Поглед върху местната полиграфия в периода между 1886 и 1947 г.
Автор: Николай Чорбаджиев
През далечната 1886 година се завъртяло колелото на печатарската преса на първата печатница в Плевен – тази на Цоню Бръшлянов. Направена е първата стъпка на полиграфията в града, строен върху руините на древна Сторгозия. До края на 1947 г. в Плевен са функционирали по различно време 42 печатници, значителна част от които просъществували само по една или две години.
В резултат на откритото през 1890 г. Винаро-земеделско училище и Опитна станция по лозарство и винарство през 1902 г., градът се оформя и като център за издаване на селскостопанска и особено на лозаро-винарска литература. Това е съгласувано и одобрено от френския професор Пиер Виала, изтъкнат експерт по лозарство и винарство в Европа.
От 1886 г. до 1947 г. тук са отпечатани 161 книги на селскостопанска тематика, от които 66 са за лозарство и винарство. Издадени са и тематични вестници и списания, както и учебници, използвани в цялата страна.
През 1896 г. учители от Държавното винарско-земеделческо училище започват да издават „Винаро-земеделчески вестник“. Това е първият орган за лозаро-винарска просвета в страната. Отпечатва се две години в печатницата на братя Ст. Бояджиеви, а от 1888 до 1889 година в печатницата на „Бакърджиев – Рачев“ (1895-1904 г.). Същата печата и земеделска литература: „Принципи на торенето“ - 1896 г., „Земеделско машинознанство“ - 1896 г. и други.
През 1905 г. печатницата „Васил Димитров“ отпечатала книгата на Иван Добрев „Американски лози“.
През 1907 г. Коста Мутафчиев открива печатница, оборудвана със съвременни печатарски машини. Тя съществува 40 години, до национализацията. След 1920 г. Мутафчиев се ориентира към печатане на селскостопанска литература. От 54 заглавия, 20 са на лозаро-винарска тематика: „Винарство“ – 1921г., „Ръководство по винарство“ - 1923 г., „Американско лозе“- 1922 г.
Заслуга на Коста Мутафчиев е че свързва трите звена – книгоиздателство, печатарство и книжарство, в един цялостен цикъл.
През 1908 г. се открива печатница „Братя Игнатови“, съществувала до 1947 г., в която се отпечатвал вестник „Земеделско единство“ - 1919 г.
През 1912 г. печатница „Игнатов – Ангелов“ е отпечатала книгата „Филоксерата“ от Цони Ангелов.
Печатница „Тодор Данаилов“ (1913-1920 г.) през 1914 г. е отпечатала книгата на Иван Добрев „Модерно винарствуване“.
През 1899 г. учителят Тодор Бърдаров открил сравнително голяма печатница, оборудвана с модерни печатарски машини. През 1901г. там е отпечатан „Учебник по земеделско стопанство“ от В. Манушев, „За подобрение на земеделието“ от Георги Симеонов – 1899 г. и други. От печатницата на Димитър Караиванов през 1905 г. пък излиза книгата „Американските лози и възобновяване на лозето“.
Нов етап в развитието на полиграфията е откриването в Плевен през 1919 г. на Кооперативна печатница и книговезница „Изгрев“. Сравнително голям полиграфичен комплекс, той се явява крупен производител на разнообразна книжнина. До 9 септември 1944 г. печатница „Изгрев“ е отпечатала 408 книги, от които 69 са на селскостопанска тематика, а 36 - за лозарство и винарство. Значителна част от Плевенската периодика била дело на печатница „Изгрев“.
Печатница „Гутенберг“, създадена през 1920г., също може да се похвали със значителна печатна продукция: 37 книги, от които 8 за селското стопанство. Ще споменем само „Лозарство“ от Данаил Гюлеметов.
Печатница „Златолира“ на Симеон Чорбаджиев (1925-1947 г.) била профилирана предимно за създаване на печатна продукция за нуждите на гражданите, селските кооперации и администрация. През 1942 г. отпечатала Устав на лозаро - винарска кооперация „Гъмза“. В резултат на дългогодишната дейност на Лозаро-винарското училище и Държавната опитна станция по лозарството и винарството Плевен се утвърждава като център на модерното лозарство и винарство в страната.
Водела се е успешна борба с филоксерата и други болести по лозите. Осигуряват се специалисти по лозарство и винарство, като техният брой до 2010 г. достига 7500 души.
Издават се необходимите учебници за училищата по лозарство и винарство в страната. Създаден е и голям разсадник за лози. Първите са тип „американски“ и са закупени от Франция през 1905 г., по настояване на местните лозари. Безценните коренчета и филизи достигат до общо 168 производители на грозде от 29 общини. За други 272-ма стопани обаче поръчката не достига.
От специалния разсад са заделени корени за лозовите масиви край градовете Павликени, Видин, Гурково, Сливен и другаде. Необяснимо е, че по това време Павликени не закупува вкоренени лози от близкото село Бяла черква, претендиращо за ранно развитие на лозарството в селото им. А разчита на „американските лози“ от Франция.
На въпроса, поставен в статията на Маргарита Атанасова от Бяла черква „Къде е центърът на модерното лозарство?“ във вестник „Десант“ от 25.01.2013 г., ще отговорим: „В Плевен“.
Професионалната гимназия по лозарството и винарството и Институтът по лозарство и винарство в Плевен продължават своята учебна и научна дейност и осигуряват специалисти за страната. На 17 септември 2008 г. в местността Кайлъка, край Плевен е създаден и единственият в страната Музей на виното, разположен в естествена пещера.
