В редакционната ни поща непрекъснато пристигат писма на наши читатели по повод различни публикации в „Десант”.
От тях разбираме, че статиите във вестника докосват сърцата на голяма част от аудиторията ни, което много ни радва. Ето някои от редовете, които читателите ни изпращат:
„В брой 2 на издавания от вас седмичник от 11 януари в рубриката „Духовни средища” е поместен материал със заглавие „Къде се намира Малката Шипка".
Искам да изразя благодарността си за добре списания материал. Авторката Веселина Николова е събрала интересна фактология. Усеща се добронамереност и отношение към това, което е изложила. Получи се парадоксът, че ние, които работим за читалище „В. М. Гаршин", научихме от статията някои нови факти.
Приемете благодарностите ми към целия екип на вестника”.
Катя Грибнева
село Светлен
„Здравейте, българи!
В момента преглеждам новия брой на вестник „Десант”. Отворила съм на страницата с рубриката „Родова памет”. Може би няма да повярвате... чета и сълзите ми капят...
Връщам се назад във времето. Имах прабаба, която почина през 1963 година на 89-годишна възраст. Тогава бях на 10 години. Много често тя отваряше раклата, събираше ни около нея, показваше ни грамота и орден за храброст и започваше да ни разказва за прадядо ми Ангел Георгиев Ангелов – участник в Балканската война, загинал при Чаталджа. Тя споделяше, че останала сама с пет деца и бременна с шесто.
Разправяше ни още как леля Руска, когато изпращали дядо ми, тичала около него и викала: „Аз вече няма, тате”... Баба отглежда съвсем сама децата и ги задомява всичките шест съвсем сама.
Благодаря ви за това, което пишете. И продължавайте родовата памет, за да четат, да знаят и да помнят поколенията как се брани родна земя и как се умира за Майка България!
Поклон!”
