За разлика от българския народ, когото ментосват всекидневно
Автор: Стефан Солаков
От ден на ден става все по-ясно, че нервите на премиера Бойко Борисов са напът да му изневерят и да го тласнат към още по-конфузни ситуации. Причина са не само високите температури на юлската жега, но и сигурно силно стесненият терен за маневри на едно провалило се от всякъде правителство. Дори сервилните до вчера социолози и политолози вече сменят мерника и вещаят драматичен спад на народната любов спрямо българското чудо на ХХІ век, наречено бате Бойко.
С инстинкта на ранено и притиснато до ъгъла животно нашият фамозен премиер все по-често поглежда към снимката си с Берлускони и още отсега репетира бъдещото си поведение, когато ще му се наложи да слезе от кормилото на властта, подобно на похотливия веселяк сеньор Силвио.
За разлика от него българският самодържец не си пада по епикурейските изпълнения и животът му след властта едва ли ще е толкова вълнуващ като на италианския колега.
Лошото за нас, а и за цяла България, е, че премиерът Борисов е патологичен случай и няма да се държи нормално, когато ще бъде принуден да напусне „Дондуков“ 1. За него властта е опиат и раздялата с нея ще предизвика реакции, близки до тези на невръстния наркоман.
Още отсега личат пораженията, които любимият ни вожд и учител е претърпял вследствие на преяждането с власт и угоднически почести, с които го заливат клакьорите около него. Манията за величие с всичка сила разяжда неговата и без това лабилна психика, болезнено повредена от демона, наречен агресивно медийно присъствие.
Вместо да прегърне някоя госпожица в горещите юлски нощи, както би направил Берлускони, бате Бойко е
гушнал дистанционното и щрака налудничаво
канал след канал, за да намери отговор на фаталния въпрос: „Докога?“
Ще го успокоим – още малко! След по-малко от година траурните камбани ще отбележат края на това правителство, което откровено се подиграва със своя народ, нарича го в лицето лош и прост и едновременно с това го уверява, че животът му е щастлив и безоблачен.
Възниква основателният въпрос какво ще правим през есента на 2013 г. с учебниците по история, в които, според обещанието на боксьора, назначен за министър на образованието, ще се пъчат като въшки на чело историческите личности Боко, Роско и Сталинка (Кристалина). Вероятно ще ги поставят в новия Лувър, който се строи по поръчка на надгробния каменоделец Вежди бей, назначен от Боко за турски министър на българската култура.
Дотогава вероятно ще бъде построен и нашенският Версай, за който се грижи президентът Роско Боско, безгрижният щурец, обитаващ „Дондуков“ 2 и хвърлящ милиони грешна народна пара, за да превърне резиденция „Калина“ в представителен дворец на неговите детски блянове, когато е завръщал овцете по неврокопските чукари.
Само преди половин година същият този весел момък съвсем чистосърдечно ни уверяваше, че кракът му няма да стъпи на боянските ливади, а днес вече крои планове за грандиозни приеми на високопоставени държавни глави от цял свят, стичащи се, за да се полюбуват на днешните български императори.
Ех, Васюки, Васюки, щеше да възкликне Остап Бендер, ако успееше да надникне в пламналите от величие глави на нашите ентусиазирани държавни водачи. Често удряният в главата министър Игнатов планира само трима кандидати за историята, но премиерът Борисов е много по-щедър от него.
На среща с герберския Комсомол бодигардът на Тодор Живков посочи още 4 свидни рожби на своето управляващо хергеле, заслужили място в Пантеона на Негово банкянско величество.
Цветанов, Дянков, Павлова и Добрев били готови за паметни плочи (изчукани най-вероятно от каменоделеца Вежди) и за вечна слава в учебниците на малките българчета.
С какво са заслужили тази чест? Министър Цецоу с шестте апартамента и с имитациите в борбата с престъпността? Колегата му Дянков, финансист на най-бедната държава в ЕС? Лили Павлова, асистент при рязането на ленти от премиера? Или пък малолетният хасковски масон Делянчо Добрев, който се подмокря от ужас само като чуе гороломния глас на своя началник?
От край време се знае, че пътният лист на историята се разписва от летописците и интелектуалците на един народ, а не от властимащите. Днешната българска история обаче е бамбашка, т. е. весела и неангажираща, така че всичко е възможно.
Остана само година на майтапи и медийно оживление, в което любимите вождове на нашата нация ще ни забавляват със своите клоунски спектакли. Бас ловя, че ще си спомняме с носталгия за техните маймунджулуци, тъй както с умиление по-възрастните българи говорят за изцепките на легендарния Бай Тошо в тоталитарното ни минало.
Така преминава световната слава, твърдят древните римляни, а те най-добре са знаели кого ще прегърне и кого ще изхвърли историята на света, в който живеем и ние.
