Полезните й качества не се губят дори след топлинна обработка
Автор: проф. Христо Мермерски
Както при ягодите, така и при малините има два вида – дива и култивирана. Дивата расте в горите и храсталаците. Култивираната се отглежда в почти всички райони на страната. През последните години на много места в България бяха създадени огромни масиви и ферми за отглеждане на този плод заради многобройните му добри хранителни и лечебни качества.
Малината притежава противовъзпалителни, потогонни и запичащи свойства. Установени са и бактерицидно и понижаващо температурата въздействия на билката.
Листата й пък се употребяват при простуда, ревматизъм, диария.
Българската народна медицина препоръчва този дар от природата при кръвохрачене, продължителна и силна менструация, гастрит, ентерит, възпаление на дихателните пътища и др.
Плодът на растението се употребява при грип, простудни заболявания, хроничен ревматизъм, бронхит и ларингит, атеросклероза, високо кръвно, за увеличаване на апетита, като противоскорбутно средство и др.
Коренищата и цветът на малината се употребяват при треска и главоболие. Външно растението се използва за бани при хемороиди и при възпаление на кожата, като от тях се прави лечебна отвара. Препоръчва се тя да се приготвя от следната комбинация: 2 супени лъжици от плода или листата за 0, 5 л вода. Това е дозата за ден.
С най-много лечебни свойства се отличава горската малина. При това те се запазват дори и при термична обработка. Много е добре плодовете да се третират със захар или да се сушат. Отглежданата в селските дворове и вилни градини малина също е много полезна. Тя се цени заради високото съдържание на фруктова захар и пектин. Съдържа до 90% захар, органична киселина (основно ябълкова) – от 0,6 до 2,4 % и много биологично активни вещества (кетони, етерични масла).
В плода се открива и салицилова киселина (компонент на аспирина), благодарение на което тя е едно от най-добрите природни средства против всякакви възпалителни процеси. При това растението се смята за по-добро лекарство от аспирина – главно поради факта, че не води до язва при продължителна употреба.
Витамините обаче не са чак толкова много. Витамин С например е до 50 мг на 100 г малини, каротин – от 0,20 до 0,66 мг на 100 г, калций – 30 мг на 100 г, желязо, мед, йод, цинк. Енергийната стойност на ароматните и вкусни малини се определя на 41 килокалории на 100 г.
Друго ценно качество на това растение, чиито плодове по това време на годината може да си набавите в изобилие, е, че те не губят полезните си качества дори след топлинна обработка. Затова малиновото сладко се смята за универсално средство против простуда.
Как да се лекуваме с малини
При зъбобол. Вземат се равни количества ситно нарязани листа от малина, орех и мента, слагат се в бутилка и се заливат с горещ винен оцет. Оставят се да престоят 3 дни и се прецеждат.
С настойката се жабури болният зъб. Тази рецепта се прилага успешно и при лош дъх.
При болки в гърлото. Една супена лъжица плодове от малина се запарват с ¼ л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие топла като чай. По желание може да се подслади с пчелен мед.
При невродермит. Вземат се равни количества листа от коприва и от малина. Три супени лъжици от смесените билки се запарват с 1 чаена чаша кипяща вода. С прецедената течност се правят компреси.
При простуда. 1 супена лъжица сушени плодове от малина се залива с чаена чаша вряла вода. Настойката се оставя да престои 20 мин. Приема се по 1 чаена чаша от напитката 2 пъти дневно.
При кожни обриви: 2 супени лъжици ситно нарязани листа от малина се заливат с 300 мл вряла вода. След като изстине, запарката се прецежда и с нея се правят компреси.
