Управата на комплекса натопи журналисти в кражба, а скандалът послужи за повод достъпът вътре отново да бъде забранен
Автор: Камен Колев
Духовен център, база за обучение на студенти, маршрут от 100-те национални туристически обекта или просто атракция за любителите на дворцовия блясък? Държавата все още не е решила кой от всички варианти да избере за двореца „Кричим“, след като спечели тежките съдебни битки за собствеността на това архитектурно бижу.
Имотът трябваше да отвори врати през септември за простосмъртни, след като Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок изгубиха съдебната битка за някогашния царски имот. Макар че вече е октомври, властта мълчи и не е ясно кога обикновените граждани ще могат да се порадват на реликвите зад високите огради на палата.
Правителството прехвърли резиденцията за стопанисване на Финансовото министерство, а на входа на имота, който все още е охраняван от Националната служба за охрана, от юли виси табела „Министерство на финансите“.
Всичко тук е запазено в автентичен вид - имението с над 10 постройки, огромният парк, гората, която привлякла вниманието на княз Фердинанд. Била е бивш султански имот и вековните дъбове и пейзажи очаровали душата на велможата. Първата къща в него - Австрийската, е построена през 1905 г. Около нея засаждат допълнителна растителност, поставят заграждения и внасят специално за царя елени лопатари. Градинари и специалисти по озеленяването оформят няколко алеи, които се разраснали в парк. Днес той се разпростира върху 2000 декара.
Само езерото в него е с площ над 3 дка. Напролет в него цъфтят изящни водни лилии, а навремето е било използвано и за разходки с лодки. Наоколо са засадени над 300 вида родни и екзотични растения.
Подбрани са така, че през всички сезони градината да цъфти. На столетен чинар е окачена люлка, а до него има дърво, наречено Калина. За гръбнак на парковата композиция градинарите използват част от съществуващите вековни дъбове.
Един от тях, който е на 500 г., посреща посетителите при входа на самия дворец. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, още от времето на Фердинанд се полагат особени грижи.
Над 1400 дка е лонгозната гора, около 300 дка пък представляват декоративен парк. В него има наистина уникални и редки видове растителност - освен петвековните дъбове, има бели тополи на 200 г., секвои, магнолии и бамбук. Гората и досега се обитава от различни животни. Тук е най-големият развъдник на елена лопатар - наоколо се разхождат над 200 великолепни екземпляра. Живеят сърни, единствено тук се развъжда у нас рядката порода бронзова мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен, защото мястото е защитена територия. През годините в двореца са отсядали делегации от различни краища на света.
По времето на цар Борис в парка са тичали Симеон и сестра му. За тях е бил направен специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета. След национализацията сградата става резиденция и в нея започват да отсядат тогавашните първи хора - Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова.
За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят леглото на царицата, тъй като не му било по мярка. След 1989 г. тук отново са отсядали представители на властта и гости от чужбина.
Идвали са Фидел Кастро, Индира Ганди, Йосиф Тито, съветските лидери Хрушчов и Брежнев. Гостували са и космонавтите Юрий Гагарин, Валентина Терешкова и Герман Титов. Самият дворец е започнат от Фердинанд като ловна хижа през 1936 г. и е завършен от Борис III. Той е на два етажа, всеки на площ от 750 квадрата. Вътре има 55 помещения, като 12 от тях са само баните.
В централната трапезария - наред с ценния кристал и порцелан, атракция представлява масата. Тя е изработена по уникална технология - от уютна трапеза за четирима, може да се превърне в огромна тържествена маса за 24 души. Старите мебели и кресла носят царския щемпел. Той е поставен и върху изящните порцеланови сервизи.
Спалните помещения са на втория етаж, а коридорите са окичени с ловни трофеи и картини на стари майстори, давани като подаръци на цар Борис Трети. В двореца има киносалон и занималня за царските деца. Непосредствено до покоите на монарсите пък са кабинетите им. Всичко в тях е запазено непокътнато. В царския кабинет през 1943 г. Борис III къса
заповедта за депортирането на евреите от България. Цялостното обзавеждане на имението е докарано от Германия и вече 110 г. се пази старателно.
Съхранен е първият опис от направената инвентаризация от УБО след национализацията на двореца. В момента за стопанството се грижат около 50 работници, а в покоите шетат камериерки. Според областната администрация, годишната издръжка на двореца е приблизително 700 000 лв.
С днешна дата Идеите на областния управител на Пловдив Здравко Димитров, лансирани през юли, бяха в двореца да се обучават студенти по биология заради редките видове растения и животни, които се отглеждат. Друга идея бе в имота да се организират семинари, или пък да се превърне в духовен център.
Всички добри намерения на губернатора бяха представени пред група избрани журналисти в началото на лятото, специално за които дворецът бе отворен.
Минути след влизането им в имота, представителите на властта вдигнаха врява, че е изчезнал стар, почти ювелирно изработен ключ, поставен на една от вратите. Излезе, че набеждават някой от нас за кражбата, разказа възмутен репортер от централна медия.
Нищо чудно да е постановка, съмняват се журналистите. За нула време при визитата на медиите стана кражба, какво ли ще се случи, ако пуснем вътре целокупното гражданство, съмняват се представителите на властта.
И отказват да отворят двореца, както обещаха.
Потърсихме за коментар областния управител на Пловдив Здравко Димитров. След десетина неуспешни опита да се свържем с него, той сам ни се обади. Като разбра обаче, че сме репортери от „Десант“, без дори да разбере за какво точно го безпокоим, заяви, че е в Кипър и че държи „да се уважаваме“ (каквото и да е имал предвид). След което затвори телефона.
