Пияна учителка е голям резил, но далеч не най-големият в училище
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Този случай за пореден път показа колко болно е множеството от човеци у нас, което благоприлично наричаме „общество”. Че и понякога, в пристъп на силно умопомрачение, „гражданско общество”. Учителката, позволила си да отиде на работа пияна, след което да влезе в час на колежка, да ругае и да танцува противния „Гангнам стайл” на онова кюфтеподобно корейско човече, просто беше изядена жива.
Което е напълно нормално. Няма как човек, работещ подобно нещо, да бъде пощаден, ако извърши нещо подобно. И у нас, и в Америка, и в Африка, където щете...
Да си призная честно, в първия момент и аз погледнах на простотията на горката жена съвсем едностранчиво, но един приятел бързо-бързо ми отвори очите: „Ее, голяма работа станало! Един път отишла даскалката пияна! А учениците като редовно ходят пияни?... „Ей, какво става тук, хора? Ученици под 17 години ходят на училище пияни и друсани! Като в онези филми от началото на 90-те, които пускаха направо на видеокасети, защото никой уважаващ себе си американски киносалон не би ги пуснал.
И понеже тогава беше едно идиотско и безсмислено време, се чудехме що янките така си показват лошите неща. Не ги ли е срам, нали уж неотдавнашната комунистическа пропаганда беше зла, а там всъщност всичко е по мед и масло?
Илияна Иванова наистина е изпушила. От мъка, от грижи по трите си деца, по самотния си живот, от неособено голямата си заплата и от стотици други неща.
На нея обаче никой и нищо не й дава право да се държи като махленски алкаш. Защото е учител. И защото да, учителят трябва винаги да бъде за пример на тези, които учи. Такава му е работата. Не тесногръд тъпанар, не сухар с фалшив морал, а истински и пълнокръвен човек, на когото малките да искат да приличат.
Но, както каза приятелят от началото на тези думи, пияната Илияна ли е най-големият проблем на българското образование? Или тези, които от началото на демократичните промени (извинете!) у нас методично и с упорство смляха родното училище, довеждайки го до пълна деградация?
Безчетни са техните имена, за някои се сещам, други изобщо не съм чувал. По принцип ми е много интересна теорията на конспирацията, но гледам да я възприемам с необходимата доза скепсис, задължителен за репортера.
Като виждам с какво старание обаче те вдъхновено са работили за тоталното скапване на образованието у нас, почти съм на ръба да повярвам, че това не е станало от глупост и лакомия (както почти всичко у нас), а заради целенасочен и ужасно злоумишлен план.
Да не изпадаме в излишна параноя, та да търсим вражески шпионски централи и агенти с черни маски на всяка крачка. За осраното в нашия двор сме си виновни самите ние.
Управляващите позволиха няколко фирми да правят учебници, за да могат тези фирми да усвояват парите, дадени от държавата, тоест парите на народа.
Кой одобри тези учебници, които са пълна каша, гола вода и докарват родителите на децата до полуда, при опит да им обяснят една елементарна задача с условие „един басейн се пълни от три тръби”?
Кой написа скудоумните учебници по история и литература, в които най-обикновеното изречение е от сорта на „инвазивната дифракция на чувствата на автора е силно константна спрямо неговата индеферентност към обекта на любовните му чувства”?
Ще ви кажа кой – именно некадърните идиоти с болни претенции и амбиции, излели своите мозъчни полюции върху листите, от които ги попиват нашите деца.
Тези, сегашните, които не знаят „Аз съм българче” и с какво точно е известен Иван Вазов, но са напълно наясно колко и какъв силикон си е сложила тази или онази найлонова еднодневка, наричана щедро от вестниците „поп фолк фурия”.
Някъде бях чел мъдър човек да разказва, че най-доброто образование е консервативното образование. В този смисъл, нашето родно училище в момента по качество е някъде дълбоко под нивото на Световния океан.
Понеже е модерно, нали си спомняте – беше предложено да се премахнат Ботев и Любен Каравелов, а в пеенките отдавна, заедно с „Мистерията на българските гласове” и Моцарт се мъдрят жалките недоразумения от най-новото време – чалгаджиите.
Като че ли едно от най-отвратителните неща, които тровят образованието у нас, е гадната късопамет и меракът на всяка цена политически да бъде пренаписана най-новата история на България. Да заговорим ли пак за сравнения?
Другарите комунисти са пренаписали страшно много от живота непосредствено преди тяхното съветско управление. Сегашните автори на учебници вече смело използват техния опит и малко преди лятото, в един нов учебник се появи урок за управлението на ГЕРБ и неговия вожд Бойко Борисов.
Ако сте пропуснали, опреснете си паметта, вече е 21 век и в интернет се четат страшно много неща.
Та, като сме на тема сравнения отпреди и сега, нека ви разкажа нещо. Нашият клас беше един от най-опърничавите и неконформистки в техникума с дълголетни традиции, в който опитвахме да вземем средното си образование.
Бяха ни изпонамалили поведенията, някои имаха досиета „прозападна пропаганда, арогантно държание с учители”... Изобщо, работата вече миришеше на разформироване на курса и пращането му по други подобни техникуми, докато не изкласим. Мъдрото ръководство реши да ни даде на партийния секретар на училището. Той да ни е курсов. Та да ни изяде живи, да ни смачка, обезобрази и вкара в правия път на циментовите глави.
До ден-днешен нямам съученичка или съученик, който да не говори с огромно уважение за този човек. Той ни гледаше като писани яйца, защитаваше ни като лъв пред останалите, а ние онемели не вярвахме, че точно партийният секретар толкова може да ни обича.
А по онова време учехме и хубави, и умни неща, но и доста откровени социалистически глупости. На които той, оказа се, изобщо не държи.
Затова едно време нямаше пияна Илияна Иванова. Но нямаше и такъв „Гангнам стайл” в образование.
То пък едно образование...
