Този величав паметник на свободата, който винаги е принадлежал на народа, сега става частна собственост
Автор: Веселин Станков
Църквата „Света Неделя” в Батак е изградена през 1813 г. с доброволния труд на цялото население за 75 денонощия. Построена е на площ от около 310 кв.м от майсторите Петър и Марко, вероятно представители на брациговската строителна школа. Уникалната архитектура на вкопаната в терена църква е със скатни покриви, под които са вградени 13 купола – един централен, на който е изобразен Христос пантократор, а другите 12 символизират дванайсетте апостола, което я прави неповторим шедьовър на възрожденската храмова архитектура.
Църковният двор е ограден с триметров зид, наричан от батачани „калето“. Вътрешността на църквата е била богато изографисана, а стенописът на патронната икона на св. Неделя е частично позлатен. Интересен факт е, че тази икона не заема централно място в олтара например, а е изографисана в специална ниша над свода, отделящ мъжкото от женското отделение на църквата.
През настоящата 2013 г. се навършват 200 г. от построяването на историческия храм. Но има един преломен момент в неговата история и това е 17 (4) май 1876 г., когато при потушаване на Априлското въстание в него са избити и зверски изклани от башибозука потърсилите убежище около 2000 батачани, а вътрешността му е опожарена. От този момент нататък, по волята на оцелелите батачани, религиозните функции на храма са прекратени, за да се превърне той в Паметник на априлци, паднали за свободата на България.
На 20 юни 1882 г. жителите на Батак отправят възвание до Княжество България за помощ за изграждането на нова църква. Министерски съвет взема решение за отпускане на държавни средства в размер на 10 000 златни лева за изграждане на нова църква и възстановяване на училището в Батак. Архитект Йосиф Шнитер дарява безвъзмездно проекта за нова църква и труда си по изграждането и́. Още тогава в старата църква са подредени, като в първа музейна експозиция, част от костите на избитите през Априлското въстание, тяхното оръжие и сечниците (дръвниците). В двора на църквата е скован малък дъсчен параклис с пирамидална форма, в който батачани палят свещи на задушница за упокой душите на загиналите близки родственици.
През 1894 г. Осмото обикновено народно събрание гласува да бъде отпусната сумата от 30 000 златни лева – държавна помощ за строежа на новия катедрален храм „Успение Богородично“, чиито основи са положени още през 1883 година. Това се случва почти веднага след решението старата Историческа църква да бъде обявена за Паметник на свободата. От Русия са събрани и изпратени парична помощ, църковна утвар и богослужебни книги за бъдещия храм. Дарения се събират и от цяла България.
По инициатива на Поборническия комитет „4-ти май” в Батак е учредено благотворително дружество „Паметник Батак”, регистрирано на 19 март 1910 г. с основна цел: „…събиране костите на Баташките борци и мъченици за Българската свобода през 1876 година и тяхното грижливо съхранение“. Друга цел е да запазят старата черква „Св. Неделя”, като я превърнат в мавзолей и място за поклонение, която да възпитава младото поколение в дух на патриотизъм и родолюбие.
До изграждането на новия храм в Батак богослуженията се извършват в болницата, изградена от лейди Странгфорд, в която се лекуват оцелелите след Априлското въстание батачани. В нея, освен всички църковни служби, се съставят и издават официални документи – основно това са кръщелни свидетелства и свидетелства за бракосъчетания от този период. Всички бланки носят името на храм „Св. Неделя”. До самата сграда е изградена камбанария. Тази камбанария е копие на дървената намирала се в двора на старата църква „Св. Неделя“, в ляво, до входа от запад. Запазената камбана от старата историческа църква преседява на камбанарията пред импровизираната църква-болница до 1914 г., когато с решение на църковното настоятелство при новия катедрален храм-паметник „Успение Богородично“ (осветен през 1912 г.) е пренесена в новата църква.
На основание заповед на министъра на просвещението от декември 1914 г. историческата църква – костница в Батак е взета под грижата на „Военноисторическите къщи паметници и музей“ към Министерство на просвещението и е вписана по-късно в Националния регистър „Паметници на свободата”. В следващите години църквата-костница в Батак е натоварена с функцията да бъде военноисторически храм-паметник и по волята на батачани поверен на грижата на държавата.
След края на Първата световна война, през 1919 г. е подновена кореспонденцията между кметството в Батак и Министерство на просвещението. Батачани припомнят, че към старата им църква е поет ангажимент от държавата да се грижи за нея още преди да започне Първата световна война. Министърът на просвещението изпраща инспектора на Пловдивското учебно окръжие да извърши проверка на място в Батак и да докладва за състоянието на църквата-костница. В предписаното от инспектиращия като приоритет се изисква да се извършат укрепителни дейности по храма и оформи прилежащото пространство, а по отношение на интериора „… в средата да се построи стъклен шкаф на пиедестал и там да се приберат онези черепи и кости, по които ясно личат следите на жестоката сеч.
Там да се приберат и окървавените детски ризици и женски дрехи. Останалите черепи и кости, както и дръвникът, на който са изклани жертвите, да се поместят в др. стъклени шкафове край стените. Това да стане по-скоро, защото влагата разрушава силно костите и другите предмети и скоро от тях няма да остане нищо“.
След 1922 г. грижата за костницата е поверена на читалище-паметник „4-ти май“ в Батак, като продължител на завещаното от Поборнико-опълченското дружество в Батак, което сдружение към онзи момент вече не съществува. Така е до 1940 г., когато в Батак е изпратен за свещеник в катедралния храм-паметник „Успение Богородично“ в Батак Борис Делев. По негова инициатива и чрез църковното настоятелство към храма е поискано от читалищното настоятелство в Батак да им бъде прехвърлено управлението и грижата за църквата-костница.
