Засега предизборната обстановка спасява г-н Танов (вдясно) от уволнение. Веднага след като се сформира редовно правителство обаче, новият премиер, който и да е той, ще се заеме със задачата да търси мотиви, за да го свали от поста. В България е традиция в
От години в България се знае - щом нефтената компания обърне фекалката срещу вентилатора, значи се е появил някой, който се е опълчил на руския анклав у нас
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
В България е крайно време да се въведе традиция – когато “ЛУКойл” хвърли цялата си руска имперска мощ върху някой българин, той веднага трябва да се предлага за държавно отличие. Изводът, който се налага за целия период на пребиваването на тази компания в страната е, че тя търси саморазправа само с онези хора, които преди това са извадили на светло най-тъмните и зловещи нейни прийоми.
От 1999 година насам това е традиция в поведението на фирмата. Под кръстосания й огън са попадали журналисти, административни лица, политици. И винаги историята е една и съща.
Започва се с появата в публичното пространство на нелицеприятни данни за руснаците. Още на следващия ден т.нар. “пресцентър на “ЛУКойл” разпраща до медиите съобщение, пълно с обиди и гнусотии срещу съответния човек, който е имал смелостта да ги изнесе.
Наместо подкрепа от институцията, в която работи, или поне от медиите, които би трябвало да са съвестта на нацията, този човечец разбира, че е останал сам срещу руския валяк, който в крайна сметка го премазва.
Това е така, защото в България основните институции и медии или са чисто и просто подчинени на парите на “ЛУКойл”, или толкова ги е страх от тази компания, че предпочитат да си замълчат. Ето затова говорим за хора, извършили геройство в мирно време, които действително заслужават да бъдат поощрени.
Тези дни историята се повтори отново. Всичко започна, когато от Агенция “Митници” съобщиха, че са разкрили схема, по която от нефтопристанището край Бургас, собственост на “ЛУКойл”, се е извършвала контрабанда на горива. Вярно, съобщението от митниците бе много внимателно написано, самата дума “контрабанда”, макар и да прозираше зад текста, не присъстваше в него.
Нямаше и конкретни обвинения срещу нито един отговорен служител от “ЛУКойл”. Цялата вина за случилото се бе хвърлена върху митничари от Бургас, които или не са си гледали както трябва работата, или (което е много по-вероятно) съзнателно са участвали в схема за данъчно престъпление.
От месец февруари, в продължение на 60 дни, митниците поставили под наблюдение склада на пристанището, от който по специална тръба потеглят горивата за нефтобазите на “ЛУКойл” в Южна България. Оттам пък зареждат с бензин и дизел почти 80% от бензиностанциите в този регион.
Според закона, този склад трябва да е оборудван с измервателни уреди, свързани с митническата администрация, които да подават в реално време данни какви горива потичат по тръбата. Тези уреди са били запечатани с над 900 митнически пломби – гаранция, че няма да бъдат пипани от персонала на “ЛУКойл”, а данните в тях – манипулирани.
След като се убедили, че апаратурата функционира безпроблемно, на 11 април в Агенция “Митници” издали на руснаците документ, наречен “Акт за съответствие”.
Още в мига, щом братушките се снабдили с ценната хартия обаче, един от уредите в склада започнал да подава подбрана информация. От София изпратили специална група, която установила, че митническите пломби са подменени, а апаратът - настроен да работи по вкуса на “ЛУКойл”.
Тоест, пропускал да “съобщи” в митниците някой и друг тон гориво, което руската компания прехвърляла за продажба в страната. Допълнителна проверка установила, че подобна намеса имало и в други уреди.
Оказало се, че устройствата били пренастроени, а пломбите разбивани от митнически служители от Бургас. На най-нормален език описаното дотук се нарича контрабанда.
Подобно деяние се преследва от закона с най-голямата му строгост във всички нормални страни, защото на практика е укриване на данъци. В една Америка това е равносилно на убийство. Дори не е нужно да се припомня кой именит мафиот е бил прибран зад решетките за неплатени данъци и е изгнил там. В България обаче в затвора можеш да влезеш, ако си укрил от данъчните най-много до 20000 – 30000 лева, и то ако не си руснак или руски наместник, свързан с “ЛУКойл”.
Покажеш ли удостоверение от тази компания, не само че няма да те накажат, а дори ще те потупат по гърба и ще ти правят уважителни метани. Зер, знатен човек си.
Точно това се случи и с петролната компания след целия този скандал.
Шефът на митниците Ваньо Танов, който имаше куража да разкрие описаната история, уволни дисциплинарно цялото ръководство на бургаската митница.
Нещо повече – постъпи като истински български патриот-държавник и отне лиценза на “ЛУКойл” за експлоатация на въпросната тръба, доставяща горива за бензиностанциите в Южна България.
Във всяка държава това е задължителната мярка, която трябва да се предприеме, за да се спре контрабандата, след като е била разкрита. Но “ЛУКойл” пусна лайномета с гнусотии, наречен “пресцентър”, който всеки път разнася едни и същи зловония, а единствено различна е мишената му, и нещата придобиха обичайното си развитие.
Обикновено към нароченото лице се отправят обвинения, че “рекетира” компанията, че я “заплашва”, че отправя към ръководството й “закани” и изобщо извършва едни страшно недостойни деяния към толкова почтената руска фирма и фамозните й шефове.
