Проф. Живондов: Ако зимата не дойде, оставаме без хляб и фуражи


Проф. Живондов: Ако зимата не дойде, оставаме без хляб и фуражи
21 Януари 2014, Вторник


Топлото време може да унищожи и ранните овошки, казва бившият директор на Овощарския институт в Пловдив


Проф. д-р Аргир Живондов е роден на 10 декември 1956 г. в Пловдив. Завършва Аграрния университет през 1971 г. Защитава докторска дисертация на тема "Агробиологично проучване на интродуцирани нектаринови сортове". След това се фокусира върху костилковата група овошки - череши, вишни, праскови, нектарини, сливи, джанки. До момента с екипа си е създал 16 официално признати нови сорта. През 2012 г. е хабилитиран за професор по селекция на културните растения с втора специалност овощарство. Регистриран е като земеделски производител, има свой разсадник. Член е на Пловдивската земеделска камара и на Националното сдружение на производителите на овощен и посадъчен материал. Директор е на Института по овощарство в Пловдив от февруари 2004 г. до ноември 2012 г.


- Проф. Живондов, каква реколта да очакваме тази година след необичайно топлия януари?

- Тази зима ни изненада с много топло време, дори се стигна до температурни рекорди в районите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и някои други градове. Никак не е нормално те да са над 15 градуса в средата на януари. Ако времето се задържи топло още десетина дни, това ще доведе до по-ранно развитие на някои земеделски култури. Топлината, липсата на снежна покривка и на каквито и да било валежи ще се отразят неблагоприятно най-вече на пшеницата, ечемика, ръжта, рапицата, както и върху овощните култури, които са най-податливи на подобни аномалии.


- Какво може да се случи със зърнените култури?

- За земеделските култури може да се очаква т. нар. "изтегляне", както и преждевременното развитие на някои болести. Това се получава вследствие на многократното замръзване и размразяване на почвата. При тези условия корените на житните култури един път се стягат, а при отпускането на почвата остават над нейната повърхност и се оголват. Така растението не може да се изхранва и става податливо на изсъхване. Ако все пак оцелеят, има риск от "полягване" на житните култури, което пък прави невъзможно прибирането им с комбайн. При положение че почвата е влажна, може да започне и покълване на узрелите семена още преди да са прибрани от нивата, както и гниене.


- А как ще се отрази необичайно топлото време на овошките?

- Те преждевременно излизат от състоянието си на задължителен покой, като най-застрашени в това отношение са бадемите и кайсиите. Покоят има три етапа - той започва наесен, малко преди,  по време и след листопада, после настъпва дълбокият зимен покой, при който зимните култури си взимат задължителната доза студ, за да могат да стартират напролет нормално следващата си вегетация. Затова кайсията и бадемът са най-застрашени от необичайно високите зимни температури. Такава опасност все още няма за ябълките, крушите и дюлите, тъй като те по-късно излизат от фазата на дълбок покой и в момента не са податливи на температурните провокации. Като цяло още нямаме за какво да се притесняваме за овошките, но за житните култури може още отсега да се каже, че са сериозно застрашени.


- Каква е прогнозата за лозята и реколтата от грозде?

- Казаното дотук се отнася и за тях, макар че те не могат да бъдат провокирани да се развият сега, защото периодът им на покой е стабилен, по-продължителен и поради тази причина първите им резитби се правят през февруари. Там обаче може да се получи отслабване, разкаляване на лозата или, казано простичко - изнежване. Това означава, че след сегашното затопляне, ако хване един по-продължителен студ, те ще са по-податливи на измръзване, макар и да не са се развили още.


- Освен че е топла, зимата е и необичайно суха. Как ще повлияе това върху естествения природен цикъл и върху селскостопанската реколта като цяло?

- Това е другата опасност - липсата на валежи не позволява да се образуват нормалните запаси влага, оттам пада нивото на подпочвените води и ако миналото лято сме правили сондажни кладенци на 20 метра, за да вадим вода, сега може да ни се наложи да копаем на 40 - 45 метра, т.е. чака ни суша.

Наблюденията върху естествения ход на природата показват, че когато е така топло през януари, зимата се премества към февруари и март. Дано това да се случи и сега, защото ще компенсира сегашното затопляне и липсата на влага в почвата. Всички опасности за зърнените култури и овошките ще бъдат елиминирани, ако зимата настъпи най-сетне в началото на февруари. Продължи ли обаче така, до две седмици ще имаме цъфнали бадеми, кайсии и джанки.


В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Александър
22.01.2014 17:26:08
0
0
Дано завали най-после !
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки