Малината – лек и при бронхит, и при гастрит

Новината е видяна 2738 пъти
Добавена на: 12.07.2012 10:28
Брой 164
Автор : проф. Христо Мермерски
 
Полезните й качества не се губят дори след топлинна обработка
 
Както при ягодите, така и при малините има два вида – дива и култивирана. Дивата расте в горите и храсталаците. Култивираната се отглежда в почти всички райони на страната. През последните години на много места в България бяха създадени огромни масиви и ферми за отглеждане на този плод заради многобройните му добри хранителни и лечебни качества.

Малината притежава противовъзпалителни, потогонни и запичащи свойства. Установени са и бактерицидно и понижаващо температурата въздействия на билката.
Листата й пък се употребяват при простуда, ревматизъм, диария.
Българската народна медицина препоръчва този дар от природата при кръвохрачене, продължителна и силна менструация, гастрит, ентерит, възпаление на дихателните пътища и др.

Плодът на растението се употребява при грип, простудни заболявания, хроничен ревматизъм, бронхит и ларингит, атеросклероза, високо кръвно, за увеличаване на апетита, като противоскорбутно средство и др.
Коренищата и цветът на малината се употребяват при треска и главоболие. Външно растението се  използва за бани при хемороиди и при възпаление на кожата, като от тях се прави лечебна отвара. Препоръчва се тя да се приготвя от следната комбинация: 2 супени лъжици от плода или листата за 0, 5 л вода. Това е дозата за ден.

С най-много лечебни свойства се отличава горската малина. При това те се запазват дори и при термична обработка. Много е добре плодовете да се третират със захар или да се сушат. Отглежданата в селските дворове и вилни градини малина също е много полезна. Тя се цени заради високото съдържание на фруктова захар и пектин. Съдържа до 90% захар, органична киселина (основно ябълкова) – от 0,6 до 2,4 % и много биологично активни вещества (кетони, етерични масла).

В плода се открива и салицилова киселина (компонент на аспирина), благодарение на което тя е едно от най-добрите природни средства против всякакви възпалителни процеси. При това растението се смята за по-добро лекарство от аспирина – главно поради факта, че не води до язва при продължителна употреба.

Витамините обаче не са чак толкова много. Витамин С например е до 50 мг на 100 г малини, каротин – от 0,20 до 0,66 мг на 100 г, калций – 30 мг на 100 г, желязо, мед, йод, цинк. Енергийната стойност на ароматните и вкусни малини се определя на 41 килокалории на 100 г.

Друго ценно качество на това растение, чиито плодове по това време на годината може да си набавите в изобилие, е, че те не губят полезните си качества дори след топлинна обработка. Затова малиновото сладко се смята за универсално средство против простуда.


Как да се лекуваме с малини


При зъбобол. Вземат се равни количества ситно нарязани листа от малина, орех и мента, слагат се в бутилка и се заливат с горещ винен оцет. Оставят се да престоят 3 дни и се прецеждат.
С настойката се жабури болният зъб. Тази рецепта се прилага успешно и при лош дъх.

При болки в гърлото. Една супена лъжица плодове от малина се запарват с ¼ л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие топла като чай. По желание може да се подслади с пчелен мед.

При невродермит. Вземат се равни количества листа от коприва и от малина. Три супени лъжици от смесените билки се запарват с 1 чаена чаша кипяща вода. С прецедената течност се правят компреси.

При простуда. 1 супена лъжица сушени плодове от малина се залива с чаена чаша вряла вода. Настойката се оставя да престои 20 мин. Приема се по 1 чаена чаша от напитката 2 пъти дневно.

При кожни обриви: 2 супени лъжици ситно нарязани листа от малина се заливат с 300 мл вряла вода. След като изстине, запарката се прецежда и с нея се правят компреси.

Ключови думи:

Bookmark and Share

брой коментари: 0 |  добави коментар
Вестник Десант   Вашите коментари »
 
Добавяне на коментар
Прякор

Коментар

Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант
Вестник Десант


Последни статии
10:45 Как империята отвърна на удара
10:41 Можем ли да си върнем Западните покрайнини
10:40 Вместо църква в Русе, военен клуб в Атина
10:37 Юначната българка Донка Ушлинова
01.09.2015 10:33 Шест забележителности в Ардино, които никога няма да забравите
01.09.2015 10:29 Пишманкьой – последното изгорено от турците село
01.09.2015 10:27 Как да отгледаме в градината си арония
01.09.2015 10:26 Започва случната кампания при козите
01.09.2015 10:25 Плащанията по пчеларската програма - до 31 август
01.09.2015 10:24 До 800 лв. помощ за бивол обещават от ЕС
01.09.2015 10:24 Цените на българските яйца скочиха със 17%
01.09.2015 10:22 Пороите провалят реколтата, пръскайте веднага!
31.08.2015 11:13 Бутафорни кончета и плюещи кукли посрещат туристите в Царевец
31.08.2015 11:11 Деликатесна стрида се завъди в Черно море
31.08.2015 11:09 Българин от Валенския превзема върховете в световната мода


Интервю »
Вестник Десант
Всички признават, че бежанската вълна е заплаха за ЕС, какъвто го познаваме, но в Брюксел продължават да вървят след събитията
Вестник Десант
Откриването на над 400 секции в чужбина за референдума оскъпява драстично организацията на вота, а прогнозите са за ниска избирателна активност
Вестник Десант
Най-страшно е положението в Северозападна България
»
 
Онлайн абонамент за в. Десант »
Абонирай се директно на адрес или използвайте за целта горния банер на Български пощи
http://www.abo.bgpost.bg/?cid=16&q=203
 

 
Моля, въведете телефон !
Моля, въведете e-mail !
Невалиден e-mail !



Времето »