Блатото на политическата криза може да ни изненада с втори официален език в България
Автор: Гергана Костова
Докато вулканът на политическата криза у нас заплашва да изригне, а улиците и площадите са под обсадата на необуздаемия гняв на българите срещу монополите и срещу цялата система, една част от обществото се е вгледала в етническия си произход и в съответните му претенции за права. Да ви имам проблемите, народът гине от глад, а вие… би креснал всеки в случая. И с право.
В събота, 9 март, в Дулово стартира национална кампания за задължителното изучаване на „майчиния“ език. Тя ще обхване още 11 общински центрове в Североизточна България – Исперих, Цар Калоян, Ветово, Самуил, Тервел, Главиница, Ситово, Опака, Омуртаг, Разград и Лозница.
Организатор е федерация „Справедливост България” с подкрепата на други неправителствени организации и български граждани от турски произход. „За да не допуснем да забравим родния си език, за да не се обезличим като етнос, предприемаме тази национална кампания за задължителното изучаване на майчиния език в системата на българското образование”, набиват в главите на хората от смесените райони организаторите на подмолната акция, финансирана от южната ни съседка.
Няколко дни преди това, в пика на политическата криза и масовите протести в цялата страна (на 23 февруари т.г.), лидерът на ДПС Лютви Местан пристигна изненадващо в Кърджали на форум за майчиния език и доведе със себе си турски дипломати.
Местан, посланикът на Турция у нас Исмаил Арамаз и генералният консул в Пловдив Шенер Джебеджи, както и депутатите от ДПС Ремзи Осман, Неджми Али и Гюнер Сербест бяха посрещнати на крака и с бурни овации в претъпканата зала в Дома на културата в родопския град.
Докато народът в България иска нова Конституция, на ДПС му се прииска нов закон, за турския език. В компанията на емисарите от южната ни съседка, лидерите на етническата и антиконституционна партия начертаха план, който ще следват в месеците, оставащи до парламентарните избори.
Този закон трябва да премахне всички ограничения за организиране на обучението по майчин език, се казва в програмата, съгласувана с Анкара. В текста на документа се подчертава още, че разработването и финансовото обезпечаване на учебниците по майчин език трябва да бъдат приравнени към тези за общообразователните предмети. „Убедени сме, че българските демократични институции ще намерят нужната воля да защитят мястото на България в семейството на просветените народи и ще направят излишно пренасянето на проблема извън правомощията на законодателната и изпълнителната власт в България”, се намеква многозначително още в декларацията.
В същия документ обаче се посочва, че докато през учебната 1992-1993 г. турски език са изучавали 114 000 деца от етноса, сега числото им е под 7 000 души.
Темата на дискусията бе „Проблеми на изучаването на турския език в България”. Във форума в Кърджали участваха преподаватели по турски език от цялата страна, кметове на общини със смесено население, съветници, общественици.
Той се организира от Дружеството на преподавателите по турски език в Южна България с председател Харун Бекир, с помощта на сродните дружества от Северна и Източна България. Участниците отправиха призив към президента Росен Плевнелиев, председателя на отиващия си парламент Цецка Цачева и лидерите на парламентарни групи да положат усилия страната ни да ратифицира Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
Говорителите на Анкара у нас стигнаха още по-далеч във внушенията си. Да бъдеш турчин в Турция е лесно, трудно е да си турчин на друго място, рече ни в клин, ни в ръкав пред аудиторията с турско самосъзнание Арамаз. С което наелектризира залата, а участниците скочиха прави и възнаградиха дипломата с бурни ръкопляскания.
Два дни преди Кърджали, на подобен форум в Шумен бяха поставени същите искания. Там, като проводник на интересите на Турция у нас, се изживяваше председателят на федерация „Справедливост България” Сезгин Мюмюн, по-известен у нас като подстрекател в средите на изселниците в Турция за водене на дела срещу българската държава. С назидателен тон той се позоваваше на същата тази Конституция, в нарушение на която бе допусната регистрацията на ДПС, член на което до преди две години бе и самият Мюмюн.
За разлика от исканията на кърджалийския форум, неговата декларация, разпространена от името на федерацията, съдържа доста по-радикални пунктове.
В нея направо се осъждат опитите на българските власти да ограничават и затрудняват изучаването на турския език в училищата.
