Дует “Рукатка” обира овациите и наградите от всички фолклорни събития в страната през последните 3 години
16 Октомври 2012, Вторник
Грънчарството и народната музика са начин на живот на едно патриотично семейство от София
Автор: Веселина Николова
Грънчарското колело от край време събира малки и големи почитатели на българските традиции. Малко от тях обаче успяват да изкарват прехраната си с това. Но че грънчар къща храни, го доказва едно семейство от София, което вае керамични съдове вече 5-о поколение. Това е фамилията на Гошо Еленков, която тази седмица привлече вниманието на „Десант“, а надяваме се чрез нас и на нашите читатели.
Корените на рода са от Западните покрайнини, от българското село Вълковия, попаднало в границите на Югославия след Ньойския договор. Заради новата политическа обстановка бащата на Гошо - Еленко Иванов преминал границата и се заселил в София.
Грънчарските му умения бързо привлекли вниманието на столичани. Видният майстор станал и един от основателите на пазара „Георги Кирков” (женският пазар). Имал четирима сина и успял да предаде занаята на всички тях още в ранното им детство. След време многолюдното семейство заживяло в голяма къща, купена с дружен неимоверен труд и големи лишения.
Гошо е най-малкият от братята.
Точно той е продължителят на семейната традиция. През годините на тоталитаризма работилницата му работи с пълна пара, а след това сам доставя изделията си на пазара. По-късно става и член на Задругата на майсторите.
„Старият грънчар“, както го наричат всички в района, е роден през 1939 г. и освен че все още извайва и шари със завидна лекота грънците, е и сред номинираните за „Пазител на традициите“ в тазгодишния конкурс в област „Занаяти“.
Понастоящем майсторът практикува занаята си в с. Мрамор.
С изключителна пъстрота и автентичност се отличават неговите делви, гърнета, сачове, паници, стомни, бърдучета, гювечи, чаши, кани и т. н.
След като глината мине през сръчните му ръце и грънчарското колело, отива в електрическата пещ. Там се пече между 8 и 10 часа. Събират се различно количество съдове в зависимост от големината им. След това бай Гошо шари произведенията си със специални земни бои, които са на глинена основа. Някои от грънците дори гледжосва. А всичките му произведения са с уникална форма и размери. Той също успява да предаде занаята на своите наследници – не само на дъщеря си Елизабета, но и на зет си Георги. Елизабета ни разказа, че младите хора все повече започват да търсят нашенски съдове, защото усещат разликата в традиционните български ястия, приготвени в гърне или гювече например. И всеки иска да докара вкуса на бабината гозба.
Най-търсени са гювечите, сачовете и чиниите. „Напоследък на мода е хората да си правят механи, дори и семейни, и всички държат на автентичните керамични чаши и чинии и дори на традиционните стари и нашити покривки“, разказва ни предпочитанията на българите майсторката. И допълва: „За нас е важно обаче, че всеки съд е направен с много любов и желание. Затова и резултатите са добри. А и защото народните занаяти и традициите са приоритет в нашето семейство от край време.“
Сега всички се радват на ентусиазма и сръчността на най-младия член на семейството – 12-годишния Мартин, който се явява 5-о поколение грънчар. Той вече е автор на няколко малки съдини – пепелници, панички, похлупачета...
Малкият обаче се оказва сбор от талантите на цялото семейство. Защото освен много сръчен майстор е и изключително даровит музикант. Навремето баба му Мица Иванова, съпругата на Гошо Еленков, била много даровита певица. Бай Гошо също е свирил с известни за времето си музиканти, но след като на бял свят се появяват децата, младите родители се отдават на семейството и занаята. А след години техният внук Мартин започва да свири на гъдулка.
Преди 3 години се случва нещо много хубаво в живота му. Послучай празника на училището директорката решава да събере талантливия младеж с едно също толкова даровито момиченце, което пее като славей прочути български народни песни. Нейното име е Георгия Райкова. Когато чуват прекрасното им изпълнение, родители и учители взимат единодушно решение да ги съберат в дует.
Името на дуото е „Рукатка“*
Свързано е със занаята на именитата грънчарска фамилия.
„Това е глиненият съд с дръжка, в който навремето жените са готвели гозбите и са квасели киселото мляко. И с тази рукатка са носели яденето на своите мъже и бащи на полето“, обяснява ни майката на малкия гъдулар.
Името не им хрумва току-така. Веднъж дядо Гошо майсторял рукатка, докато децата, облечени в носии, репетирали в двора пред работилницата му. Именно тогава всички групово решават, че това е най-подходящото име за новия дует - хубаво, българско и традиционно.
Оттогава до днес младите музиканти жънат успех след успех. Канят ги навсякъде и винаги се прибират с награда (най-често първа) и с цял куп дипломи. „Тази година станаха балкански шампиони и световни вицешампиони на фоклорни конкурси. Малкият Мартин дори е вписан в книгата на децата-таланти и награден лично от Димитър Бербатов“, хвали се гордата Елизабета.
„Кръвта вода не става“, се казва в една поговорка. Георгия също произхожда от интелигентно и патриотично семейство. Майка й е учителка в столично училище, а сестра й е студентка със специалност народно пеене.
Дует „Рукатка“ изпълнява музика от всичките 7 фолклорни области на България, като има специални носии и не пропускат да се облекат, както са се тъкмели нашите баби и прабаби за седенките едно време.
*Рука̀тката, срещана в някои български диалекти като ръка̀тка или уша̀тка, е традиционен старинен български глинен съд за подквасване и съхраняване на кисело мляко. Вместимостта й̀ е около 0,5 до 1 литър.
От външната страна е гледжосана, а отвътре ― не. Така при подквасването на млякото се абсорбира от стените на съда като се получава плътен и стегнат коагулум, а полученият продукт е гъст. Рукатката се отличава от глинените гърнета по малкия си обем, както и по формата и местоположението на дръжката, която винаги е единична и преминава над отвора на съда.
Освен за кисело мляко, рукатката в миналото се е използвала за пренасяне на пчелен мед, когато хората са отивали да работят на полето или са тръгвали на дълъг път.
