Нашият конкурс „Битов кът в моя дом“ вече е на приключване. Крайният срок, в който може да изпращате вашите предложения за него, е 20 октомври.
Радваме се, че читателите на „Десант“ проявяват висока активност и продължаваме да получаваме прекрасни снимки с интересни аранжировки на предмети от някогашния бит на предците ни.
Много пъстри и трогващи са кадрите, изпратени ни от Банко Семизов от Пловдив. Той очевидно е успял да обособи в дома си малка и спретната механа, в която още от пръв поглед се усеща ароматът на дъхавите билки, които на китки са провесени край стената, облепена с платнен тапет от шарени мотиви. Рафтовете, на които са закачени тези ароматни низи, са натежали от най-различни съдове троянска керамика – кани, чаши, стомни и пр. Светлина в помещението пръска старинен фенер от ковано желязо, а погледът на отсрещната стена бива привлечен от красиво пирографирана дървена чиния с момък и девойка, облечени в народни носии (сн. 1).
В другия ъгъл на стаята грабват вниманието висящите от тавана медни чанове и лъскавите калайдисани отвътре чашки и джезвета (сн. 2). Колкото и да са статични снимките и да са само бледо подобие на действителността, все пак и от тях личи, че в този пловдивски дом нашето минало и старите български традиции в подреждането на жилището са на голяма почит. А това значи, че стопаните тачат и цялата ни многовековна история, култура и богата духовност и със сигурност ще ги предадат в тяхната неподправена автентичност и на идните поколения.
В своето жилище Румяна Ангелова от Варна пък е подредила една семпла полица с изключително скъпите й вещи, останали като спомен от нейните баба и дядо – калайдисано бакърено менче за вода, сърп и паламарка, с която са жънели на нивата, дървена бъклица за вино, две газени лампи и дори една стара книга. А изящната дантелена покривка, застлана под тях, е изплетена от нейната леля Иринка от с. Светлен, общ. Попово (сн. 3).
Този вълнуващ акцент, който стопля дома на нашата читателка, е един красноречив пример за това, че не е нужно да се претрупва някой ъгъл или помещение със старинни предмети, нито пък за тях е нужно някакво специално място, та да им отделим нужното внимание. Само един рафт с такива реликви е напълно достатъчен да придаде толкова много мил и сантиментален уют на нашето жилище и да изпълва сърцето ни с родолюбиви и патриотични чувства!
От Варна идва и следващото ни предложение. Снимките са ни изпратени от семейство Бобеви, които разказват: „Живеем в къща с дворче. Мястото е малко и в него няма възможност да се разположат повече предмети, но и това ни удовлетворява и създава радост и успокоение не само денем, но и вечерно време. Градинката ни се състои от много цветя, които цъфтят от ранна пролет до късна есен.
Всеки българин, особено тези от по-възрастното поколение, които живеят в града, изпитват голяма носталгия към бащиното огнище. На особена почит е лозницата – да се седи под нея и да се изпие по едно традиционно питие (ракия или винце) със салата или мезе. Така направихме и ние в дворчето си и както се вижда от снимката (сн. 4) – тежки и едри гроздове са надвиснали, олицетворявайки родопските чанове. Когато пуснем фонтана (в средата на кадъра), от трите му водоскока се понася шум сякаш водопадът на стената оживява и това е много приятно и вълнуващо, особено вечер.
Край дувара в южната част на дворчето е подпряно старото каруцарско колело (сн. 5), което е обгърнато с множество цветя. Когато седнем вечер на масата в двора да се отморим, си пускаме грамофонни плочи с песни и танци от 50-80-те години на миналия век, които ни повдигат настроението... Много рядко се случва и да чуем как славеят пее мелодичната си любовна песен, ухажвайки своята любима, скрита на някое близко дърво. И тогава те обхващат тръпки и носталгия за отминалите ергенски и момински години“.
