Винаги съм мислел, че 45 години комунизъм са ни направили много изпростял народ. Но пък, все съм вярвал, че в критични моменти ще ни дойде акъла и ще отворим очи. Явно така ще си отида – един наивник на (все още малко над) средна възраст.
Вие обръщате ли внимание на извънземната простотия, която цари в новинарските потоци, изливащи се по няколко пъти ежедневно връз електората български (или не вдигате чело от анадолските сериали)?
Вече познавам двама стари другари, които се скараха и не щат да се видят заради партията на неосъществените комунисти и последната й издънка, създадена от един бивш президент, позволил си да посегне на сигурно последното ни останало скъпо – азбуката.
Единият е твърдо убеден, че „предателите трябва да бъдат наказани, вън от партията”, другият го нарича „чугунена глава”. Партията, представяте ли си?!? Българите у нас все още продължават да вярват в някаква си партия, чиста и свята! Чиито вождове са по-големи вълци от най-наглия капиталист, а тези, които им гласуват, са по-бедни от най-бедната църковна мишка.
Пред очите ми се сдърпаха хора, които винаги съм смятал за разумни, начетени и интелигентни. Няма да повярвате защо. Заради „ранобудните студенти”. Единият твърди, че били „бъдещето на нацията”, другият ги нарича „платени мекерета”.
Ей, Богу, такива неща гледахме в началото на 90-те, когато Държавна сигурност сменяше управляващите у нас, пък изкуфелият от развит социализъм народец вярваше, че има опозиция, че й пълнеше площадите по митинги дори.
А аз се сетих за едни други ранобудни окупатори, заради които три пъти ходих до Софийския на изпит, пак тогава, съвсем в началото на 90-те. Помня, че тогава ги препсувах три пъти и се отказах от следването (лично мой си проблем).
Което не попречи на един от най-видните им вождове да бъде изпратен от новоизгряващата опозиция (ха-ха-ха) да следва политически науки отвъд Океана. А на друг – да стане един от най-яките приватизатори на Сънчев бряг, барабар с мутрите.
После двамата се закачиха за един цар, после се откачиха от него, обаче му гласуваха доверие, по-късно, заради личен келепир, вторият от гореизброените дори беше министър на енергетиката за няколко месеца. Споменатият цар гнусливо му беше подхвърлил кокал, за услугата с гласуването на доверие.
Преди Коледа в нашия град дойде най-последното партийно изчадие. Обеща на корем, че когато вземел властта, първо щял да оправи на всички зъбите. Не каза как, сигурно като им подаде дървото, та от дъвчене ще им окапят и няма да ги болят.
Обеща и напълно безплатна юридическа помощ за всички, решили поради каквато и да било причина да си имат вземане-даване с родното правосъдие. Пред сцената публика беше издигнала плакати „Г-н..... ние сме с вас!” и „Г-н......... ние ви подкрепяме!”
Стоях около 7,4 секунди, та не дочаках края на обещанията, но изстъпленията му ми напомниха онзи прочут виц за Тато, който обещавал мост, а когато му казали, че няма река, обещал да направи и река. Та по моста да минават за училище децата. „Ние нямаме деца” – смутили се селяните. „И деца ще ви направим!” – бодро отвърнал той.
Този, за когото ви говоря в момента, се е сцепил да обикаля по села и паланки и, помнете ми думата, много народ ще излъже на предстоящите избори. И веднага ще ви кажа защо с цитат от един приятел и колега: „Той е сред хората, когато е така, можеш по-лесно да ги излъжеш, пък знаеш колко му е на нашенеца да се хване на обещания, забравяйки колко безогледно са го лъгали всички преди това.”
Като стана дума за това кой е при хората и кой не, веднага се сещам за едни други сладури, толкова силно деформирани от лъжи, че безусловно и завинаги са си повярвали. Те също посягат към доверието на лековерния избирател, с претенцията, че ако не силно десни са поне наследници на (никога несъществувалите у нас) десни.
Съвсем в началото, когато се събраха, аха-аха да се излъжа да им повярвам, но много бързо се постараха това да не се случи. Още с някои от първите си изявления. А напоследък съвсем я удариха през просото.
Последно разбрах, че по принцип не им е кеф да се съберат с един друг, който едва издържа да не е отново във властта и тези, които им вярват (има, има такива, честно!) да са твърдо против, те биха се събрали с него „в името на по-голямата цел”.
Нямайте съмнение, по-голямата цел е на всяка цена във властта. Пък на принципите (десни, нали така беше) майната им. На избирателите също, карай, че деформаторското сборище е предназначено (уж) за тях.
За капак на всичко искам да поставя „независимите социологически агенции”. След като трибуквието от началото на тези скверни писания се пръкна официално, една такава, силно независима, тутакси размаха светкавично изследване, че заради него целокупният електорат щял да се разцепи и на сцената пак излиза на първо място един страхливец, който си бие министрите и говори като едва завършил осми клас.
Ако питате отде тези агенции вадят пари за подобни мащабни изследвания за народното доверие, ще насоча отговора на вашия въпрос към класиралите се на първо място в тях.
Ето кой.
