Свят без герои

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

„Свят без герои е живот без слънце.
Човек не виждаш, ако тях ги няма.
Свят без герои е кошмар.
Като безвремие е той.
Изведнъж тази песен от моето детство изплува в главата ми и заглуши нестройно-кресливия хор на новините. Седях и гледах. И все повече се вцепенявах. Кой ги открадна? Или са си отишли? Не вярвам. Те не тръгват, ей така, просто.
Героите винаги вярват в това, което правят и го вършат с вдъхновена (и понякога мрачна) дълбока убеденост. Те почти сигурно знаят, че всичко може и да не свърши добре за тях, но дори и да ги наречете идеалистични фукльовци, искат да стигнат до края на своята мисия. Без значение каква.

Да извадят всички деца от паднал в дълбока река автобус. Да избутат хората далеч от огъня. Да влязат в атомна електроцентрала, да я обезопасят и да умрат там, в оловните си легла, за да живеят всички други около тях...
Герои като този от последното изречение не съм виждал никога преди Фукушима.

И вие не сте виждали.
Знаете и сте възпитавани с онези, от времето на социализма – Алексей Мересиев без крака пълзял през ледената пустош, а Алексей Матросов запушил с тялото си амбразурата на „хитлеро-фашисткия бункер” и така неговият батальон атакувал и успял.
Вече повече от 20 години слушам как и двамата били измислени герои и съответно отрова за съвременните български деца и юноши, които изобщо не трябвало и да си помислят да правят така.

Познавате ли съвременни руснаци? Ако да, питайте ги какво мислят по въпроса. Те също не са хванати от гората и си гледат бизнеса и живота по всички правила. Обаче на Девети май да сте видели някой от тях, който не замръзва по време на Парада?                  
За гореспоменатите японци трудно намирам думи. Дано да знаете (ако не сте безнадеждни и оцъклени фенове на телевизионните сериали), че те са доста особени хора.
Не им пречи да живеят в 21 век и същевременно да вярват в духове, легенди и в личностите, създали тези митове. Затова и те успяват да са герои. И го показаха на целия преситен, европоцентричен свят, че са такива. Хора на духа. На честта. На дълга. И на прошката.

Но нека не ходим толкова далеч.
А да погледнем 200 километра нататък от западната граница. Помните ли, че докато авионите на НАТО (тоз` светъл пример на международно правосъдие, посредством оръжие) бомбеха безпощадно сърбите, те се бяха събрали на най-големия площад в столицата си и правеха рокконцерти. В смисъл „`Бе, я си..... „ (Тогава събориха и неуловим СТЕЛТ, но се говореше, че руснаците им помогнали, така че не се брои).
Комшиите, всъщност, преживяха страшни гадости откъм териториална цялост. Цяло НАТО дойде да им каже (много бомби, много бомби!)), че една от духовните им същини Косово, всъщност, не е тяхна, а на шиптърите.

Но... те си знаят дали, защо и как ни обичат (заради туй, че пускахме самолетите да ги съсипват). А техните си генерали ги криха и пазиха поне десет години след това, намирайки ги за национални герои. Докато не бяха заловени от Европа и не умряха малко след това. (Оттогава имам чувството, че континентът, от който е тръгнала цивилизацията, усилено се опитва да изтрие думата „герой”, но това е лично прозрение).
Обърнете се към съседите гърци. Те продължават да смятат, че е супергероично да не си плащат данъците и затова да искат постоянно Европейския съюз да им дава още повече и повече пари. Въпреки, че са ярък пример на балканско „лешперене” и „каквото дойде”.

Те знаят, че целият свят е тръгнал от древногръцката митология и затова целият „друг, оттатък Океана, създаден от потомци на еврейската” им дължи всичко. Затова можете да си купите от тях камъче от Акропола, което е донесено с едър чакъловоз, половин час преди да отидете там.
Наистина не зная какво да кажа за румънците. Признавам си. Помня само, че един Раду ми каза преди няколко години, че „вампирът” Николае Чаушеску не им оставил външни дългове.
За разлика от нашите вампири, играли към половин век проститутки в сака и панталони, вземайки от всички и всичко, каквото могат. „За благото на народа, за бъдещето на народа”, както знаехме още от раждането си.

Докарали сме се (сами) дотук.
Ако не вярвате, пийте още едно и прочетете по-горе! Защото тук герои няма. Тоест, има! Но те са, някак си, така, на заден план. За тях се сещаме само, когато дойдат трагични моменти. Лъжа ли?

Тогава защо честваме (признайте, че всички медии повсеместно казват „празнуваме”) обесването на Васил Левски, смъртта на най-красивата идея на Христо Ботйов да събуди национално въстание, идвайки с 200 ентусиасти по темата на дунавския бряг, безобразното заколение на противоречивия Стефан Стамболов, решил да доближи България до тогавашната съвременна Европа, идеята на княз Борис да приеме християнството и още, и още и още...
Гадно ми е за съвременните български герои. Ако я има тази страна повече време (вече се плаша колко още), те сигурно ще бъдат прекалено бързо забравени. А това е жалко. Те не правят страхотни и монументални революции. Те просто си вършат Българската и Добра работа. А това е важно.

Йордан Йовчев, от Пловдив, на 37 години, участва в безброй олимпиади и донесе слава на България. Станка Златева, от сливенското село Крушаре,  прослави българската женска борба по целия свят. Стилиян Петров от Монтана отиде в родината на футбола Англия и накара всички в нея да мислят за него, като Българин.
Шестокласникът Константин Гаров от Бургас скри топката на видни азиатски гении по математика на Световно първенство в Тайланд.
Шампионът Кубрат Пулев „Кобрата” отказа 5 000 000 лева, за да излезе с чуждо знаме на раменете си, освен Българското...

Има още много. Потърсете ги сами.
Но, свят без герои, е....
---------------
*из едноименната песен „Свят без герои” на американската рокгрупа KISS, написана от басиста Джийн Симънс, с помощта на Лу Рийд

В категории: Коментари , Горещи новини