Общото на Десислава Атанасова с медицината е само това, че баща й е бил фелдшер
16 Ноември 2012, Петък
Вместо Хипократова, родната ни медицина стана пазарна
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
С Хипократовата клетва, която полагат всички лекари по света, те се заричат: „Ще направлявам грижите за болните да бъдат в тяхната изгода, съобразно моите сили и моето разбиране... В който дом и да вляза, аз влизам там от полза за болния!“.
Но ето какво верую изповяда преди време един наш едноличен търговец-лекар, бивш член на БКП и водещ партиен функционер в Института по еднокринология, след това член на СДС, НДСВ и вече бивш парламентарист, станал в заключение щастлив собственик на една вип АГ болница у нас – небезизвестният д-р Атанас Щерев: „Пазарът ще бъде този, който ще определя цените на прегледите. Реалната себестойност на услугата, плюс възможната за дадения пазар печалба, е пазарната цена на услугата.“ – рече родното медицинско „светило“.
Седя над белия лист и се чудя с какво да започна. Умът ми не побира „атлантическите ценности“, с които се сдобихме през т. нар. „преход“. Естествено, че става дума за бонусите, за байганьовското цинично биене в гърдите на разни пишман здравни ръководители за въображаеми заслуги, довели обаче само до реални самовъзнаграждения. За невероятните законни плащания на напълно ненужни „бордове“, за някакви невероятни грабежи на болните и умиращите от рода на „дарения“, „такси за избор на екип“, за легален пазар на средства за живот, при това с ДДС, за хонорари и т. н.
А какво да кажем за милата, родна „Софарма“ и за честния частник Огнян Донев, чието име, заедно с това на съдружника му по „бизнес“, доскоро (интересно защо само доскоро?!) не слизаше от екраните на телевизорите и страниците на вестниците.
Впрочем навремето пак цели вестникарски страници бяха изписани за извършената от него (в съучастие с лъчезарната усмивка на винаги невинния Софиянски) т. нар. приватизация на най-голямото и добре печелещо фармацевтично предприятие у нас. Оттук нататък, както казва Ататас Щерев, се развихри „възможната за даден пазар печалба“. Т. е. три-четири пъти по-високи цени на лекарствата на „Софарма“, продавани у нас, в сравнение със същите, продавани на комшиите.
Ама имало болни, бедни, умиращи...
Техен си проблем!
Месеци наред тази тема бе една от водещите и още месеци наред (без)отговорните органи у нас все я проучваха, обмисляха, учредяваха работни групи и т. н. Най-сетне „Сметната палата“ изплю камъчето: у нас се продават медикаменти с по 400 пъти завишени цени! Да не говорим пък за т. нар. „лекарства-сираци“, които са предназначени за редки болести и или не могат да се намерят у нас, или пък се откриват на баснословни цени.
Разбира се за всичко това не само собственикът на „Софарма“ е виновен. Но пък е еднолично виноват за друг един „подвиг“.
Става дума за лекарството на „Софарма“ с търговското име „аналгин-хин“. Всъщност това е старата, много популярна някога комбинация „аналгин-хинин“. Но тъй като никой от пишещите братя и сестри по въпросите на медицината не разбира нищо от това, за което пише, никому не е направила впечатление хватката на честните частници.
В листовката на препарата „Аналгин-хин“ като активна съставка е посочен само аналгинът (метамизол) – 250 мг в таблетка. Липсва обаче другата активна съставка – хининът. Не, не липсва. Хининът фигурира, но хитро е скрит сред т. нар. „помощни вещества“, без да се посочва количеството му в една таблетка.
Е, това вече и шаманите от племето лумбо-думбо от джунглите на Амазонка не биха си го позволили! Защото помощното вещество задължително трябва да бъде индиферентно, т.е. безвредно. А че хининът не е безвреден, а напротив, силно токсичен, се знае още от началото на приложението му в медицината (ХVІІІ-ХІХ в.) и се използва понастоящем само като средство за лечение на малария и изключително по лекарско предписание.
По тази причина държавната Софарма“ преустанови предлагането на „аналгин-хинин“ на пазара, за разлика от частната вече „Софарма“, която го продава отново, при това на много по-висока цена!
Едва ли и целият вестник би ми стигнал, за да изброя изплуващите на повърхността мръсотии със здравен привкус, замаскирани под различни наименования: „бонуси“, „дарения“, „избор на екип“, „клинични пътеки“, „делегирани бюджети“ и какви ли още не еквилибристики, плод на овластени недоразумения и използвани с цел все по-малко средства да отиват за плебса, т.е. за лошия мат`рял, в изпълнение на заложената в престъпния план Ран-Ът задача – българският народ да се стопи до 4 милиона.
Вероятно всеки обикновен българин е останал с отворена уста и изцъклени очи пред явно покровителстваното свише нахалство на Любомир Спасов, директор на привилегированата правителствена болница в Лозенец, който, според самия него, си е начислявал по 15 000 лева месечно „извънреден“, „нощен“, „висококвалифициран“ и не знам още какъв си труд.
