Промяна без обединител и визия е обречена кауза

Автор: Славея Кръстева

Все по-очевидно става напоследък, че оставка на правителството – сега и веднага, без конкретна визия за обществено-политическото битие, което ще последва, е обречена кауза.
Зам.-председателят на ЕК и комисар по правосъдието Вивиан Рединг преди време    недвусмислено посочи, че държавният глава е този, който трябва да инициира диалога и търсенето на съгласие между политическите сили за постигането на стабилност.

Но как да стане това, след като Плевнелиев бе буквално назначен за президент от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и няма знаци той да се е еманципирал достатъчно, дори напротив, продължава да демонстрира зависимост от партията. Не можем да подминем  и близостта му с Иво Прокопиев и кръга „Капитал”, както и техния странен политически проект „България може”.

Странен е, да, защото излиза така, че олигарси ще бранят страната от другите олигарси!
Ето кои са хората от новата масовка в политическото театро: еврокомисар Кристалина Георгиева (тя защо си трае покрай кризата с миньорите в рудник „Ораново”, нали е с мисия на спасител?); шефката на сдружение „Глобална България” Цветелина Бориславова; ексеврокомисарят Меглена Кунева и лидер на убита от последния вот партия, вмъкнала се в Десния реформаторски блок; кметът на София Йорданка Фандъкова; Галя Прокопиева, съпруга знаете на чий бос, политологът Иван Кръстев от лобито на Джордж Сорос; бившият дипломат № 1 Николай Младенов и пр.

Към тази канава от политици може да се добавят и председателят на ЮНЕСКО Ирина Бокова; Венелина Гочева (управител на „Про нюз България” и пореден собственик на вестниците „Труд”, „24 часа”, „168 часа” и пр.); приятелката й и кредитор Петя Славова, притежателка на Инвестбанк и др. Бизнесът е представен не само с банкерката, но и с шефа на „Лукойл“ Валентин Златев, собственика на „Литекс“ Гриша Ганчев, а другите ярки имена са тези на братята Стефан и Юлиян Попови, на шефа на „Булатом“ Богомил Манчев и т.н. Както и тези на президентшата Юлиана Плевнелиева и на топ адвоката Даниела Доковска, а се твърди, че и свръхпопулярният обвиняем по делото „Октопод” Алексей Петров се бил присламчил.

Всички те минават за по-читавото от ГЕРБ, както ни се внушава, и заформят новата формация, на която президентът бил бабувал… Същият този президент на всички българи, който е оплетен в редица бизнес скандали и зависимости, и очевидно не е в състояние да заеме принципна позиция по съдбовните за България проблеми.
Вместо да наложи съгласието като основен приоритет за момента, за да не рухне държавата и да не влезе в спиралата на вечните избори, той открито застана на страната на протестиращите и им заприглася в искането на оставката на правителството.

„Бащата” на нацията де факто се обяви против националния интерес, като в случая нито той, нито подопечните му протестиращи могат да кажат какво ще ни връхлети при една бърза абдикация на кабинета и евентуални избори наесен.

Площадът близо два месеца гони призрака на комунизма и, освен пърформансите, не произвежда нищо. Къде е комунизмът като идеология и практика в това правителство е друга тема. Протестиращите нямали лидери, събирали се спонтанно и поради това нямало кой да уведомява писмено общината за всекидневните блокади и безумната врява. Но софийската кметица Фандъкова изобщо не роптае срещу това, че една част от столичани саботира нормалния ритъм на живот и работа на останалите. Само измрънка, че момчетата с кирките, изкъртили жълтите павета и плочниците в смутната нощ срещу 24 юли, са причинили щети за 30 000 лева.

По този повод впрочем в интервю за „Дойче Веле” директорът на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” доктор Марко Арндт посъветва протестиращите да продължат мирното си недоволство и да избягват подобни действия. „Нека критикуват правителството мирно и с много хумор и креативност”, добави германският експерт.