Подчертава се, че това е „политика на насаждане на неграмотност сред турското население, провеждана от редицата министри на образованието в условията на демократичния преход”.
Според участниците в шуменския форум е необходимо спешното въвеждане на турския език като задължителен предмет, както и не по-малко спешното подготвяне и отпечатване на учебници и помагала на турски език за българските училища.
„В случай че властите игнорират нашите искания, си запазваме правото да организираме бойкот на учебните занятия в училищата“, заплашва Мюмюн, подкрепен от сдружението „Учителите по турски език в България“.
Крушката си има опашка и тя се казва Плевнелиев
Надъхани от безрезервната подкрепа на българския президент Росен Плевнелиев и обещанията му, че ще съдейства на Турция за членство в ЕС, подхранвани от демонстрациите на безгранична дружба между премиерите на двете страни Реджеп Ердоган и Бойко Борисов, няколко организации, сродни на федерацията на Мюмюн, надигнаха глави и започнаха да поставят ултиматуми на българските институции.
В края на миналата година те изпратиха своя подписка до Росен Плевнелиев, с която искат в училищата у нас да бъде въведено задължителното изучаване на турския език и поиска разкриването на Балкански университет у нас.
В подписката се настоява още да се заличат от регистрите на ГРАО всички български, руски или други имена, насилствено наложени по време на т. нар. „Възродителен процес”, да се издирят документите в Държавния архив за всички вакъфски имоти на Главното мюфтийство у нас и те да бъдат възстановени, и предоставени на духовната власт на мюсюлманите.
И като се отпочна едно нескончаемо искане...
Честоти за регионално радио в областите с най-висока концентрация на български граждани, самоопределили се като принадлежащи към турския етнос; тв програми, в които да има образователни, културно-информационни, забавно-развлекателни предавания на техния майчин език; предизборна агитация на турски език и т.н.
Мюмюн и компания стигат още по-далеч. Те предлагат направо „да се сложи край на опитите на определени националистически кръгове да противопоставят двата народа“. И подкрепят искането си за закриването на българските националистически и патриотични партии с антибългарската декларация на Иван Костов, приета на 11 януари м.г. в Народното събрание.
Пълният текст на писмото е повече от скандален, но въпреки това до момента не сме чули за адекватна реакция от страна на Президенството. „Обединителят“ на българския народ Росен Плевнелиев явно е избрал позицията на марионетка, чиито конци се дърпат от Анкара, възмущават се запознати с въпросната подписка, която се подмята от месеци в смесените райони на страната.
Пълно мълчание по въпроса цари и във Външно министерство. Копие на документа официално е изпратено и до Николай Младенов. За да трупа точки пред неоосманистите в Турция, гражданското сдружение на Мюмюн изпрати през септември м.г. в Международния наказателен съд в Хага жалба-искане за съдебно разследване на „престъплението геноцид”. Документът бе с копия до главния прокурор на България Борис Велчев, до министър-председателя Бойко Борисов, до президента Росен Плевнелиев, до правосъдния министър Диана Ковачева и до председателя на парламента Цецка Цачева.
Всички те получиха и по 117 страници материали с доказателства за това, че „от времето на началото на т.нар. „Възродителен процес” от 50-те и особено от 70-те и 80-те години до настоящия момент в България се провежда „политическа и етнически мотивирана систематична геноцидна престъпна държавна стратегия, насочена срещу повече от 1 500 000 български граждани с турско етническо самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание” (!).
Докъде ще стигне бруталното вмешателство във вътрешната ни политика от страна на Турция, вече е ясно. Вярно, все още никой гласно не е поискал турският език да стане втори официален в България. Но няколко протурски организации активно работят по въпроса.
Маскирани като „културен обмен“ и „трансгранично сътрудничество“, в страната ни се провеждат форуми с цел да се акцентира върху големия брой на представителите на турската общност у нас, от една страна. И от друга, колко са нарушени правата на тази общност.
За гражданските задължения, за декапсулацията и интеграцията – нито дума. Най-страшното е обаче, че вместо да даде отпор на този процес, който подкопава националната стабилност в държавата, властта в лицето на няколко поредни правителства се прави, че такъв проблем не съществува.
