В държавата на лъжците истината е дефицит

Автор: интервю на Севдалина Пенева

- Г-н Симеонов, ако трябва да посочите 5 знакови събития за България, с които ще запомним 2012 г., кои ще са те?

- Атентатът от 18 юли на „Летище Сарафово“ в Бургас, който показа, че в страната ни няма подготвени кадри в специалните разузнавателни служби. Нито пък полиция, която да доведе подобно мащабно разследване докрай, без намесата на влияние отвън.

През годината се случи още нещо, което доскоро се считаше невъзможно. Благодарение на независимия евродепутат Слави Бинев, Европейската комисия бе сезирана за тъмното минало на премиера Бойко Борисов. Тази година ще я запомним още с поредните трусове в съдебната система и с последвалата криза с назначенията в Конституционния съд, около номинациите на съдия Венета Марковска и прокурор Галя Гугушева.

Бих искал да добавя към знаковите събития пробуждащото се гражданско общество, но за съжаление такова в България все още няма. Не ми се иска да коментирам рокадите в кабинета на Борисов, които белязаха 2012 г., но пък бяха очаквани и предсказуеми, защото кадровото безсилие на ГЕРБ не е от вчера. Сами виждате какви хора се назначават за министри.
Лично аз ще запомня тази година с един феномен. Ние доказахме пред света, че една държава спокойно може да съществува и без външна политика. Факт е, че в България такава няма, но не виждам някой във властта да се тревожи от това.


- Умишлено ли пропуснахте темата за свободата на медийното слово? Тази година светът официално научи, че медиите в България не са самостоятелни, и то, от устата на еврокомисар Нели Круз...

- Първо, светът нищо не научи от Нели Круз. Покрай срещите й с българските медии, Брюксел просто си отчете още едно мероприятие. При това, претупвайки го по чисто бюрократичен почин.
На срещата с нея от двете й страни седнаха представители на едни от най-големите медийни монополи в страната. Хора като Любо Пъпката, Огнян Дойнов и Николай Бареков ли, според вас, ще поведат битка за свободата на медийното слово? Не, те бяха там, за да изместят темата за същинските проблеми изобщо на свободата на словото тук.

Аз не чух в коментарите около визитата на Нели Круз у нас, някой да говори за пряката зависимост на телевизиите, вестниците и радиата от държавните и общинските власти, да говори за финансирането на медиите, за липсата на реален информационен пазар. Защото масовите средства за информация в България са поне 90 процента официозни. Те отразяват само бурите в чаша вода, какво е казал в парламента Бойко Борисов или някой от правителствените му пажове и пр. Но това не са проблемите на дневния ред на обществото, не са нашите новини.

Засенчиха „Работническо дело“ от времето на Тодор Живков. Нищо, което е против партията ГЕРБ, която е на власт и нищо, което критикува държавните решения не се публикува и не се показва.
Какво направи Нели Круз? Тя не постави сериозните проблеми пред информираността на българските граждани, а се заби в общите клишета.


- А сериозните проблеми са...?

- Казах ги вече - 90 процента от информацията в България е официозна, тя е слугинажна, тя е подмазваческа.


- Къде са корените на това явление?

- Там, където е по лесно. По течението, никога срещу него. Винаги е по-лесно да разчиташ на някакви средства от държавата или от общините. Това е по-лесно, отколкото да казваш истината и да се бориш за тържеството на правдата. Това пък винаги е било трудно, а и непрестижно. И всичко това като се комбинира с липсата на реален рекламен пазар (защото в България има работеща икономика на монополи и олигарси, които дават пари на тези, които им слугуват), картината става съвсем тъжна.

Веднага идва и въпросът, как без пари, ще кажете. При медиите има сбъркан модел. Те чакат да получат лесните пари от силните на деня. А трябва да се научат да оцеляват, продавайки истината. Било, чрез телевизионните програми, било чрез вестниците. Тогава хората ще им купуват вестници и чрез цената на изданията те ще се издържат.

Какво се получава обаче. Фактически зависимите медии не са конкурентно способни. Всички те се хранят на едни общи хранилки и всички се движат в един и същ сив поток. Те не се опитват да намерят своето място в медийния пазар.
Съответното средство за масова информация трябва да има своя профил, своята насоченост, своята ориентация (в никакъв случай нямам предвид партийна). То трябва да има  по-задълбочена линия, било то на тема икономика, било на политика, образование, здравеопазване или друг определен профил. Трябва да има такива профилирани, тематични издания, които съответно да си се издържат от продажбата, а не от рекламата, защото на реклама в днешно време явно не може да се разчита.

