Образът на светеца (в ляво), за разлика от другите икони грее в ярки цветове, сякаш току-що е изписан на иконостаса
17 Януари 2014, Петък
Уникална църква край Мелник е една от двете единствени в Европа, носещи името на светеца
На 17 януари църквата почита паметта на свети Антоний Велики. Той е роден около 251 г. в Кома (Среден Египет) в заможно християнско семейство. Получава добро образование, а семейното му възпитание повлиява за изграждане у него на християнски убеждения и светоглед.
Родителите му умират, когато Антоний е 20-годишен, но дори и без тяхната подкрепа, той продължил да следва избрания от него начин на живот. На 35 години заживява в пълно уединение на връх Конзим, близо до Червено море, зазиждайки входа на обителта си. Никой не го посещавал, само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Смята се, че заради силната си вяра светецът бил надарен с чудодейни сили и прозорливост.
Мелнишкият храм „Св. Антоний Велики“ е една от двете църкви в Европа, които носят това име. Но само в българския храм всеки ден се случват чудеса. Той е построен през XVIII в. И по-точно – през 1765 г.
Съгласно поверието, че патронът му свети Антоний е изцелител на душевноболни, хората вярват, че ако преспят в сградата в нощта срещу храмовия празник, страдалците ще оздравеят, като при по-тежките случаи се налага да се остане тук и до 40 дни.
Дори само няколко дни, прекарани в молитви пред иконата на светията, правели чудеса. Обсебените се успокоявали, тъжните се развеселявали и им олеквало на душата. Депресираните спирали да мислят повече за самоубийство. Тези пък, на които били направени магии, намирали сили да се отърват сами от тях с помощта на бдението пред образа на светеца.
Запазена е стара желязна верига за връзване на буйстващите. Смята се, че оковите лекуват бесове, болести и страхове. Съществуват много истории, които се препредават от уста на уста, за това как вярващи излекували душите и телата си.
Цялата църква е изписана с цветя и е претрупана с черги и одеала – все подаръци, които излекувалите се са оставили като знак на благодарността си.
Иконостасът в тази света обител е много специален. Преди почти 40 години, когато уж започва реставрацията на храма, оригиналните икони се изнасят, за да не се повредят. Оттогава те изчезват безследно. Свещенослужителите слагат нови, за да не зеят дупки, но църквата сякаш не ги приема. Едни от най-ценните зографски образи са „Матер Божия“ и „Св. Богородица честнейшую херувим“ от XVIII век.
Едно от чудесата тук е, че целият иконостас избледнява с годините, но само образът на свети Антоний остава все така ясен и неподвластен на времето. Светецът обаче не допуска всеки „до себе си“. Недостойните хора, опитали се да се приближат до иконата, биват отблъсквани назад заради греховете им.
Една от големите мистерии обаче е образът на Богородица. Той се появил внезапно на стената на храма – зад фреската на Райската градина. Две сестри от Пловдив дошли да се лекуват в църквата на свети Антоний в Мелник. Вечерта легнали на рогозки пред иконостаса. Същата нощ едната жена сънувала Божията майка. „Не се бой, ще се излекуваш“, обещала Дева Мария. На сутринта образът й се бил отпечатал на стената насред Райската градина.
В центъра на храма е поставен уникалният печат на Цариградската патриаршия. Смята се, че двуглавият орел пръска силна енергия, а най-зареден е той в сряда. Миряни се кълнат, че като застанат върху него, краката им изтръпват, а енергията сякаш потича през тях.
Никой не знае откъде идва лечебната сила на църквата „Свети Антоний Велики”. Но по-важното е, че хората намират лек за своята болка в уникалния храм в Мелник.
