Премиерът възражда политическата полиция, президентът си прави собствено разузнаване
Автор: Велизар Енчев
Под зоркото око на родната полиция вече седми месец протестиращи и контрапротестиращи маршируват по улици и площади и искат оставки – едните на премиера, другите на президента. Познавайки променливия нрав на тълпата, нито Орешарски, нито Плевнелиев се канят да абдикират.
А и защо да го правят, след като в ръцете им са армията и полицията? Затова и единият, и другият са се вкопчили в поверените им тайни служби – държавният глава се е облегнал на подчинените му Национална служба за охрана (НСО) и Национална разузнавателна служба (НРС), а за министър-председателя слухти Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
Впрочем премиерската закана да уволни всеки държавен служител на антиправителствен митинг е доказателство за прилагано физическо и техническо наблюдение на протестите.
Как иначе ще разберат кой ходи на митинги?
Че Държавната агенция за национална сигурност се превръща в зловеща структура се видя от последното закрито заседание на правителството, на което бе приет нов правилник за работата на тайната структура. В него четем това:
ДАНС ще има законно право да открива фондации, граждански сдружения и фирми, в които ще работят агенти под прикритие. Те ще ползват фалшиви лични документи, като държавните и общинските органи ще им съдействат с актове за раждане, дипломи и свидетелства за брак.
Тайните агенти ще са служители на ДАНС, назначени в суперсекретно звено. Средствата за служителите под прикритие ще фигурират в отчетите на агенцията в перото "текущи разходи". Тези ченгета ще ловят шпиони, ще разследват корупция, финансови престъпления и политически безредици.
Следвайки примера на американското Федерално бюро за разследване (ФБР), ДАНС ще има работещи с прокуратурата разследващи агенти, които ще арестуват и разпитват заподозрени в престъпление...
Дори и бегъл прочит на модернизирания правилник на ДАНС води до ред тревожни заключения. Първо, без съмнение кабинетът на Орешарски възражда политическата полиция, след като ще се занимава с политически безредици. Всъщност по какъв критерий едно събитие в обществения живот ще се квалифицира като „политическа безредица“?
Второ, кой ще контролира създадените от ДАНС фондации, граждански сдружения и фирми, в които агентите под прикритие ще имитират дейност? Липсва ли такъв контрол, скоро ще узнаем за уволнени и осъдени агенти, продавали информация на конкурентни фирми или директно обслужвали организираната престъпност.
В последните години в МВР имаше десетки случаи на подобна нелоялност към държавата, което означава, че системата за вътрешна сигурност е тежко поразена от корупция и откровено предателство на държавните интереси.
И най-важното: каква е гаранцията, че фалшивите граждански сдружения няма да се занимават с политическа дейност и един ден няма да станат прикрити полицейски партии, претендиращи за влизане във властта?
В Бюджет 2014 за новосъздадената Държавна агенция за технически операции (ДАТО) са предвидени 49.5 млн. лева. Разполагайки с най-съвременни специални разузнавателни средства, секретната структура ще подслушва, филмира и следи за чужди шпиони и икономически престъпления.
Оказва се обаче, че СРС-та, сиреч слушалки и камери, ще има не само в ДАТО, но и в ДАНС, НРС и служба „Военна информация“. Така ще сме контролирани не от една, а от четири агенции, всяка от които разполага със самостоятелен бюджет. И обещанията за икономии в органите за вътрешна сигурност са вятър и мъгла.
Нека видим бюджетите на службите за следващата година: МВР ще получи 999.56 млн. лв, което е приблизително същата сума в предишни години. Парите за ДАНС се увеличават с около 30 милиона - от 85 на 112 млн. лв. Оправданието звучи логично - ГДБОП се мести в ДАНС, което наистина е скъпо за мегаагенция с 3000 служители.
Дали този експеримент не е преливане от пусто в празно, дали не цели замитане на следи от неудобни за управляващите разработки и дали след време няма да се отчете като поредната управленческа лудост?
През 2014 г. НРС ще получи 16.5 млн. лева, а НСО - 31 млн. лева, докато през 2013 г. Националната разузнавателна служба е разполагала с 18 млн. лева, а Националната служба за охрана – с 34 млн. лева.
По традиция средствата за военното разузнаване са в мъгла, тъй като парите на „Военна информация“ са скрити в армейския бюджет. Но ако се съди по броя на дипломатическите прикрития на НРС и ВИ в МВнР и в посолствата, милионите за фуражките не са по-малко от тези на цивилните шпиони.
Тук веднага бие на очи, че пазачите на дузина държавни мъже получават два пъти повече пари от елитното Външно разузнаване. А би трябвало да е точно обратното. Ако следваме европейската практика, НСО трябва да е дирекция към МВР, без право да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Може да не звучи държавнически, но нашите държавници не се нуждаят от толкова скъпа охрана. 34 милиона ли струват превозът и обгрижването на чужди делегации? 34 милиона ли е цената за спокойния сън на Плевнелиев, Орешарски, Миков, Доган и още неколцина патриции?
За да се убедите какъв лицемер е Плевнелиев, вижте как се спотайва за законовата регламентация на НРС и НСО. Вместо да поиска от НС закони за двете служби, които вече четвърт век работят с министерски постановления и по Правилника за кадровата военна служба, той се възползва от законовата дупка, за да черпи безценна информация.
Така си има собствени МВР и МВнР, които са точни копия на оригиналните ведомства, а солидните информационни масиви на НСО и НРС ги правят държава в държавата.
Който и да е държавен глава, от чисто егоистични съображения ще иска тези служби да са негови, а не на правителството и парламента. След като кадрово зависят от „Дондуков“ 1, директорите на разузнавачите и охранителите са безрезервно верни на Плевнелиев и частично лоялни на останалите институции. При това порочно съвпадение на интересите на президента и приватизираните от него НРС и НСО националната сигурност е на втори план.
Уви, всичко това не вълнува протестиращи и контрапротестиращи, фиксирали се върху омразните им Плевнелиев и Орешарски. За бунтуващите се млади и стари безконтролните милиони на тайните служби са последната им грижа. Но точно с тези пари елитът ни контролира.
Когато народът е сляп за видимото, невидимата власт се изражда в тирания.
Анализирай това
Може да не звучи държавнически, но нашите държавници не се нуждаят от толкова скъпа охрана.
34 милиона ли струват превозът и обгрижването на чужди делегации? 34 милиона ли е цената за спокойния сън на Плевнелиев, Орешарски, Миков, Доган и още неколцина патриции?
