Трябваше да се почне отначало и ето го НФСБ - млад, двегодишен политически левент, печелещ непрекъснато симпатиите на дълго лъганите и премятани избиратели, отвратени окончателно от пладнешките хайдуци, които ги крадат и мамят през последните 24 години
Така се случи, че реших да мина на другия бряг. Не мислете, уважаеми читатели, че ще си сменям пола или сексуалните нагласи. Не, просто ще се опитам да нагазя в една от най-мръсните професии по нашите земи. Всъщност в този занаят по други географски ширини е напълно нормално средство както за лична изява, така и за общественополезен труд в името на националния просперитет.
У нас обаче професията, носеща гръцкото име „политике“, отдавна е изпразнена от истинското си съдържание. А то е: изкуство да се управлява държава. Политик или „политикос“, според древните гърци, е общественик, държавник и най-вече тактичен и съобразителен човек, умеещ да управлява и контролира процесите на обществото, сред което живее и работи.
Усещате ли, скъпи читатели, колко далече сме ние, българите, от тези постулати, задължителни за понятието и същността на тази изключително отговорна професия, съперничеща по дух с призванието не само да напишеш историята на една нация, но и да останеш завинаги в нея като пример за подражание.
За съжаление всичко казано по-горе сигурно ви звучи като зле измислена шега, особено когато сравнявате гръцката форма с нейното българско съдържание.
Преди повече от век блестящият български публицист Алеко Константинов много точно определи главния двигател на нашенската политика. „Келепир“ е дума, завещана ни от османските поробители. Означава евтин подарък, аванта, получена без пари. Малко са полезните неща, останали ни от петвековното робство.
Понякога дори и те са като тежки воденични камъни, които са ни приковали безвъзвратно на дъното на нормалния човешки морал.
Специалисти по народна психология са убедени, че всички неприятности и провали на българската нация през годините след Освобождението се дължат именно на този османски чип, дълбоко загнезден в подсъзнанието и най-вече в светоусещането на нашия народ.
Така стоят нещата и в родната политика. Ако си откровен, честен, а не дай Боже и лишен от главния политически атрибут – алчността – направо те обявяват за идиот или още по-зле – за ченге, което донася срещу своите събратя по грабеж.
Нагазването в българската политическа джунгла е равностойно на самоубийство за хората с по-слаби нерви и най-вече за онези, които се надяват да се завърнат от това смъртоносно сафари с опазено лично достойнство и непокътната съвест.
И въпреки всичко, ние, група съмишленици от телевизия СКАТ и вестник „Десант“, храбро нагазихме в политическото тресавище на Република България. Впрочем за институцията, наречена СКАТ, политиката не е „тера инкогнита“.
Дори бих казал, че от 2005 г. насам най-патриотичната телевизия се превърна в съвременна политическа академия, в истинска ковачница на кадри, способни да изпълнят главната задача – управление на държавата в интерес единствено на българския народ.
Благодарение на нашата телевизия два пъти подред в Народното събрание бяха сформирани парламентарни групи на българските националисти, значителни успехи бяха отбелязани и в изборите за евродепутати, президент и органи на местната власт.
После всичко се срути, най-вече заради традиционните за нашата действителност предателства.
Трябваше да се почне отначало и ето го „Националния фронт за спасение на България“ -
млад, двегодишен политически левент, печелещ непрекъснато симпатиите на дълго лъганите и премятани избиратели, отвратени окончателно от пладнешките хайдуци, които ги крадат и мамят през последните 24 години.
Десет дни преди предсрочните парламентарните избори в нашата страна истината е само една и тя се нарича: незабавна промяна! Тя може да се случи само ако истинските родолюбци заемат своите места в 42-то Народно събрание.
Срещу нас са изправени доста странни, меко казано, представители на над 40 политически партии и коалиции, много от които участват на олимпийски принцип с тайната надежда да се доберат до митичната държавна субсидия, раздавана дори и на „слабаците“, прехвърлили заветния един процент от подадените гласове.
Обикаляйки районите, в които е издигната моята кандидатура за народен представител, установих няколко фрапиращи факти. Моите мили опоненти са почти неидентифицирана сбирщина, бих казал нещо по-жестоко – професионален и обществен боклук, събран и пакетиран от партийните централи в онзи прочут целофан, добил популярност от задълбочените фекални разсъждения на бившия ни любим премиер Бойко Борисов.
Верен на традицията, той заложи в предизборната си агитация именно на клозетния си хумор и непрекъснато тормози кандидат-избирателите с кретенския въпрос „Вие пикаете ли?“
Явно чалнал се от скандала с подслушването, спретнато от най-вътрешния кръг на неговата партия, бай Бойко Балкански бързо се завърна в първоначалния си прототип – легендарния Бай Ганьо и неговите партийни сопаджии.
Докато пиша тези редове, информационните агенции изстреляха новината, че бившият вътрешен министър Цветанов е признат от разследващите го прокурори за виновен в аферата с „дългите уши“ на МВР.
Именно този симпатяга е мой основен опонент в избирателния район на Велико Търново и само някакъв необясним имунитет ще го спаси (засега) от арест и ще го допусне в надпреварата за народното доверие.
Горките симпатизанти на ГЕРБ! Насила ще ги направят съучастници в едно престъпление, което без съмнение ще им тежи дълго време на съвестта. „Болярите“ са хора горди и независими и не заслужават този позор – да се превърнат в ракета-носител на един кандидат-затворник и на неговата бандитска организация.
В София положението не е по-различно. Листата на „герберите“ оглавяват хора с доказани психични отклонения, не им отстъпват и „червените кхмери“ - един от тях е майстор в порнографската индустрия и по всичко личи, че ще заложи на еротичните тенденции и „лявата резба“ в партията-столетница.
Ако е рекъл Господ, в парламента ще му прави компания и една от най-добре платените куртизанки в предишното народно събрание, спечелила за кратко време солидни авоари от креватните си похождения в услуга на сладострастни политици.
На избори като на избори! Ние, истинските родолюбци и бъдещи политици, можем с чиста съвест да обещаем на нашите избиратели, че ще върнем истинския образ на тази древна професия и ще възстановим първоначалния й блясък.
Нашето управление на любимото ни Отечество ще се превърне в истинско изкуство, което ще изведе държавата на верния път и ще я отърве от политическите върколаци, пиещи кръвта й през последните години. НФСБ и неговите апостоли са напълно готови за решителната битка на 12 май и много разчитат на вашата подкрепа.