Т. нар. “пресцентър” разпространи съобщение, в което нарича шефа на Агенция “Митници” “лицето Танов”, което “заплашва със саморазправа“ и води “кръстоносен поход срещу най-голямата компания в България”. По стар обичай “ЛУКойл” много харесва да завършва и с натопяване на по-висшестоящ орган. Този път г-н Танов е предупреден, че е докладван на министъра на финансите.
Преведено от съветски език, това означава: Казахме на министъра да те уволни. Така описаният лайномет бе задействан в добре подбран момент, че да заработи успоредно със съдебното дело, което “ЛУКойл” заведе в Административния съд в София срещу отнемането на лиценза.
Както вече споменахме, в нормалните страни дори само съмненията за нарушения се разглеждат много строго от съда. В България съдът е винаги на страната на силния и платежоспособния. Логично делото приключи в полза на руснаците, а отнемането на лиценза бе спряно.
Десетилетието, в което „ЛУКойл” прекара като господар в България, е осеяно с много подобни случки. През 2008 година, например, лайнометът бе задействан срещу журналиста Георги Коритаров.
Неговата “вина” пред “ЛУКойл” бе, че в сутрешния блок на Нова телевизия бе поканил хора от Правец, които разказаха как се живее във феодален град, управляван от наместника на “ЛУКойл” за България Валентин Златев и неговия баща Васил.
Нявга пръв другар на Тодор Живков и строител на комунизЪма, днес Васил Златев е милионер и строител на капиталистическа България. Заедно със сина си са собственици на хотели из цялата страна и на всичко, де що шава в Правец.
Още на следващия ден след предаването ръководството на Нова телевизия получи съобщение от все същия пресцентър, в което Коритаров бе обвинен, че изнудвал и рекетирал Валентин Златев.
Най-отдолу се съдържаше и традиционният за пресцентъра на “ЛУКойл” съвет към съответните шефове да уволнят непослушния журналист. Което те и направиха тутакси с необходимата порция метани към руската компания. Агент или не на ДС, заядлив или не толкова, в случая г-н Коритаров бе постъпил достойно.
Въпреки доброто си познанство с Валентин Златев, не смеси личното с професионалното и не се побоя да разкаже за нещо, за което останалите медии предпочитат да премълчат. Заради което си и плати.
Много показателно е, че Нова телевизия не го отстрани дори когато името му изплува от Комисията по досиетата. За медията къде по-голям грях се оказва да настъпиш интереса на “най-голямата компания в България” или поне на отделни нейни величия. Както във всички подобни случки, когато “ЛУКойл” реши да смачка някого, и Коритаров бе сам сред вълци.
Също както и бившият министър на икономиката Трайчо Трайков. Достатъчно бе той да обяви, че има съмнения в данните за приходите, които “ЛУКойл” посочва в данъчните си декларации, и отгоре му се изсипа една кофа от онова вонящото съдържание, което е любим специалитет на пресцентъра на компанията.
Г-н Трайков бе обвинен, че имал “аспирации към най-голямата компания”, че не можел да смята, че не познавал икономиката като наука.
Най-отдолу в прессъобщението, както обикновено, се съдържаше закана, че ще го докладват на министър-председателя Бойко Борисов. Един вид, че са го поръчали. Точно в този момент обаче уволнението на Трайков щеше да е вече голям европейски скандал, затова бате Бойко тактично изчака няколко месеца, преди да изпълни поръчката на големия си приятел Валентин Златев.
Официално отстраняването на Трайков бе обяснено с някакво препичане на плаж в Катар. Неофициално очевидци разказват, че Борисов и Златев добре са полели кадровата рокада на приятелска сгляда в ловната резиденция на руския наместник “Паламара” край Шумен.
Всъщност, нищо ново под слънцето – руската компания добре е изучила Сталиновите методи на работа. Когато през 1947 година предшественикът на Трайков на поста и негов съименник Трайчо Костов решава да защитава българските търговски интереси от попълзновенията на руските държавни дружества, отгоре му се изсипва цялата съветска репресивна машина. Всички знаем каква е била съдбата на този министър. Различното в днешно време е само, че вече не убиват за достойно поведение спрямо руснаците.
Вътрешният глас на компанията
Когато из медиите се появи съобщение, че пресцентърът на “ЛУКойл” е разпространил изявление, в което остро напада някой отговорен човек в България, трябва да се разбира, че една госпожа, бивша синдикалистка, се е упражнявала в правопис.
Зад израза “пресцентър на “ЛУКойл” стои Диана Дамянова – дясната ръка на Валентин Златев. Преди много години тя бе за малко председател на КНСБ. След това стана вицепрезидент на “ЛУКойл България”.
Междувременно създаде PR агенцията си “Ди енд Ди”, която сама описа като “агенция за кризисен пиар”. Медии, имали нещастието да попаднат в кризисна ситуация с фирма, която е наела г-жа Дамянова за консултант, разказват, че са опознали изключително детайлно възможностите на лайномета в целия му блясък.
Затова към днешна дата повечето средства за информация в България предпочитат да стоят настрана и да не заемат позиция, когато от “пресцентъра на “ЛУКойл” се разгневят на някого.