Както Вазов си скубеше косите за Мактедонски в своите „Хъшове“ в този момент и аз бих възкликнал: „Бедни, бедни лекарю от „Бърза помощ“, защо не загина при Гредетин?“. Нима твоят труд не е извънреден, висококвалифициран и не „нощен“, а денонощен, та бе оценен от Кюстендилския гинеколог по... 11 стотинки на час?
От ефира на „Канал 3“, където прозвуча откровението на Спасов, се разбра още, че бонусите в подопечното му богопомазано здравно заведение не са били само индивидуални.
Там се е извършвала трансплантация на органи без юридическо право за това и са раздадени над два милиона лева за награди и празнични добавки, с което разходите са надхвърлили бюджета от 16 млн лева за миналата година (от които 12 са от държавни дотации, т. е. от джоба на нашего брата) и са станали почти 32 милиона.
И разбира се, никой нищо не знае за това, което пък стана ясно от безпомощното повдигане на раменете на т. нар. здравна министърка, запитана пред камерите по този въпрос.
Но това е то демокрация и пазарна икономика! Нали помните как дълго време масово протестирахме срещу въведения от Радослав Гайдарски „избор на екип“, което си беше просто един узаконен рекет. И след като той уж официално бе премахнат, на сцената излязоха пък „даренията“.
Че като се юрна да дарява народа – по 500 лева на едноличен търговец – лекар, по 1000 лева на търговско дружество, наричано навремето „болница“! Но, както казва сегашният шеф на НЗОК Цеков (ако ви прави впечатление не пиша „д-р“): „Ако искате оригинални лекарства и качествено лечение“... нали така, ще плащате!
„Клиничните пътеки у нас създадоха икономистите. Те не се интересуват, че най-важната задача на медицината е да лекува пациентите... Направиха ги, защото разни дръвници пръснаха 150 000 долара да ходят да гледат западното здравеопазване. А и в комисията към Народното събрание имаше (има ги и сега, б. а.) медицински неграмотни хора, които са там, само за да вземат пари за участие в заседанията“ – казва един от най-добрите хирурзи у нас доц. Недков от Ямбол.
Така стигаме и до прочутите „делегирани бюджети“, „лимити“ за срок на лечение, „лимити“ за направления за лабораторни и инструментални изследвания и т.н. Онзи ден ходих при моята общопрактикуваща лекарка (както се казва модерно – джипито). Тя ми се оплака, че от НЗОК я глобили 240 лева за септември, защото надвишила лимита на направленията, които дала за изследвания. „Как да не ги надвиша – справедливо се възмущаваше тя. – Аз съм преди всичко лекар, а не чиновник и не мога да оставя нито възрастните, нито сериозно болните без да проверя със съвременни методи състоянието им!“.
Но иди го обясни това на шефа на НЗОК Цеков. Както е тръгнало, скоро колегите ще минат към изпитания в Средновековието метод – близваш с език урината на диабетика и си наясно със състоянието му. Няма нужда от направления и надвишаване на лимита.
Не е чудно тогава защо като ядрена бомба избухна в публичното пространство Декларацията на 55-я извънреден събор на българският лекарски съюз, състоял се от 19 до 21 октомври т. г. в Равда, която определи състоянието на системата на здравеопазването у нас като... катастрофално!
В нея се изтъкваше още, че: „Здравето на нацията е основен елемент от националната сигурност на страната и неглижирането му е неминуема предпоставка за декструкция на цялата система“.
В отговор, в кулоарите на Парламента се разигра едно цирково представление, в което здравният министър Десислава Атанасова (имаща общо с медицината само това, че баща й е бил фелдшер), управителят на НЗОК Цеков и други герберски величия със скоростта на картечни откоси изстреляха милиони думи в минути, с които обаче не казаха нищо.
Но пък се разбра, че 21 милион лева се отказват на загиващото ни здравеопазване! За сметка на това не се отказват 400 млн долара на завършилия генералщабната академия на СССР военен министър на ГЕРБ Аню Ангелов, за да закупи изтребители втора ръка.
С един замах се раздават дотации на футболни и баскетболни клубове и се отпускат пари за строеж на Център за волейбол в Казанлък например, но и стотинка не отива за развитието на масовия спорт за все позатлъстяващите ни и болни деца...
Хората в бели престилки все още се чудят защо услужливи чиновници (тези с бонусите) допуснаха прехвърлянето на 2 млн. лева от НЗОК в държавния бюджет. Само заради хитрата далавера покупката на лекарствата да се прехвърли от МЗ на НЗОК, животоспасяващите средства поскъпнаха 6 пъти!
Е, изход от ситуацията има. Сочи ни го споменатият вече Атанас Щерев – това е т. нар. „капитационен принцип“.
