Изглед към Пловдив и района от мястото, където се събират пътеките от х. „Руен“ и х. „Здравец“
14 Септември 2012, Петък
Кратка разходка из Мечи дол с видения за кози рог и Капитан Петко войвода
Автор: Димитър Пейчинов
В инаги ми е било драго да се разходя по стъпките на Николай Хайтов край хижа “Руен”, в местността Мечи дол, на Римския мост... Едно ни е родното място с народния писател – село Яврово, община Куклен. Там ни е хвърлена родилната пъпна връв, там първо мляко сме засукали. Затова носталгията непрекъснато ме тегли натам.
Обичайно потеглям по вододелното било на река Луковица на изток, откъм хижа “Здравец”. Някога местността се наричаше Юрукалан. По скритата някога горска пътека из върлината за Копривките през зимата на 1872 г., след стореното съзаклятие в Яврово, за Ропката – както наричат Хвойненската котловина край едноименно село Хвойна, минава Апостола на свободата Васил Левски.
През август 1878 г. от тези гори започва битките за свободата на родопския дял Чернатица легендарният Капитан Петко войвода. Само месеци след това, през март 1879 година, в бой със сенклеристите, тук ще останат завинаги костите на неговия брат Стайко. На Стайкова ливада...
Заорал мислено в историите на тези места, не чувам как до мен спира кола и се сепвам от поздрава на жената, която наднича от нея, задавайки въпроса: „Нали това е родният край на писателя Николай Хайтов?“ Пътуващите са от котленското село Медвен – родно място пък на една друга голяма фигура на писател и общественик – Захари Стоянов. Но сега хората искат да ги поведа по пътеките, извървявани някога от големия син на Родопите – Хайтов. Те идват от хижа „Здравец“ и заедно се запътваме пеша към хижа „Руен“.
Разговорът ни потръгва и дори някои от излетниците и туристите, които ни настигат, се присъединяват към нас. А покрай разрастването на компанията, и героите на Хайтов започват да оживяват. Всички единодушно споделяме мнението, че без сагата за легендарния Капитан Петко войвода и без „Козият рог“ идните поколения трудно ще оцелеят като българи. Никога няма да забравя как когато прожектираха сериалите за Капитан Петко, улиците опустяваха...
Пред хижа „Руен“ се отбиваме на север по обрасла с бурени пътека. Туристическа табела информира за маршрута „Римски мост – манастира – Куклен“. Тук е и местността Мечи дол, която е била любимо място за разходка и вдъхновение на писателя Николай Хайтов. На нея той посвещава 15 страници в своя „макропис“, озаглавен „Край селото“.
През последните му житейски дни, когато се събира с братята си Георги и Ангел, тримата идват тук, за да подишат от въздуха и да пият от водата на Мечи дол. Тук техният баща е правил моабет с идващия от близкото село Добралък аратлик, оставяйки в ралото впрегнатите волове. А жена му често го подканяла: „Идвай бе, Александре, че става геч“.
До средата на миналия век Мечи дол представлява своеобразна междуселска детска градина. В него току-що проходили малчугани от селата Куклен, Гълъбово, Яврово, Добралък, Белащида и пр. през летните и есенни дни пасат кравите и козите – къде в борба с природните стихии, къде в шеги и закачки. Според легендите, някога – когато завладява Тракия, в този край на лов за мечки дошъл лично кан Крум.
Преди 150 години явровецът Чанчов Насу така изтърва чакмака, че пламва цялата вековна гора. Всичко наоколо станало на пепел. Съселяните му разорали ниви на мястото на дърветата и засадили фасул. Насу не се върнал повече в селото. Оставил къщата си пуста и се преселил в Долни воден. А с мечидолската водица и фасулена чорбица били захранени трима бъдещи академици и цяла сюрия професори от Яврово, както и карикатуриста Борис Димовски и много други доказали се по-късно големи личности от нашия културен и обществен живот...
Бягащите през зимата на 1878 г. Сюлейманови аскери заровили тъдява богато имане, което след време било намерено. През 1943 г. пък край тези извори пада немски самолет, излетял от летище Маврудово за към бойните действия в Гърция. През април 1951 г. горяните водят тук ожесточен бой с милицията. Убити са двама души, а останалите побягват към Гърция. Един от тях с фамилията Райкин от с. Зелениково – станал по-късно професор, взима участие в заговора за убийството на американския президент Джон Кенеди. Този факт бе обнародван през 2004 г. във в. „168 часа“...
С моите спътници продължаваме да газим до колене в ланската шума, унесени в свирукането на придружаващия ни черен кос. Неусетно улавяме ломотещия като стар бъбривец Мечидолски поток и се озоваваме пред Римския мост. Красотата е неописуема. Погледите ни се заиграват с танцуващите по дола и старината слънчеви зайчета, а край нас трепкат в хороводен ритъм трепетликовите листа. На хвърлей от тук започва Манастирското дере. Там като дете, пасейки кравата, Хайтов слуша в захлас разказите на онзи отшелник монах, които стават основа за написването на „Козият рог“.
Една от туристките запява песента от филма, а на нас ни се струва, че сегиз-тогиз незнайно от где се обажда ручилото, „тъпчи на място гайдуницата“... Привиждат ни се и сцени от филма – спътникът на „певицата“, докопал закривен буков дънер, го размахва като кози рог. „Боже, та това е Караиван“ – прошепва някой... А край нас прииждат все повече групи летовници, примамени от песента. И някой с гласа на Ибрям Али подхвърля:
- Дядо Йордане, карай „Руфинкината“!
На мен ми се струва, че това е гласът на писателя, облегнал се на кълка. И засвирва землякът му – старият овчар Дядо Йордан. Отнякъде акомпанира с приглушен рев и кръстницата на дола – страшната мецана.
Зачаквам откъм Божаница също да се понесе „Руфинка болна легнала“, както едно време Бобчето и женицата му правеха. Тогава Хайтов не удържаше сълзите си...
На младини, когато „жълтата гостенка“ споходи известния кинорежисьор Христо Христов, той тъкмо по тези места потърси лечение – спейки в овча тор и пиейки непрекъснато козе мляко. А колко оперни арии е изпълнила тъдява Вера Тасева – чет нямат!
Така дълго редих лични спомени пред спътниците си, припомняйки им думите на Хайтов: „Главата ми да се търкаля, пак ще викам: „Да живее България“!
А някой от тях с тъга прошепна: „Хайтов си отиде, когато беше най-нужен на майка България“...
