Докато хълмовете се рушат и обрастват с храсталак, кметът Тотев пръска пари за кичозни палми
Автор: Камен Христов
В естествени места за ходене по нужда и за бързо задоволяване на нагона. В това са се превърнали прочутите пловдивски хълмове, макар да се водят защитени зони. Тепетата са занемарени и изпълнени със срутища на камъни, а в същото време общината е готова да похарчи 130 000 лева за палми и нова декоративна растителност.
Алеите са обрасли в храсталаци, а ако някой понечи все пак да мине по тесните пътеки, рискува избуялите шипкови клони да го издерат. Навсякъде по Младежкия хълм и Бунарджика могат да се видят парчета използвана тоалетна хартия и празни кутии от презервативи.
На гледката може да се натъкне всеки, който дръзне да пристъпи от сравнително чистата, макар и поразрушена площадка на Младежкия хълм (Джендем тепе) навътре между дърветата и по пътеките към върха. „На Бунарджика се събират разни съмнителни субекти, които оставят след себе си купища спринцовки”, казва пенсионерката Галя Костадинова, която живее близо до възвишението.
Жената с носталгия си спомня, как преди повече от 6 години група младежи подели инициатива за облагородяване на Джендема, мислила, че общинската администрация ще се трогне и ще отпусне средства и за останалите тепета.
После обаче се оказало, че мероприятието е организирано от НДСВ във връзка с кампания за местни избори и ефектът от начинанието траял само няколко месеца.
Иначе инициативата на младежкото НДСВ тогава попадна във всички медии, работещи по това време за Тройната коалиция. Според дописките, идеята бе да се възстанови детската железница, построена през 1979 г. и западнала в годините на прехода. Влакчето имаше 3 вагона и се движеше по линия с дължина от около 1090 метра през живописния терен на хълма.
Днес районът е придобил обичайния си вид на сметище. Кошчета за отпадъци няма, няма и обществени тоалетни. Абсурд е да видиш полицейски патрул през деня, затова наоколо се навъртат наркомани, страхуваме се да се разхождаме в района, казват ученички от близката до Бунарджика Национална търговска гимназия.
През 2010 г. близо 50 тона скална маса едва не уби деца, след като се откърти от Младежкия хълм. Районът бе отцепен от полицията, а свлачището стои и до ден днешен. Само една табела предупреждава за падащи камъни. В тази част на подножието всеки ден играят местни малчугани, там ходят и много ученици от близкия Техникум по електроника и електротехника. Въпреки предупрежденията на живущите наоколо, охранителни и обезопасителни мерки от страна на общината не са предприети.
Хората с ужас си спомнят срутването преди три години, казват, че то е най-сериозното за последните 20 години.
Първите свлачища там започнали още през 20 век. В южните склонове на тепето през 1907 г. дружество “Изида” започнало добив на сиенит, който продължил до 1932 г. Днешните срутища са последствията от тази експлоатация, довела до допълнително пропукване на скалите, обясняват специалистите.
Най-много шум при последното срутване преди 3 г. вдигаше районната кметица Райна Петрова. Тогава тя се оплакваше пред медиите, че на няколко пъти внасяла сигнали до кмета Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ), че има опасност да се активизира свлачището. Общинската администрация обаче прехвърлила отговорността върху района, без да отпусне и лев. Причината за подобно нехайство пък се криела в различието в политическите пристрастия между Атанасов и Петрова (тя е член на ГЕРБ). Сега нейната партия е на власт, но въпреки това, мерки за облагородяването и опазването на тепетата и досега не са взети.
В същото време кметът Иван Тотев продължава да разкрасява града като некъпана, но нагримирана мома.
След като миналата година Пловдив бе накичен с 20 палми, сега общината обяви обществена поръчка за още 80 топлолюбиви растения. Общата стойност на сделката за декоративна растителност е 130 000 лв., съобщиха от общинското предприятие „Градини и паркове". От там обявиха намерението си да закупят осем вида палми, по 10 бройки от всеки.
Екзотичните дървета, докарани в саксии през миналата година за аранжиране на Римския стадион, в момента зимуват в разсадника. Палмите до католическата църква са посадени в пръстта и са опаковани, за да не замръзнат. Още един субтропичен вид - олеандър - е записан в поръчката. От него са заявени до 100 броя.