И за да стане той ясен на всеки, медикът-търговец дава следния пример: „В САЩ една майка води малкото си дете в болница заради висока температура. В това състояние те чакат 2-3 часа, за да бъдат обслужени. Когато най-накрая майката разтревожена пита защо се бави обслужването им, от регистратурата отговарят, че щом като плащат 20 долара месечна здравноосигурителна вноска, ще се наложи да чакат... Но ако плащат 200 долара месечно, щяха да бъдат прегледани незабавно от педиатър“.
За последен път нещастният български народ се уверява, че катастрофалният преход, при който общонародната собственост премина от държавата в нечисти и алчни ръце, както и Иванкостовото блъфиране: „По-малко държавност!“, се оказват фатално пагубни за обикновения човек.
В ЕС няма аналог на българската здравна система, която на практика е превърната в търговски холдинг. Но никак не е трудно да се посочи коренът на злото. Широко рекламираната здравна реформа се оказа в действителност суспендиране на неотменимите ни конституционни права.
Вместо гарантираните от чл. 52 на Конституцията „достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване“, българските граждани са подложени на ограничения, рекет и унижения от самозабравили се властници, преследващи единствено само своето благополучие.
Здравеопазването е право и то не може да се осъществява срещу заплащане. Лекарската дейност не е търговия и спасяването на човешки живот не е търговска услуга!
Впрочем идват избори. Хипократова или пазарна да е нашата медицина – трябва да решим сами.
Само факти Според статистически данни на Световната здравна организация разходите за здравеопазване, разглеждани като процент от общите разходи на държавата, в България са горе-долу толкова, колкото са в страни като Барбадос, Бенин, Бруней, Бурунди, Камерун, Зимбабве, Папуа Нова Гвинея, Судан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Узбекистан и пр.
От европейските страни си „съперничим“ по еднакъв размер на държавните разходи за здраве единствено с Албания, Латвия, Украйна и Ирландия. Всички други са далеч пред нас като процент на тези пари от общия бюджет на страните им.
Подобна е картинката, ако хвърлим поглед върху средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от брутния национален продукт.
Там делим незавидните задни позиции с такива бананови републики като Хондурас, Мозамбик, Нигерия, Сенегал, Суринам, Свазиленд, Антигуа и Барбуда, Белиз, Гана, Гамбия, Тонга, Кот д`Ивоар, Джибути, а също и с Китай, Виетнам, Камбоджа, Афганистан и прочее „авторитетни” азиатски „съперници“.
Впрочем, дори във фалиращата ни съседка Гърция, този процент е чувствително по-голям, отколкото у нас.
Какво не казват управляващите
● Че България е единствената страна в ЕС, която сваля процента за здравеопазване от БВП от 5.4 на 4.1!
● Че според оплакванията на пациенти, изказани в предаването на ТВ “СКАТ“ „Здравословно“ и потвърдени от доц. д-р Валентин Мушеков, състоянието на хемодиализата, меко казано, не е добро. Сумата за една процедура на болен е намаляла от 240 лева на 120 лева, поради което рязко е спаднало качеството на използваните консумативи и лекарства.
● Че ежегодно повече от 600 лекари, които са получили образованието си с държавни пари, отиват да работят в чужбина. Осезателно се чувства недостиг от хирурзи, на анестезиолози, патоанатоми, медицински сестри, акушерки и т. н.
● Че НЗОК поради недостиг на средства не плаща консумативите за извършване на тежки хирургически, ортопедични и други манипулации и операции. Затова при нужда болните доплащат понякога до 5000 лева.
● Че понякога болните плащат в брой за иначе безплатна медицинска дейност, като 67 % от тях не могат да си купят жизнено необходими лекарства, защото са много скъпи. Според Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България за 2011 г. общите разходи за лекарства у нас, отпускани по лекарски предписания, са 1 743 милиона лева, от които НЗОК и МЗ са поели 801 млн или общо 46 на сто. Пациентите отделно са платили от джоба си още 942 млн лева или общо 54% от общите разходи за лекарства. В другите страни от ЕС държавата поема средно 82 % от разходите за лекарства.
● Че повишението на заплатите на служителите от „Бърза помощ“, на психиатрите, на персонала в хемотрансфузионните центрове (които се пред закриване) с някакви си 16-18 % е йезуитско отбиване на номера. Защото след приспадане на десятъка (плоския данък) и другите удръжки положението пак остава в стил: „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“. Не бе съобщен и фактът, че услугата „санитарен транспорт“ струва 50-60 лева, но се изпълнява само от санитар и шофьор, без екипът да е длъжен да сваля болните от високите етажи.
● Не бе обяснено защо бе отказано исканото от Атанасова допълнение на здравния бюджет с още 21 милиона лева. То доказва, че госпожата съзнава, че парите за здраве не стигат, но не може да се пребори за тях. Ами тогава подайте си оставката, г-жо Атанасова. Така се постъпва в белите страни. И идете да помагате на съпруга си, защото той явно скоро ще има нужда от юридическа помощ...
