидери, колкото и лежерно да прозвуча тя в началото, в Кърджали незабавно бе изпратена и здравната министърка – ако може с каканиженето си да замаже стреса от тъй важната ободрителна напитка. Терапията обаче не даде желания бърз резултат и пророчествата около турското кафе продължиха да се вихрят.
А сделка че има – има. И тя лъсна много бързо. ГЕРБ се сдоби със заветния пост на зам.-председател в ЦИК. А ДПС си изчетка имиджа с великодушния жест. Дали само това е цената на сделката, ще се види след евровота. Дотогава със сигурност пропастта между левицата и хората на Доган ще се задълбочава, особено след поредицата от непростими гафове на Станишев и безкомпромисните реакции на Местан.
Кафето в Кърджали ли прокара първата топла връзка между иначе заклетите политически врагове, или това беше видимата страна на едно тъй дълго приятелство в задкулисието. Говорещият само пред една определена жълтеникава медия Пеевски още не се е произнесъл по въпроса. А той със сигурност знае. И промяната в политическия курс на сегашните антагонисти ще се види и по промяната в курса на подопечните му медии.
Какво си казаха Борисов и Местан, докато сърбаха кафето, журналистите не можаха да чуят, защото бяха любезно изтласкани извън заведението. За избора на място на рандевуто пък протече скрита от очите хорски, но яростна война между пресцентровете на двете партии. Комично прозвуча поканата на Борисов за кафенето „на пъпа на града“ с името Friends (приятели, от англ.), срещу офертата на Местан за „Ориентал“ в един от кварталите.
В крайна сметка, експремиерът пристигна в кафе „Марай“, пак в градския център и пак по хатъра на Местан. Почти като в мафиотски филм – разбраха се за две места за срещата и се събраха на трето. Слава Богу, трупове нямаше.
Първата тема, която и двамата са поставили край кафените чаши, е била тази за „възродителния процес“. Всъщност, тук се е пръкнала и сензацията – оказало се, че иначе радикалният по въпроса Борисов е еволюирал дотам, че даже се е отказал от неотдавнашната си теза за правилността на целите, но не и на методите на провеждането на въпросната репресия.
Експремиерът казал, че вече процесът на преименуването на българските турци е осъден, в това число и целите му, и начините на налагането на тогавашната властническа воля. Това е нещо ново, което чух от него, сащиса се даже и Местан след откровенията Борисови.
Иначе, сензация в това, че лидерът на ДПС му е припомнил нелепиците отпреди няколко години, няма – Местан е известен със злопаметност и отмъстителен сарказъм, но само когато му отърва. Как Борисов не се е присетил да му натрие в носа собственото му минало е или въпрос на акъл и да дойде навреме, или продукт на имиджмейкърите.
Тази среща в Кърджали е добър знак за всички български граждани за това, че над политиката стои стабилност и етническа толерантност, продължи да повтаря заучения урок Борисов и след кафето. Когато хора като него започнат да повтарят мантрата за етническата толерантност, това е сигнал за повишено внимание.
Ден-два преди това вече бяха гръмнали абсурдните аналогии за Кърджали като Крим и като Косово. А и не е ясно какво са поръчали съветниците му под американския флаг.
Основният разговор, заради който очевидно Борисов си плю на сурата и поиска да сърба кафе с опонента си, бе за проблема с формирането на ЦИК.
Местан му връчил своята разбивка с формулите за разпределението на квотите, Борисов казал, че защото е толерантен, може да оттегли шестимата от ГЕРБ. И накрая след препирните при президента са си стиснали ръцете, а парламентът прие новия зам.-председател на изборната комисия.
Имаме сделка, както се казва. Но това не прави Изборния кодекс по-добър, а само удовлетворява един от много мераци на Борисов, в случая дребен. Доколко призивът му за нормалност и диалог между политиците е истински и има ли той почва у нас, остава да видим. Както и каква ще е цената на следващото им кафе.
