През ноември 2012 г. със зов за помощ към редакцията ни се обърна нашият редовен читател инженер Христо Генов от Казанлък.
Автор: Десант
Под заглавие „Не можах да се справя с медицинската мафия“ в „Десант“ тогава бе публикувано писмото му, разказващо тъжната история на неговото семейство. Бидейки инвалиди и двамата със съпругата му, те дълго са били унижавани и оставени без помощ от държавните институции, които уж са призвани да се грижат за хората в неравностойно положение.
Следствие на лекарска грешка, съпругата на казанлъчанина остава почти напълно сляпа. Както си е редът, нашият читател подава заявление до ТЕЛК, но близо година и половина не получава отговор. Когато се опитва да изясни причината за забавянето, безсърдечен чиновник от пловдивския ТЕЛК нагло му отвръща, че съпругата му ще има да чака поне шест години, наричайки междувременно и двамата с жена му... просяци.
Самият Генов също е с инвалидност от 75 процента, която обаче през 1999 г. му е призната само за месец без да го разтакават и да му искат рушвети.
Въпреки многобройните писма и жалби до Здравното министерство, НЗОК и други институции, които той разпраща по случая с жена си в продължение на две години, никой не си помръдва пръста да реши проблема.
След публикацията в „Десант“ абсурдната ситуация бързо се оправя. Със съдействието на националния омбудсман на съпругата на Христо Генов е призната 99 на сто инвалидност. По всичко изглежда, че изстрадалата фамилия от Казанлък най-сетне е успяла да се пребори с медицинската мафия. Това обаче се оказва голяма заблуда.
Тези дни получихме ново писмо до редакцията ни, в което Христо разкрива поредната гавра с полусляпата му съпруга.
В началото на август той прави постъпки да изпрати жена си на балнеолечение в специализирания санаториум в Павел баня. Курортът е прочут със своите минерални извори, чиято вода оказва благотворно влияние върху очните проблеми. След проведената консултация с кардиолог, който издава нужната епикриза, всичко изглежда наред. Остава само една незначителна формалност – събраните документи да бъдат предадени на ръководството на лечебното заведение, което да утвърди престоя на болната.
На 20 август, когато нашият читател отива в Павел баня, обаче се случва нещо неочаквано.
Чиновничката, която трябва да приеме нужните книжа, оставя Христо да чака часове, като демонстративно не му обръща внимание. Когато той се опитва да приключи с тази формалност, служителката грубо го натирва: „Остави документа и излез“.
И мъжът си тръгва.
А с това пропада и лечението на съпругата му.
Писмото си Христо Генов завършва с тъжната констатация: „Никой не заслужава такова отношение – особено болни възрастни хора, които са работили цял живот за своите деца и държава“.
