Бургаският храм „Св. св. Кирил и Методий“, който точно в навечерието на Христовото Рождество преди две години се пропука заради строителството
Автор: Диана Славчева Георги Ваташки
на огромен подземен паркинг пред него, вече е пред пълно разрушаване. И ако не беше укрепващото го скеле, от него вече щяха да са останали само руини.
Както неведнъж сме алармирали от страниците на „Десант“, състоянието на знаковата за морския град църква е аварийно, пукнатините по нея продължават да се разширяват и повечето от тях вече са широки над осем сантиметра. Без спешното започване на аварийни възстановителни работи съществува реална опасност църковната сграда – четвърта по големина в цялата страна, завинаги да остане в историята.
Това бе потвърдено и в тази сряда, когато се състоя представяне на работен проект за спасяването на построения преди 106 години бургаски катедрален храм. През септември Министерството на регионалното развитие и благоустройството възложи неговото изготвяне и на 18 декември той бе презентиран от проф. Йордан Милев пред Експертния съвет по устройство на територията на Община Бургас.
Именитият архитект не спести упреците си, че е допуснато това критично състояние на светинята, изтъквайки че пораженията по нея представляват световен прецедент. За да се спаси от разрухата, единствената възможност е да се приложат най-модерните технологии в областта на строителството, тъй като обикновените ремонтно-възстановителни работи са безсилни да спрат разцепването на храма.
Точно на това залага и въпросният проект, изготвен от софийската фирма „Йода“ ООД. Той предвижда укрепването да се осъществи именно с такива иновативни методи и по-конкретно – по италианска технология, която все още никога не е била прилагана в България. Тя се извършва на шест етапа, включващи: заздравяване на земната основа и усилване на фундаментите, обработка на пукнатините, усилване на конструкцията с въглеродни нишки, укрепване на сградата и нейното вертикално и хоризонтално стабилизиране чрез използване на специални обтегачи при всички арки, напрягане на конструкцията и пр.
Всичко това звучи много обнадеждаващо, макар и твърде футуристично – но все пак е лъч надежда, след като досега се предприемаха единствено аварийни козметични укрепвания и замазване на грозните и страшни пукнатини. Но тук резонно възниква въпросът, който и зададоха общинските съветници от „Национален фронт за спасение на България“ в местния парламент Валентин Касабов, Георги Дражев и Ангел Божидаров, а също и колегата им от „Средна европейска класа“ Георги Манев, колко ще струва всичко това и кой ще плаща за очевидно прескъпия ремонт.
И се оказа, че отговорът е напълно неизвестен никому. Както обясни арх. Милев, цените можело да бъдат различни и те много зависели от изпълнителя, който обаче тепърва ще се избира. При това, най-вероятно ще се наложи укрепителните дейности да се изпълняват основно от чуждестранни специалисти, тъй като сложната технология, за която вече стана дума, е напълно непознатата у нас и, разбира се, в България не може да се намерят квалифицирани кадри, които да я приложат.
Но най-нелепо, след края на експертния съвет, в неформален разговор заместник-кметът по строителството на Община Бургас Костадин Марков подхвърли пред журналистите, че вероятно възстановяването на храма ще възлезе на над два милиона лева. Това негово изказване обаче е напълно безотговорно и съвсем необосновано, като се има предви, че все още не е изготвена дори елементарна план-сметка за това колко ще струва укрепването на обекта.
А що се отнася до това, откъде ще се намерят пари за тази дейност, там мистерията е още по-непреодолима. Управниците на морския град неуверено мънкат под носа си, че щели били да разчитат на помощ от държавата, на общинския бюджет и на парите от застраховката на храма. И нито дума за това, че финансовото бреме всъщност би трябвало изцяло да легне върху виновника да се стигне до тук – фирмата-концесионер на строящия се подземен паркинг „Глобал технолоджи къмпъни" АД.
И до днес няма отговор на отправените до дружеството покани да поеме разходите по възстановяването на разцепения храм, причинено от немарливото провеждане или пълната липса на инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания на терена преди началото на изкопните работи по изграждането на поздземното съоръжение. А всички знаем добрата стара поговорка: „Който чупи – купи“, която, ако трябва да нагодим към този случай, би звучала: „Който чупи – плаща“. Така поне е редно.
Редно би било и скандалната концесия отдавна да е прекратена заради безспорни законови основания, както неведнъж настояваха бургаските общински съветници от НФСБ. Само че сплотеното мнозинство на старейшините от ГЕРБ в местния парламент инатливо отхвърля всеки път това тяхно предложение.
Затова и сега за тяхното безхаберие най-вероятно пак ще плащат данъкоплатците – същите тези обикновени бургазлии, които за втора поредна година на Коледа ще палят свещи под открито небе, тъй като любимият им храм в центъра на града продължава да се руши и да остава затворен.
