Варненският и Великопреславски митрополит живя и загина като бохем
Автор: Илияна Христова Снимки: Светия синод на БПЦ
Корона от имоти остави Кирил Варненски на църквата. Варненският и Великопреславски митрополит загина във вторник, отдаден на едно от хобитата си – гмуркане в морето. Внезапната смърт предизвика ред слухове, но аутопсията показа, че няма данни за насилие. Кирил починал от удавяне следствие на хипотермия (изстудяване на тялото), след като бил завлечен навътре в морето от хладно течение.
Инцидентът стана на плаж Траката, където владиката често се гмуркал. Обичал да лови миди, а и да разговаря с обитателите на близкото рибарско селище. Във фаталната сутрин Кирил оставил хавлията на пясъка, надянал шнорхел и плавници. Жена, стояща на брега, забелязала тяло, което не мърда. Следва обаждане на тел. 112. Но митрополитът бил изваден мъртъв.
Всичко това се случва рано сутринта, а по това време водата е студена, особено навътре в морето. Сбъднаха се първоначалните предположения на опитни рибари, че тялото на Кирил внезапно се е охладило от студеното течение. Рязкото падане на температурата води до схващане на мускулите.
Плажът на Траката е неохраняем, пълни се с туристи по обед. Наблизо е църковният хотел „Св. св. Кирил и Методий”, където влазиката разполага с просторен апартамент, който често посещавал през лятото. Комплексът бе построен преди няколко години в епархийски имот.
Именно мащабната бизнес дейност на Кирил му донесе уважение в църквата и врагове в обществото. Митрополията реституираше земи, купуваше ги или просто искаше да й бъдат дарявани.
А владиката се прочу с ред мащабни проекти – СПА комплекс край Рогачево, нещо подобно на мол в центъра на Варна, досами Катедралата. Купуваше парцели на настоятелства, манастирски земи и участваше в търгове чрез подставени лица.
По негово време църквата си върна доста земи. Някои от тях със спорна собственост, като например в Ботаническата градина край курорта „Св. св. Константин и Елена”.
Като цяло Кирил правеше това, което десетки негови предшественици вършеха столетия.
Беше бохем, не му пукаше от хорското мнение. Позираше пред фотографи, играейки билярд, гонеше топката из варненските игрища, викаше за ЦСКА. „Как какво? Ще има разврат, пиянства”, отговаряше на журналисти, които се интересуваха какво ще прави в проектираните хотели. Последно скандализира обществеността, след като се появи с луксозен „Линкълн”, през прозореца на който пръскаше за здраве миряните.
Но е факт и че докато той бе начело на митрополията, бяха построени няколко църкви и много параклиси. А и издейства въвеждането на вероучение в някои училища. Между другото развиваше и социална дейност.
В противоречивата му личност се огледа цяла епоха. Митрополитът е племенник на Христо Маринчев, зам.-началник на отдел “Културно-историческо разузнаване”. Бил е вербуван от ДС и пратен в Гърция, за да бъде внедрен в монашеството на Зографската света обител.
Твърди се, че именно след застъпничеството на ДС става митрополит. Но той никога не отрече, че е бил част от някогашната Държавна сигурност – казваше, че каквото и да е правел, го е вършил в името на България.
Не е тайна, че Кирил искаше да стане патриарх след кончината на Максим. Заради връзките си с ДС, а и поради бизнес начинанията, в които се въртяха основни руски капитали, бе смятан за човек на патриаршията в Москва у нас. Другият мераклия – Николай Пловдивски, пък е представител на гръцкото лоби.
По-голямата част от потребителите на електронните мрежи не спират да хулят отишлия си от този свят Варненски владика дори и след смъртта му. Други казват, че си е отишъл смел човек, личност, несравнимо по-висока от шушумигите край него. Истинската оценка за този висш наш духовник тепърва ще даде времето, но дотогава ще има още много вода да изтече.
Сито
На овдовелия Варненски и Великопреславски митрополитски престол временно бе назначен Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Калиник.
Титулярът трябва да бъде избран до три месеца. Кандидатите следва да имат висше православно богословско образование, да са прослужили в клира най-малко 10 години, да са живели в манастир и да са на възраст между 35 и 70 години. Здрав разум, добродетелен и благочестив живот също са сред критериите за избор.
