Официализирането у нас отвращава, защото е фалшиво
Автор: Веселин Максимов
„...а след концерта за настроението на публиката ще се грижи DJ…“
Почти подскочих, когато прочетох този ред, в края на съобщение за концерт по повод Джулай морнинг. Изобщо не смятам да ругая или се подигравам на неформалния празник, уважаван от стотици хиляди (надявам се, все още) българи. Ядоса ме фактът, че това събитие (и далеч не само то) се извращава по пошлата процедура от не чак толкова далечното минало „Да задоволяваме ежедневно все по-нарастващите потребности на трудещите се”.
Спомням си как неотдавна Кен Хенсли от „Юрая Хийп” разказваше, че е силно учуден от факта, че неговата песен се е превърнала в култ за толкова много стари и млади хора от България. Превърнала се е. Но преди много години.
Когато тогавашните стари и млади почитатели на рока са я приемали като прекрасен химн, тъждествен на стремежа за любов и свобода. Като 10-минутен мелодичен вик срещу организираните тъпотии на комунистическата власт.
И никому и през ум не е минавало, че тя може да стане начин за реклама на когото и да било у нас, още по-малко пък, с нейното име на уста предприемчиви търговци да организират „примоции” за яко лапане на сочни печенаци.
Виждал съм подобно нещо. Моите съграждани също. Мил спомен за тях ще останат облаците от мощната електрическа скара за кебапчета и кюфтета зад сцената на плажа, докато на нея свиреха банди в името на Джулай морнинг.
Аз доразвих идеята и се разходих из капаните покрай плажа. Потребители от всякаква възраст, пол и занятие кротко се веселяха, докато от уредбите се лееше жизнерадостна чалга, тип „ей, малката, ай да правим свалката”.
А най-истинските почитатели бяха седнали на пясъка, пиейки бира или друго, вторачени в морето. Понеже тогава „отразявах Джулая”, се опитах да кажа на водещия в едно студио, че на бургаския плаж се случва нещо противно и нещата са изместени в ужасна посока.
Той ми отвърна, че не е важно какво се случва, а трябва да следя „къде е най-якият купон”. Ами, там беше. Където елегантно връткаха гьобек. Хипарите на пясъка, с китари и тубичка ракия, пеещи „Хотел Калифорния” на „Ийгълс”, се оказаха тотално безинтересни за нощната програма.
Като почти всяко нещо у нас, идеята за Джулая е прекрасна, но изпълнението - извратено. Като почти всяко нещо у нас важно е не присъстващите да съпреживеят и споделят Джулая, а на другата сутрин да отидат на работа подути като сюнгери от пиене и безсъние, за да се похвалят, че са били там. Диджеи, танци, каквото дойде, важното е купон да има за целокупното народонаселение.
А всички казионни телевизии, които иначе 364 дни говорят най-вече за успехите на съвременната народна власт, с умиление включват за пет минути мазно ухилен репортер: „Стотици посрещнаха суънцето на морския бряг. Джуууая отново събра почитателите на морето, любовта и свободата от цяуа Баугария”.
Ако обичате рокмузиката и отивате вечерта срещу първи юли да пийнете по нещо и да осъмнете, няма как да сте пропуснали смешните и срамни изпълнения на един иначе много способен музикант, решил, че е единствено оторизиран дилър за България на „Джулай морнинг”. Той поде безумната инициатива вечерта, още през дивия социализъм отредена за нестандартно изживяване, да се превърне в... национален празник. Ако не беше трагично, щеше да е смешно и забавно.
Но, оказа се, в идеята му е имало хляб. Напишете в която и да е интернет търсачка „Джулай морнинг” и ще останете облещени какви заглавия ще откриете: „Кен Хенсли – Джулай морнинг – новини от Перник за хората и събитията, актуално и обективно”, „Да дръпнеш шалтера на Хенсли и „Джулай морнинг”, „13 джулая в страната, Кен Хенсли пее в Бургас и Варна”. (правописът на авторите е спазен).
13 джулая, 15 джулая, джулай в Бусманци, джулай в Сусурлево, джулай в Катуница, в Глумче и в Харманли! (Това за Харманли е идея на един приятел. Той се закани тази година да го отпразнува там. Пожелах му да го изненадат с чалга-караоке, съвсем в духа на традицията на празнуване в нашата мила, родна страна).
В този ред на мисли аз предлагам официалното отбелязване на празника на хипарите да бъде уредено със закон. Колко му е! Събира се Министерският съвет, премиерът дава предложение, министърът на културата тежко се изказва, че трябва от държавния бюджет да се отпусне някаква сума, финансовият министър я оспорва и довежда до 0.00 лева.
Образователният предлага песента на „Юрая” да се въведе в пеенките за осми клас, редом до класическите чалги на съвременните български мегазвезди от сцената на музикалния бизнес и сме О.К.
Рапър прави ремикс на „Джулай морнинг” в колаборация с нашумяла участничка на Евровизия, всички телевизии и радиостанции масово-задъхано участват в представянето на уникалното, нашенско изпълнение и легендата остава жива, но и осъвременена, като за 21-ви век в България.
