„Кратка история на социалистическия реализъм” е дело на режисьора Иван Георгиев-Гец, син на големия актьор Георги Георгиев-Гец
Автор: Веселин Максимов
Събота е последният ден на деветнадесетото издание на фестивала за документално и анимационно кино „Златният ритон”, който за пореден път радва любителите на този жанр в общо три киносалона в Пловдив. А това е истинска радост – общо 89 филма, абсолютно всички с вход свободен.
Особено любопитните и интересни ленти в последните дни са три. „Нашата стока е най-голямата реклама”, „Кратка история на социалистическия реализъм” и „Град на мечти”.
Първият филм разказва по изключителен начин за първите стъпки на рекламата у нас, веднага след освобождението от османско робство. От него можете да разберете, че рекламите не са измислени през последните 20 години и далеч не винаги са били толкова противни, колкото тези, които в момента бълват почти всички телевизии.
От четката и пастата за зъби, през супер ваксата за обувки, та до новите корсети и банели, с които мадамите от началото на века са помагали на своя чар и красота – всичко това е било представено по онзи напорист, надъхан, макар и вече от погледа на времето леко смешен и наивен начин.
А в ролята на глашатая е (колко на място!) eдин от най-големите зевзеци в българския телевизионен свят Джони Пенков.
„Кратка история на социалистическия реализъм” е дело на режисьора Иван Георгиев-Гец, син на големия актьор Георги Георгиев-Гец и както правилно предполагате, разказва за онези времена на големия застой, които, оказа се, са оставили нашата България много назад, в сравнение с повечето европейски страни.
В работата на Гец обаче тежкоморални и високопарни ругатни към това време няма. Самият той казва за своя филм: „Имало е хора, които са се борили със системата, има и такива, които са били приобщени. В България съпротивата е била най-малка, вярно я. А може би пък тук натискът е бил най-голям? Не искам да съдя никого. Но нека се знае какво е било.”
С купища документи, архивни кадри и изследвания режисьорът показва развитието, разцвета и упадъка на този „стил в изкуството”. С умерена болка и чувство за хумор.
„Град на мечти” на Светослав Драганов разказва за Димитровград – построен насред голото поле с потта и кръвта на стотици хиляди млади българи. Лентата е проследила града от неговото възникване, през годините, когато беше символ на социализма, до днес, когато се е превърнал в жалка карикатура на себе си. Димитровград – най-голямата работническа спалня преди години, а днес – роден дом и Мека на чалгата и глупостта в съвременния живот на България.
Всеки един от трите филма си заслужава гледането. Затова, ако сте от Пловдив или ако днес или утре имате път натам, можете да ги видите.
