Кой стои зад турските протести?

Автор: Валентин Фъртунов

Вече две седмици, откак започнаха протестите в Истанбул, тихичко ме гложди едно съмнение. Миналата седмица писах, че случващото се не е неочаквано – фронталният сблъсък между ислямистите на Ердоган и светските кемалисти, които в никакъв случай не са малцинство в Турция, трябваше много отдавна да се състои. Още в края на първия, та дори и през втория мандат на Ердоган, вече беше ясно накъде водят Турция ислямистите. И точно тук изскача първата голяма питанка –
? – Защо чак сега?

Защо не по време на няколкото вълни арести на стожера и гаранта на светското начало в Турция – генералитета, командването на армията, когато стотици генерали и висши офицери бяха хвърлени в затворите без присъда? И като споменах армията, през тези две седмици напрегнато се ослушвах да чуя някаква реакция от тази посока, но всуе. Нищо, пълна глушина. И това поставя втората голяма питанка –
?? – Защо армията не се намеси, дори не гъква?

Да, вярно, че в значителна степен бе обезглавена и все пак – за да я обезпечи изцяло със свои хора на всички нива, на Ердоган му трябва време, нужна е смяна на поколенията, а това не може да се случи за пет-десет години. Значи е възможно да има друга причина все още преданата на кемалистките идеи турска армия да подкрепи, макар и мълчаливо нелицеприятното й ислямистко правителство?
??? – Защо турските медии, които за разлика от българските, без да им липсва гласовитост, са доста по-принципни и националноотговорни в позиците си, не подкрепиха протестите?

Това е много голям въпрос. Огромен. И домораслите обвинения срещу тотално всички турски журналисти, взели, че вкупом „предали народа си“ на цялата кохорта посредствени „анализатори“, които в тия дни се опитват да яхнат турския информационен повод, са както винаги повече от смехотворни. И като заговорихме за медии –
???? – Защо западните медии ще си строшат краката да ги подкрепят? Какво се крие зад това подозрително единогласие?

Не си спомням в последните двайсетина години западните комерсиални и тотално контролирани медии да са изпадали в истерични кампании, зад които да не се крие някаква зловреда кауза. Случаят с турските протести едва ли е някакво изключение.
Особено ме впечатлиха обаче няколко думи от текущото изявление на башбакана. В речта си онзи ден Ердоган заяви, че е невъзможно да се обяснят станалите събития с  екологична чувствителност. Той призова протестиращите в парка "Гези" да видят "голямата картина" и да проумеят "играта, която се играе". В тези няколко думи има много, много редове и тези редове трябва внимателно да се четат.
????? – За каква игра говори турският премиер? И какво има в „голямата картина“, фраза, която в такива случаи означава „геополитическата картина“, което протестиращите трябва да видят и проумеят?

А изтъкването на социалните медии като координационни щабове на бунта, което и у нас дърдорковците за демокрация с радост в очите изтъкват, е нещо, от което тръпки ме побиват. Спомняте ли си кой координираше бунтовете в Арабия, финансирани от Сорос и американския Национален фонд за демокрация, вследствие на което на власт в Египет дойдоха ислямистките ултраси „Мюсюлмански братя“, готови да въведат шариата. Да, правилно си спомняте – така наречените „социални медии“, които тези дни са в центъра на световния скандал, защото се оказаха изцяло подвластни на ЦРУ и компания.
Много въпросителни, много нещо и се страхувам, уважаеми читатели, че зад тях надничат отвратително познати физиономии. Дано не съм прав, защото Истанбул е само на 300 км от дома ми...

В категории: Международна политика , Горещи новини