Ще звучи така: „There I was on a July morning, looking for love… чатрака, чатрака, чатрака, чатрака, са, са, са, са...“
Джулай морнинг....Да ..връщате ме много години назад. Не ...не обаче на митологията и празнуването по този начин по който се празнува сега. Кой създате митологията ? Това са напористите и кряскащи момчета и момичета родени през 60 – те ...за който всичко е започнало през 80- те. Даже си измислиха и легендата ..че през 80 – та ...някакви си 4 младежи отишли на варненския вълнолом ...па не знам що си ,па не знам какво си. Защо тази крещящо неистинска легенда битува и досега . Първо защото е създадена от кряскащи ,и второ защото ние родените през 40- те ...сме по тихи и по истински . Но е време и ние да си кажем думата ...не толкова с кряскане , ...а тихо ..както беше и по тиха музиката през 60- те. За мене лично ...с началото на 80- те ..не само всичко е започнало ...а тогава просто всичко свърши ...свърши онова за което мечтаеха и пееха децата на цветята ...хипитата . Точно тогава се роди тази уродлива черна прилепнала кожена мода с много желязо по нея .../ къде беше свободата в тази мода ...в сравнение с разпуснатите цветни дрешки на децата на цветята/. Коса оформена като гребени на петли ...с празни очи готови по скоро за бой,и необуздан разюзден секс .. отколкото за приятелство и любов /няма грешка ...обичам филма „Коса” /. Музиката ..тя стана по скоро... кряскаща ,дива и неубуздана ...музика родена от отчаянието и ненавистта ...а не от надеждата и обичта...надеждата на 60- те. Защо непрекъснато ми споменават за някаква поп кралица ,и поп крал ... та това си бяха ..една пачавра която се подигра с кръста / това хипитата никога не биха направили ....те например биха подарили цвете на лондонския полицай ...вместо да отвърнат с юмрук на палката..А полицая какво да направи ...усмихваше се..друго не би и могъл да стори /...и един черен подскачащ педофил,който се срамуваше от черната си кожа и я избелваше / сигурно Джими Хенригс и Джанис Джоплин са се обърнали в гроба../. Как може да сравняват несравнимото ...кряскащия комерсиален хард рок на 80- те /ако сравним милионите на „кралете”..с парите на музикантите през 60- те ...картинката ще е умопомрачителна....в 60- те тира на „кралицата” може да се побере цялата апаратура на всички музиканти от 60- те/....... може ли да с есравнява всичко това с хард рока от края на 60- те..../не само Юрая Хиип.. Джон Лорд и Ян Гилан от Диип Пърпал имаха по няколко музикални образования....колко музикални образования имаха подскачащите маймуни на Харлем./ .Но най лошото което се роди през 80 – те ....това беше което децата на цветята ненавиждаха..лакомията ...лакомията родена от напористи момченца облечени в бели ризки в лондонското сити...които започнаха с такова настървение да продават пари ,че тази тяхна лакомия чак сега взе да се усеща .. парвенюта заради които един от съсобствениците на Сони Корпорешън се провикна в средата на 80- те ....” ненавиждам тези дендита гамени ...та те не са произвели и едно болтче ...не са дали нищо на света ...а почиват на Хаваите в най реномираните хотели”. Празника по посрещане на първите юлски лъчи ...се роди в средата на 60- те. В началото това по скоро се практикуваше от хипитата ...на варненския вълнолом / там се разменяха плочи и дънки ,носени от моряците/. Хипитата носеха в сърцата си ,източните /най вече индийски/ религии ...които проповядваха рая тук на земята , удоволствията тук на момента ...а не както проповядваха лицемерното християнство и екстремисткото мюсулманство ,рай там някъде на небето,....и за простосмъртните ад и лишения тук на земята..които щяха да ги издигнат точно до този рай.Е да ама хората взеха да проглеждат и видяха че фарисеите на тези религии ...самите те си бяха направили рай ...и то точно тук на земята.Те носеха в себе си и философията на Махатма Ганди ...за пасивния протест...а това беше много привлекателно. И най вече носеха в сърцата ...мир и любов...а това наистина беше крайно привлекателно. Истински хипита в България нямаше много ...и то не само заради гоненията на милицията които с ножици режеха коси и дрехи...а главно защото малцина можеха да проумеята пълната философия на движението / те не бяха и организация ...те мразеха тази дума..слагаше им окови ...те бяха индивидуалисти ...но много задружни и обичащи се индивидуалисти/. Най много по двама трима бяха във всеки град ....но те имаха милиони подражатели и хора които им се възхищаваха. Това ще го обясня със следния пример ...за мен беше достатъчна провокация да си обуя дънки ,да си пусна по дълга коса и да целувам момичето си в парка пред очите на пустосващите баби /сегашните баби ,това изобщо не ги впечатлява/...но не разбирах в същото време защо трябва да търкам дънките с тухла ,докато се скъсат за да провокирам обществото докрай ,и защо трябва да се откажа от такава на вид дребна придобивка на цивилизацията като гребена и сапуна ...