Защо телевизиите се продават, защо вестниците се продават, защо Тошо Тошев и Огнян Дойнов си завъртяха задниците, защо Венелина Гочева стана първа сервитьорка на Бойко Борисов? Нима не можеха да разчитат на един по-голям тираж?
И, защо, ние нямаме проблем с „Десант“, който вдигна тиража си три пъти от началото на миналата година? Защо той се продава и, защо хората искат да гледат СКАТ? Защото са много скъпи, защото са много лъскаво направени или защото са много професионално предложени? Нито едното, нито другото, нито третото, за съжаление. Но те казват истината. Затова са търсен продукт.
В държавата на лъжците истината е дефицит.


- Това ли е вашето обяснение за катаклизмите в медийното пространство през изминалата година?

- Какви катаклизми тази година? Това просто не е вярно, изводът ти е грешен. Така е вече 22 години. 22 години всички издания, всички големи телевизии, всички големи средства за масова информация вървят в крак с властта. Това развращава, това опорочава, това накрая разболя обществото. В България в момента няма гражданско общество, има болно общество.


- Да си дойдем на думата за обществото...

- Ще стигнем и до него.
То е болно, деформирано, без ценността система, а огромен принос за това имат медиите. Които се превърнаха на търговци на лъжи, не на обективна връзка между властта и обществото.
Кажете ми, кои са главните редактори, които днес не карат мерцедеси? На фона на техните загиващи издания, той ходи на най-скъпите курорти. Като един Бареков, примерно, който бил на Ривиерата и някои вестници се скъсаха да му правят реклама за това.

Всички редактори на загиващи печатни издания и телевизии, всъщност са натрупали много пари. Купуват с тях огромни палати в „Драгалевци“, „Бояна“ и т. н., вместо да реинвестират в разследваща журналистика. Ама истинска, а не тази, която правят например бТВ и Нова телевизия, по дадени наготово полицейски доклади. Това е по-скоро мръсна поръчка, не разследване.


- Но хората започнаха да усещат лицемерието и да го наказват, нали?

- Да, и този процес тепърва ще набира скорост.


- Защо тогава казвате, че в страната ни няма гражданско общество?

- Гражданското общество е един жив организъм, който има достатъчно сили за самосъхранение и готовност да реагира във всеки момент. В случая виждаме наченки на гражданско общество, като проявите му са на групов принцип, в повечето случаи чисто браншови. В България все още липсва чувството за общност, чувството за съпричастност към нацията като цяло, към отделните професионални прослойки в частност.


- На 22 септември улиците на София се изпълниха с хиляди, които подкрепиха митингът срещу властта, организиран от ГОРБ и НФСБ. Това чисто политически протест ли беше или се чу ропотът на безпартийните недоволни от управлението на ГЕРБ?

- Този протест беше знаков. Той трябваше да покаже, че управляващите не са най-доброто управление на България, дори напротив- те са сред най-слабите и най-опасните управници в годините на прехода. 

И да, митингът беше чисто политически. Нямаше икономически искания. Ставаше въпрос пак за свободата на словото, за правото на независима стопанска инициатива, което за съжаление, все повече се ограничава в държавата на монополите. Същата тази държава работи срещу гражданите на България – срещу тяхното здраве, срещу тяхното образование. Дори работи като че ли, да подготви нашата територия за други стопани. Подготвя им магистралите, завършва им инфрастуктурните проекти в глобален мащаб и прави всичко, за да унищожи българския народ – непосилни пенсии, непосилни данъци и такси.


- Малко след митинга срещу правителството, Слави Бинев сезира ЕК за тъмното минало на Бойко Борисов. Очаквате ли в тази насока ЕС да предприеме някакви действия?

- Нищо не очаквам от Европейския съюз. Аз въобще не вярвам, че ЕС се вълнува от проблемите на България. Не виждам в лицето на ЕС някакъв висш съдник, напротив – виждам едно обединение на големите европейски държави, извършени само в техен интерес. Така, че лековерни са хората, които вярват, че ЕС ще дойде и ще управи България. Това са глупави очаквания. Това ще го направи самите ние.


- Само след 6 месеца ще има парламентарни избори. Какви са вашите прогнози?

- Битката в България, всъщност е битка с тъмната страна на природата на българите. Това са качествата, на чиято база си градят рейтинга партии като ГЕРБ, БСП, ДПС и др. Точно върху тази страна на човешкия характер на българина стъпват. Тъй като, какво представлява ГЕРБ – партия без идеи, без платформа, бе гръб. Това е партията на кариеристите. Какви са тези, които подкрепят ДПС – не само такива, които принадлежат към турския етнос, но също и други, които търсят да решат личните си финансови проблеми. Това са хората, които подкрепят тези партии. Пък и БСП не е по-различно, тъй като знаем, че тяхното ръководство е изградено от мултимилионери и изключително богати и състоятелни хора. А минава за лява партия на обединяващия електорат.


- Има ли шанс България да излезе от кризата и да си стъпи на краката или ше ставаме все по-бедни?

- Аз съм оптимист. Ако се реализира програмата на НФСБ, платформите в нея биха довели до по-справедливо разпределение на благата, създадени от обществото и до по-добра перспектива за обикновения човек.