Намерението на общината да превърне Пловдив в средиземноморски град обаче среща граждански отпор. Форумите пламнаха от възмутени коментари срещу нетипичните за България растения.
„Защо палми? Искат специални грижи да не замръзнат през зимата, но най-важното е, че не са естествени за нашата страна. Не са българско растение! Защо не борчета, ели, или нещо, което ще вирее тук добре и без допълнителни обгрижвания?”, пита читателка на име Николова.
„Тотев да си взима палмите и да изчезва заедно с тях! Искаме широколистни дървета, приспособими към нашия климат. Не превръщайте града ни в ориенталски кич!”, добавя форумец с никнейм Тополата. Друг пък, с прякор Корумпирания, пише: „За 130 хиляди лева ще украся целия Пловдивски окръг. Такива поръчки и в Америка ги няма, то бива кражба, ама това си е направо лакомия”.
Възвишенията възникнали преди 70 милиона години
Пловдивските тепета са изградени от магмени скали, застинали дълбоко в земните недра, преди повече от 70 млн. г., когато свършват кредният период и мезозойската ера.
Според древни източници, на Младежкия хълм се е намирало тракийско светилище - храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. През турско време то е известно като Джиде тепе, което ще рече прохладно място, където живеят духове.
Поради своята отдалеченост от центъра на града, то е именувано и с турското име Джендем. През 1948 г. започва облагородяването му от младежки бригади, с които се свързва сегашното му име. Наричат го още Адското, Дяволското тепе.
Данов хълм (Сахат тепе или хълм Васил Коларов) носи турското си име от издигащата се на него голяма кула на градски часовник. Хълмът се свързва с името на известния български общественик и книгоиздател Христо Г. Данов, който е бил кмет на Пловдив.
Върху Трихълмието е разположен Старият град на Пловдив. Оттук е тръгнало и съществуването на града. На Небет тепе (от персийски – Хълм на стражите) се намират останки на първото праисторическо поселение на Трихълмието, датирано към енеолита.
През 12 в. пр. Хр. то прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Когато градът се разширява по цялото Трихълмие, старото заселище с крепостта се превръща в цитадела на градския акропол. Хълмът на освободителите е известен още като Сталин и Альоша. Най-старото му име е Бунарджика, дошло от пресъхналия вече кладенец. На върха му се издига паметник на загиналите в Освободителната война от 1878 г. руски воини, както и паметникът на Съветската армия (Альоша).
Младежки хълм, Сахат тепе и Бунарджика са обявени за природни забележителности в началото на 1996 г. Обитавани са от редки растения и животни.
На Джендема виреят два вида от включените в Червената книга и 7 вида редки растения, някои от които са описани като нови за науката - четинеста звъника, чашкомехурчесто сграбиче, румелийска жълтуга. Особено интересни са птиците, които обитават тепето – от общо 79 вида три са включени в Червената книга на България, а 44 са от европейско природозащитно значение.
Защитени растения и животни виреят на Сахат тепе и на Бунарджика.
Взривили за паваж седмия пловдивски хълм
Пловдив, също като Рим, е лежал върху седем хълма. Марково тепе е седмото възвишение, разрушено от края на 19 до средата на 20 век. Сиенитните му скали са били използвани за направата на повечето паважни улици на града. Старата пловдивска бохема се шегувала, че хълмът се нарича „марков“ заради добивания паваж от сиенит, който бил изнасян като скъп строителен материал за Германия и Белгия. Впоследствие заравненият терен на хълма се оказа частна собственост – тепето бе купено от бизнесмена Стоян Сариев за 1 301 600 лева. През 2005 г. строителният предприемач предложи построяването на 60-етажни кули-близнаци, но проектът бе отхвърлен. Той продаде терена на израелска фирма за 11 750 000 евро и така спечели от сделката над 20 милиона лева.
Евреите веднага започнаха да строят на мястото мол и години наред взривяваха сиенитната скала, за да вкопаят надолу няколко подземни етажа. Строежът е завършен, но молът пустее и до момента. Всъщност, той така и не успя да отвори врати.