да се умириша та хептен да провокирам консуматорското общество. Ето това беше разликата ...и за това аз не съм бил хипи...но че имаха милиони подражатели в това нямам съмнение. Секса ...да той се освободи и причината беше откритието през 64 г. на хапчето ...което освободи най вече вечно тревожещите се момичета. Света се събуди и се затресе първо от страх ...а после от надежда.След карибската криза 62- ра / при която света бе изправен пред пълно унищожение ...което не бе се случвало нито преди нито пък след това/...и на запад и на изток се разбра ,че е по добре мирно да съществуваме ....а и Хрушчов си беше един странен весел селяк...странно човечни бяха и братята Кенеди. Американците затънаха в блатото Виетнам. Света не искаше безизходица и отчаяние ...искаше нов Ренесанс...нова свобода ,братство и равенство...поискаха го и черните в Америка,начело с доктор Кинг и Анжела Дейвис....Поискаха го студентите в Париж и най вече младите в Прага. Повярваха на Дупчек и го подкрепиха. Никой обаче не предполагаше че в Кремъл след изгонването на Хрушчов ...са се настанили правите ленинци,които се обриваха от думите на Дупчек ..за „социализъм с човешко лице”. Ако тези ленинци с чугунени глави не бяха згазили чешката пролет с танкове...а бяха повярвали на Дупчек ...нямаше да се стигне до океана от помия на дивия капитализъм ,който ни заля в края на 80- те.В края на 60- те децата на цветята заспаха ,упоени вече от твърдия наркотик / много по добре си беше с хашиша/...спаха цяло десетилетие ...а като се събудиха и погледнаха 80- те години .се вцепениха и полека полека измряха.Дето се вика Ренесанса се отложи ...но аз не съм краен песимист ...той ще настъпи ...сигурен съм в това ...заспалите народи и най вече младите полека лека се събуждат ...аз няма да съм жив ...но други ще го видят Децата на цветята правеха това посрещане на първото юлско слънце ,като подражание на индийците ..които вярват че придобиват невероятна сила от това слънце точно в този момент ,с длани обърнати към небето и с тела потопени в свещенната река Ганг.В началото разбира се ние не го наричахме Джулай морнинг..така започна да се нарича след като Кен Хенсли написа песента. А защо в началото на юли? Защото по това време на 30 юни като по команда свършваха учебния процес в средните училища ,и изпитните сесии във висшите . Като по команда куцо и сакато се юрваше към морето. Момичетата пътуваха на тумби с влака ...а ние кой с каквото намери ...на стоп ,на мотопеди ,на моторчета. Мяташ една китара на гърба / както казва Данчо Караджов ..просвирихме на китара ,защото трябваше да сваляме момичета…родителите ни се надяваха да изкараме школа по пиано,цигулка или в краен случай акордеон ..но момичетата щяха само да ни се смеят/,..... една торба с малко дрехи,палатка ...пари за хотели нямахме много..но имахме въдици ,...нямаше да се умре от глад. Защо се юрвахме ...защото юли беше единствения свободен месец в цялата година за учащите се ....август почваха средношколски и студентски бригади ,и свършваха края на октомври. Шляене много нямаше ...имаше здрава работа ...трябваше да се строи социализъм ,а после и комунизъм. Посрещахме слънцето рано сутрин точно в тези начални дни на юли ...с много смях и веселие ,и с надежда за нова любов...защото началото по принцип си е весело. Края беше тъжен ...на залез при огъня с много сълзи, заклинания и обещания. Имаше и по възрастни ,те мъкнеха и децата си / тези 4- ма през 80- та година на брега ,явно са имали някакъв смътен спомен/. Морето тогава беше по диво и незастроено,но беше по красиво ...и в него имаше риба,много риба...а и водката и бирата си бяха водка и бира...а най хубавото беше че нямаше СПИН. Всички пущинаци край морето особенно на север от Каварна бяха пълни с такива малки групи ... главно за да се скрием от милицията , да си пеем нашите песни и да си говорин нашите си работи,свободно и без притеснение.Огньове се палеха вечер от Синеморец та до Дуранкулак...аз и досега ходя така на море..неорганизирано ...без баня ,душ и ресторант ...при комарите и змиите.Но въдиците и китарата си не забравям. Джулай морнинг обаче пък никога не забравям ...не е задължително да си на море ...най вашното е да си до вода...а и много хора не са нужни ...затова и не харесвам това преекспониране с посрещането на Камен бряг,и никога не бих отишъл там с толкова много хора ...защото няма да го има нито духа ,нито пък младостта ми ...а свободата ...от нея вече като че ли станах бактън ...и малко даже взех да я ненавиждам . Тази сутрин преди изгрев ,отидох за риба ...седнах под една върба ,хвърлих въдицата ..плувката изобщо не гледах /а като дете само нея гледах /...а гледах водата ,като някакъв махараджа...гледах и питах бога / както го питаше Сенкевич/... Куо вадис Домине...къде ни водиш господи ...слепците заслепени от твоята светлина.....
