Малината – лек и при бронхит, и при гастрит

Новината е видяна 3717 пъти
Добавена на: 12.07.2012 10:28
Брой 164
Автор : проф. Христо Мермерски
 
Полезните й качества не се губят дори след топлинна обработка
 
Както при ягодите, така и при малините има два вида – дива и култивирана. Дивата расте в горите и храсталаците. Култивираната се отглежда в почти всички райони на страната. През последните години на много места в България бяха създадени огромни масиви и ферми за отглеждане на този плод заради многобройните му добри хранителни и лечебни качества.

Малината притежава противовъзпалителни, потогонни и запичащи свойства. Установени са и бактерицидно и понижаващо температурата въздействия на билката.
Листата й пък се употребяват при простуда, ревматизъм, диария.
Българската народна медицина препоръчва този дар от природата при кръвохрачене, продължителна и силна менструация, гастрит, ентерит, възпаление на дихателните пътища и др.

Плодът на растението се употребява при грип, простудни заболявания, хроничен ревматизъм, бронхит и ларингит, атеросклероза, високо кръвно, за увеличаване на апетита, като противоскорбутно средство и др.
Коренищата и цветът на малината се употребяват при треска и главоболие. Външно растението се  използва за бани при хемороиди и при възпаление на кожата, като от тях се прави лечебна отвара. Препоръчва се тя да се приготвя от следната комбинация: 2 супени лъжици от плода или листата за 0, 5 л вода. Това е дозата за ден.

С най-много лечебни свойства се отличава горската малина. При това те се запазват дори и при термична обработка. Много е добре плодовете да се третират със захар или да се сушат. Отглежданата в селските дворове и вилни градини малина също е много полезна. Тя се цени заради високото съдържание на фруктова захар и пектин. Съдържа до 90% захар, органична киселина (основно ябълкова) – от 0,6 до 2,4 % и много биологично активни вещества (кетони, етерични масла).

В плода се открива и салицилова киселина (компонент на аспирина), благодарение на което тя е едно от най-добрите природни средства против всякакви възпалителни процеси. При това растението се смята за по-добро лекарство от аспирина – главно поради факта, че не води до язва при продължителна употреба.

Витамините обаче не са чак толкова много. Витамин С например е до 50 мг на 100 г малини, каротин – от 0,20 до 0,66 мг на 100 г, калций – 30 мг на 100 г, желязо, мед, йод, цинк. Енергийната стойност на ароматните и вкусни малини се определя на 41 килокалории на 100 г.

Друго ценно качество на това растение, чиито плодове по това време на годината може да си набавите в изобилие, е, че те не губят полезните си качества дори след топлинна обработка. Затова малиновото сладко се смята за универсално средство против простуда.


Как да се лекуваме с малини


При зъбобол. Вземат се равни количества ситно нарязани листа от малина, орех и мента, слагат се в бутилка и се заливат с горещ винен оцет. Оставят се да престоят 3 дни и се прецеждат.
С настойката се жабури болният зъб. Тази рецепта се прилага успешно и при лош дъх.

При болки в гърлото. Една супена лъжица плодове от малина се запарват с ¼ л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие топла като чай. По желание може да се подслади с пчелен мед.

При невродермит. Вземат се равни количества листа от коприва и от малина. Три супени лъжици от смесените билки се запарват с 1 чаена чаша кипяща вода. С прецедената течност се правят компреси.

При простуда. 1 супена лъжица сушени плодове от малина се залива с чаена чаша вряла вода. Настойката се оставя да престои 20 мин. Приема се по 1 чаена чаша от напитката 2 пъти дневно.

При кожни обриви: 2 супени лъжици ситно нарязани листа от малина се заливат с 300 мл вряла вода. След като изстине, запарката се прецежда и с нея се правят компреси.

Ключови думи:

Bookmark and Share

брой коментари: 0 |  добави коментар
Вестник Десант   Вашите коментари »
 
Добавяне на коментар
Прякор

Коментар

Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант
Вестник Десант


Последни статии
26.08.2016 15:22 Стометров трибагреник изрисуваха в Сандански
26.08.2016 15:18 Бургаски съд пусна под символична гаранция трафикант на мигранти
26.08.2016 15:13 „Шерифът” със свинските опашки отива на съд
26.08.2016 15:10 „Космическите” ни гласове огласиха стадиона в Рио
26.08.2016 14:52 Пловдив – европейската столица на пепелта
26.08.2016 14:51 Осем изтребителя от ВВС на САЩ ще пазят за седмица българското небе
26.08.2016 14:47 Премиерът: Бежанските центрове вече са пълни, а в ЕС всеки се спасява поединично
26.08.2016 13:36 „Жеравна 2016
26.08.2016 13:34 113 години от подвига на преображенци
26.08.2016 13:33 Валери Симеонов, създател и издател на в. „Десант“: Създадохме този вестник като продължител на родолюбивата политика на СКАТ
26.08.2016 13:31 На прощаване! Надеждата все пак остава.
26.08.2016 13:28 Конната дивизия на генерал Колев в Добруджа - ужасът на руската казашка конница
26.08.2016 13:26 Вестник „Десант” за последен път
25.08.2016 16:15 На фестивала на фолклорната носия в Жеравна
25.08.2016 10:43 Един англичанин, една българка и европейките в Османската империя

»
 
Времето »