Не само той, но и много трезвомислещи българи прогнозират опасност пред бъдещото представяне на протестиращите в парламента. Така е, защото тълпата не излъчва нито лидери, нито конкретни предложения, а само с лозунги и скандирания. Но само с това  промяна на системата не е възможна. „Фейсбук не е партия и затова горещо препоръчвам на хората, които се организират и участват в протестите, да помислят за някаква форма на политическо представителство. За какви промени всъщност ще може да се говори, ако след евентуалната оставка и последвалия вот, хората, които са успели да постигнат своята цел за свалянето на сегашните управници, отново не получат някакво реално участие във вземането на решенията за бъдещето на тяхната страна и техните деца?", попита риторично д-р Арндт.

Оставка на кабинета ще има със сигурност, но кога тя ще бъде целесъобразна? Страстните викове от улицата не дават отговор кой и какъв модел идва след нея, вместо това се чуват утопии от посткомунистически вид. Не се е родил и новият политически светилник, очакван повече, отколкото тръпнехме за кралското британско бебе. Ако ГЕРБ и всички останали партии извън парламента неистово искат предсрочни избори до края на годината, и наистина такива бъдат насрочени, прогнозите за Борисов и за Демократичния реформаторския блок (ДРБ) никак не е симпатична, поне според последните социологически проучвания.

Ако днес има парламентарни избори БСП ще получи 19.3%, а ГЕРБ 16.9% от гласовете. Това посочи неотдавнашно национално изследване на Агенция „Сова Харис“. В парламента ще влязат още ДПС със 7.8% и по всяка вероятност Демократичния реформаторски блок, който има подкрепата на 3.9%. На ръба на 4-процентната бариера са националистите от „Атака“ на Волен Сидеров и „Национален фронт за спасение на България“, който има всички шансове да вдигне подкрепата си.

Изводът, който се налага, е че евентуалните предсрочни избори само ще възпроизведат едно копие на сегашния парламент. Очевидно в процеса на своето развитие протестът създаде и съмнения в своята целесъобразност. И не е чудно, че широката общественост вижда изхода от създалата се ситуация в диалога и намирането на консенсусно решение  между протестиращите и правителството, за което се обявяват 62,5% от анкетираните. А че президентът Плевнелиев не чува техният глас и демонстративно е загърбил ролята си на обединител, е огромен проблем. За всички.

Оставка сега и веднага съвсем не гарантира лъвски скок над 4-те процента на обединените малки партии, нито смяна на сегашната пленарна картина. Още повече, че няма нов Изборен кодекс, който да ремонтира стореното от И.Ф., т. е. Искра Фидосова, и авторски колектив. Което е гаранция, че от старото русло излизане няма да има.
В ДРБ обаче гласовете звучат крайно бодряшки, да не кажа наивно. И никой от гневната улица още не е припознал в коктейла от идеологии там своята и не се е заредил с мерака да ги прегърне и подкрепи.

Оставка веднага означава президентът Плевнелиев през три месеца да се поти в търсене на честни, свестни и известни, незаписвани в никакви тефтерчета персони за попълване на поредния служебен кабинет. Или хората с тефтерчетата да му ги подсказват и налагат заради собственото си удобство и интереси.

Макар да няма конкретни заявки от бунтарския площад, не вярвам някой да иска избори до дупка и денонощни пърформанси. А и тарифите на спонсорите за платените викащи със сигурност ще се сринат или те просто ще спрат кранчето. Не вярвам и че на избирателите на ГЕРБ им харесва да си стоят непредставени в парламента не по тяхна, а по партийна воля.
Споменатата в началото еврокомисарка Вивиан Рединг настоя за диалог у нас.

Мисията обаче е невъзможна – няма го опозиционният лидер, който да излезе пред протестиращите и да бъде припознат от тях като техен водач. Президентът Плевнелиев или оглушително мълчи, или казвайки понякога по нещо, чертае лични намерения и обвързаности. А протестиращите упорито отказват да влязат в диалог с управляващите – те предпочитат да разговарят със себе си, но не и да мислят за утре. Не и да осъзнаят, че всъщност са маши в ръцете на господата с парите и интересите. И продължават да си харесват държавния глава такъв – част от олигархията и част от проблема.


В категории: Политика , Горещи новини