Валери Симеонов, съпредседател на НФСБ и собственик на телевизия СКАТ и вестник „Десант“: Обединен, българският народ е страшна сила, която никой не може да спре

Като опит за премахването на една насадена от Берлинския договор несправедливост, като отговор на разпокъсването на българските земи, като опит за обединяването на всички наши сънародници, останали на територията на Турската империя.
От тази гледна точка, мотивацията е изключително сериозна, родината ни е била обхваната от невероятен духовен подем в стремежа да изпълни идеала за обединението.

В българската армия са се записвали не само хора в зряла възраст, записвали са се даже и ученици, които са се опитвали да заобиколят ограниченията за минимална възраст на наборни военнослужещи.
В българската армия са воювали българи от всички територии, в това число и поробените, като македонци, тракийци, родопчани и хора с мюсюлмански имена. Имало е арменска рота, поляци, руснаци... Това означава, че българската нация е била невероятно обединена и мотивирана за тази война.

За по-малко от месец победоносната българска армия разбива няколко последователни рубежа, при които турската армия се опитва да ги спре. Първият е Лозенград, вторият - Люлебургас и третият – Чаталджа, на 40 км от столицата на Турция.
През декември турското правителство изплашено влиза в мирни преговори и се стига до споразумение за прекратяване на огъня.
Няколко месеца по-късно обаче в Турция е извършен преврат и тази страна за пореден път вероломно нарушава примирието и се опитва да пробие линиите на българската армия при Чаталджа.

Това обаче не се случва. Нещо повече – на 13 март българската армия успява да превземе Одрин, считан за една от най-укрепените крепости в Европа. Одринските редути са били превзети с „Шуми Марица” на нож и българското знаме е било побито на непревземаемия форт.  
След тази велика победа, Турция капитулира и в Лондон се подписва мирен договор, който определя границата между Турция и България по линията Мидия – Енос, която свързва Черно море (пристанище Мидия) с Егейско море (Енос) и фактически е много близка до линията на етническите граници на България. С други думи това са били изконни български територии, населени изключително с българско население.

Както знаете, в резултат от едно доста подло и задкулисно споразумение между бившите наши съюзници Сърбия и Гърция, се стига до Междусъюзническата война.
България прехвърля всичките си военни сили на западния фронт за сражения с настъпващите сръбски и гръцки войски. Какво става с досегашния наш противник Турция – този, с който сме подписали мирен договор и с когото имаме споразумение къде ще преминават границите между двете държави?

Без бой, с анадолска вероломност, Турция бавно започва да навлиза в България. Без да обяви война, без сражения, бавно, възползвайки се от слабостта и невъзможността за защита на тази наша югоизточна граница, страхливо, стъпка по стъпка, метър по метър, Турция си връща градовете и селата, които са били извоювани с толкова кръв, с толкова устрем и жертви.
Защо искам да обърна внимание върху тази история на велики победи, на много жертви, на себеотрицание, на невероятен всенароден духовен подем? Защото е важна с изводите, които ще си направим от нея.

Каква е разликата в политиката на турската държава преди и сега? По времето на Абдул Хамид, на Кемал Ататюрк и днес при Реджеб Ердоган? Няма никаква разлика. Турция винаги, в цялата си история, е постигала своите териториални и политически успехи само по един-единствен начин – възползвайки се от слабостта на своите съседи.
По същия начин Турция постъпи, анексирайки вероломно Северен Кипър. По същия начин постъпи и завладявайки голяма част от Армения. По същия начин се кани да вземе и част от територията на Сирия, която е в криза и която е изключително отслабена в момента от своята вътрешна гражданска война.

Тук вече трябва да си направим извода от цялата история на съжителството ни с нашата южна съседка. Можем да бъдем сигурни, че и в бъдеще няма да има промяна в нейната политика спрямо нас. Същия този подъл, вероломен начин за завземане на територии в момента Турция прилага и към България, възползвайки се от кризата в управлението на страната.
Под прикритието на ислямската религия, строейки джамии и привличайки и ангажирайки най-вече икономически все по-широки кръгове от българското население, Турция се стреми да създаде анклави, цели региони, за които после да предяви претенции, че са турски.

Това е изводът, който трябва да се направи.
Ние трябва да бъдем винаги готови да отстояваме свещената българска територия, както се пее във великия български марш „Един завет“. Защото това е заветът на нашите деди – да пазим земите на своя роден край.
Ние трябва с цената на едно обединение, на едно непрекъснато разясняване да се противопоставяме на тези аспирации, на тези попълзновения – нечистоплътни, подли и изключително некоректни анадолски методи за откъсване на части от България.

И на тези коварни действия ние ще противопоставим това, което са противопоставили и нашите деди – волята за победа и твърдостта на българския дух и любовта към Родината. Обединен, българският народ е страшна сила, която никой не може да спре.
Днес отбелязваме 100 години от началото на Балканската война. Но Балканската война още не е свършила. Тя продължава. Но не с военни действия, а с нечистоплътни религиозни, политически и икономически похвати, не без съдействието на всички правителства у нас от 1989 г. до днес.

Чакат ни тежки дни и тежки битки и не само на външния фронт, а и на вътрешния, тъй като тия правителства през годините на прехода не правеха нищо друго, освен да продават българските интереси на Турция. Наш дълг към нашите деди и към нашите деца е твърдо да се противопоставим на всички външни попълзновения, както и на родните ни предатели, за да постигнем независимостта и просперитета на нашата Родина.  
Аз съм сигурен, че България ще пребъде.


100 години от Балканската война

Точно преди 100 години, на 5 октомври 1912 г., българското правителство обявява война на Турската империя. С невиждан ентусиазъм нашите войски тръгват на поход за освобождаването на родните земи, останали под властта на омразния поробител. На тази дата патриотите от „Национален фронт за спасение на България“, служители на телевизия СКАТ и вестник „Десант“, както и родолюбиви българи от цялата страна почетоха паметта на героите, пролели кръвта си в Балканската война.

Венци, цветя и сълзи на умиление и гордост съпътстваха отбелязването на едновековния юбилей. Балканската война всъщност е история за величието на българския дух, за героизма и за истинските воини. И за обединението на нацията.
„Днес българският народ не е обединен. Напротив, повече от 20 години се работи по неговото разединяване.

Политическата класа извършва пъкленото си разрушително дело не само върху българската държава, а и върху морала и психиката на българския народ и това е причината за нашите настоящи несгоди“, каза съпредседателят на патриотичната формация НФСБ и собственик на телевизия СКАТ Валери Симеонов. Той допълни и че едно такова обединение е напълно възможно в името на идеалите, а идеалите на един народ могат да бъдат само общозначими – такива, които водят до неговия просперитет и до неговото обединение.

В Бургас отец Петър Василев отслужи заупокойна молитва за душите на хилядите загинали по време на страженията. В София патриотите от НФСБ и телевизия СКАТ поднесоха венци и цветя пред Паметника на опълченеца.  




В категории: Горещи новини