По инициатива на свещеник Делев е инициирана нова реставрация на старата църква, като в поредица от писма до всички отговорни държавни институции, църковното настоятелство и новосформираният комитет по реставрацията към църковното настоятелство започват събирането на пари от дарения. Въпреки състоянието на война, в което се намира България от март 1940 г., държавата, в лицето на министрите на различните ведомства, в това число Негово Величество цар Борис ІІІ, изпращат значителни средства. За реставрационните дейности е разпоредено да се съобразят с предписаното от специалисти архитекти и музейни специалисти от Народния археологически музей. Междувременно събраната сума достига и надхвърля половин милион лева.
Местният свещеник обаче си позволява своеволия, харчейки значителна сума от даренията за направа на скъпа мраморна олтарна преграда, луксозна изработка на икони и свещници. Построява нов параклис „Св. Неделя“, вкопан в земята в източния край на двора, и си позволява своеволно да премести гробовете на погребаните в двора на църквата-костница поборници-опълченци, без съгласието на родствениците на погребаните и без да информира за намеренията си баташката общественост.
Местенето на гробовете на поборниците е в разрез с идеята на батачани да направят старата църква място на поклонение за падналите за свободата на България. Стига се до опорочаване идеята за реставрация, съгласувана в началото и с Пловдивска митрополия в лицето на митрополит Кирил, който в нарочно писмо до баташкия свещеник изрично напомня: „Реставрирането ще трябва да се извърши по строго определен план със съдействието на компетентните музейни власти“.
Понеже това не се случва, владиката отново в бърза телеграма през септември 1941 г. пише на свещеник Делев: „Промени и реставрации извън оказаните от музея и архитектурните власти ще бъдат най-голямото непоправимо зло с тежки последици“. Своеволията обаче продължават и принуждават батачани през 1943 г. да поискат отзоваването на свещеник Борис Делев от Батак. Той е заплашен от батачани, че „ще бъде възбуден процес, от който виновният за заличаването на тази историческа редност ще получи своето наказание”. Попът обаче така и не стига до съда, защото сам слага край на живота си през септември 1944 г. по неизвестни за обществото причини...
При последвалата смяна на политическата система на управление на България след 1945г., опазването и изследването на културно-историческите паметници остава като приоритет и за следващите българските правителства. Понятието „държавно“ и „народно“ се припокриват.
През 1951 г. със свое постановление Министерският съвет обявява храма за „общонародно достояние” и го поставя под защита на държавата. Три години по-късно със заповед на министъра на културата е разпоредено създаването на държавен музей в Батак, а относно църквата-костница да се пристъпи към нейното ново музейно оформяне.
През 1954/5г. със заповед на министъра на културата е разпоредено създаването на държавен музей в Батак, а относно църквата-костница да се пристъпи към нейното ново музейно оформяне. През май 1956 г. в Батак е открит музей с църква-костница по случай 80 г. от Априлското въстание. Културното министерство поема грижата костите да се преместят в специален саркофаг, да се запазят кървавите петна, опушените стени, следите от куршуми и обгорелите греди.
През 1967 г. за костите на загиналите априлци са положени грижи от екип антрополози, които обследват останките от клането в двора на историческата църква, консервират ги, анализират ги и систематизират проучванията си в записки, като същите са издадени на български и преведени на полски и френски език. Преди това около две трети от костите, инвентирани в основния музеен фонд на Историческия музей в Батак, са открити в периода 1965-1966 г. под земната кора, по време на редовни теренни проучвания. Останалата част от костите са тези, които батачани събират в и успяват да съхранят веднага след завръщането си в разрушения Батак след дадената амнистия.
През 1975 г. църквата-костница е декларирана като културно-художествен паметник на културата, а в чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1977 г. е обявена за културен паметник от национално значение. Новият център на Батак, в чийто ансамбъл е включена и историческата църква-костница, е открит официално през 1878 г.
В наши дни под натиска на Пловдивския митрополит Николай, общинското ръководство в Батак започна процедура по незаконна промяна на собствеността и статута на църквата-костницата и музей, като обяви промяна от публична в частна общинска собственост (за което „Десант” вече неведнъж писа, б. р.). Поповете превръщат храма в действаща църква. Батачани обаче настояват храм „Св. Неделя“ да остане в автентичния си вид със статут на църква-костница и музей.
Така, както е била държавната политика на 86-те български правителства от Освобождението до ден днешен, която политика в продължение на 136 г. винаги е била за съхранение на българския дух чрез запазване на автентичния вид на Историческата църква-костница в Батак и историческите доказателства за извършеното през 1876 г. клане, които спомагат за формиране на националното ни самосъзнание в изпълнение заветите на Левски.
Откъс от изследване, посветено на 200-годишнината от построяването на храма
Патриотичен календар
17 май 1555 г. — Мюсюлмански фанатици убиват в София с камъни Никола Мартинов, решил да се върне към християнската вяра. По-късно той е канонизиран като свети Николай Софийски Нови
17 май 1913 г. — В Лондон е подписан мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война
17 май 1956 г. — България става член на ЮНЕСКО
18 май 1877 г. — На официална церемония край румънския град Плоещ Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение, командвана от Павел Калитин
20 май 2007 г. — В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент
20 май — Европейски ден на морето
21 май 1865 г. — В жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която влизат Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др.
23 май 1900 г. — В Дуранкулак, Балчишко, избухва народен бунт против натуралния десятък
