„Изгубени във времето” – Георги Великов. Обединява глаголица, кирилица и отпадналите „ижица” и „ят” от българския език. Погледнете нагоре и надолу, получават се думи
17 Август 2012, Петък
Художници дърворезбари от „Група 9“ претвориха Словото в образ
Автор: Веселин Максимов
Ако тази изложба мине през вашия град, непременно я вижте. Тя се казва „Словото на изкуството – изкуството на словото”. Зад привидната игра на думи стои ярката мисъл на авторите от „Група 9”, че ние сме българи, говорим на български език и това няма да се промени, докато България съществува на планетата Земя.
На дърворезба ще видите как майсторите от няколко поколения са преминали през изконната глаголица, на която са пишели старите българи, през кирилицата, възприета малко по-късно, последвана от възрожденския наш език и са стигнали чак до наши дни, в които, кой знае защо, младите хора си пишат съобщения по мобилните телефони на латиница. Но с български изказ.
Идеята е, че творците от „Група 9” не просто показват всички периоди на развитие на родния ни език, не преминават механично през неговата промяна до съвременен, а с много майсторство я отбелязват, досущ като едновремешните занаятчии, показвайки че българските думи са затова, за да рисуват образи.
Те представят мисъл за българското слово. И мисъл за паметта за него.
В духа на Омуртаговата колона:
„Роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня оногова, който го е направил”. Написано на „шльокавица”, на която всекидневно общува младото поколение, представете си!
Не мислете, че това е поредната нравоучителна беседа „Ох, езикът ни загива!”, напротив! Очевидно е, че всички от „Група 9” са мислили как българският език може да бъде показан на практика. На дела. И на исторически моменти, които не трябва да забравяме.
Освен дълбоко възрожденски, призивът на творците е да се върнем към онази изначална цялост, която не прави нищо друго, освен да ни напомни кои сме, откъде сме и как говорим.
Защото е важно. Защото накъдето и да тръгнем, винаги да знаем, че сме българи.
Националната инициатива "Словото на изкуството - изкуството на словото” е посветена на 250-ата годишнина от създаването на Паисиевата „История славянобългарска” - началото на нашето Възраждане. Проектът търси допирната точка между езика на хората и този на дървото, за да обхване историята на българското слово и да призове към неговото опазване.
Чрез поредица от изложби в София, Пловдив, Балчик, Варна и Бургас ще бъдат отбелязани и две значими 100-годишнини: приемането на първия закон за БАН и преименуването на Българското книжовно дружество в Академия, и 100 години музей в Бургас.
