Помиярите на прехода

Автор: Стефан Солаков

Преди време един от водачите на бандата социолози, която редовно баламосва българския народ от вестникарските страници и от синия екран, заяви, че преходът от тоталитарен социализъм към модерен капитализъм вече бил завършен. Напълно откровен и дори циничен, той изстреля: „Който взел – взел, мандалото хлопна и новата класа на богатите ще управлява България во веки веков“.

В посланието на този новоизлюпен олигарх дори се съдържаше предупреждение: Недейте да ровите повече, картите са раздадени, на вас се е паднала късата клечка и т.н., и т. н. Наглост, подплатена и със самочувствието на големите пари. А всичко почна с един милион, откраднат от бащата на този новобогаташ, докато беше шеф на държавна агенция.
Днес синът си позволява да бъде морален ментор и да ръкомаха като шебек от телевизионния ефир в усилието да убеди наивните българи, че отново са така желаната рая от днешните нашенски думбази.

Като казах рая, веднага се сетих и за друго запомнящо се послание на една знакова политическа персона на прехода. Наскоро информирани източници съобщиха за драматичното съвещание на ръководството на ДПС, на което лидерът Ахмед Доган буквално полудял като научил, че етническата партия бавно, но неумолимо губи влияние в районите със смесено население.

„Контролирайте раята! Трябва да им покажем кой определя правилата, нека още от сега се подготвим да участваме в следващото правителство“, изрепчил се философстващият гном пред смаяните от избухването му авери.
С инстинкта на ранено животно политическият вампир от подземията на Боянския сарай усеща, че е настъпило време разделно и електоралната кръв, изсмуквана над две десетилетия от верните избиратели, вече е на привършване.

Едновременно с това, лисицата, дремеща в душата на Главния хидролог на държавата, му подсказва, че насреща стои един политически абдал, който лесно може да бъде преметнат след парламентарните избори догодина. Това, разбира се, ще бъде и краят на суверенна България, ако ние, българските родолюбци, допуснем страната ни да бъде яхната от политическия тандем Борисов-Доган.

Ако обаче четири милиона избиратели излязат и гласуват за спасението на родината от термитите, които я изяждат от всякъде, ситуацията рязко ще се промени и надеждите за истински промени най-сетне ще се сбъднат.
Пътят до този прелом обаче няма да е лесен. Мощната пропагандна машина на днешната власт яростно вършее из българските медии.

Шепата опълченци от СКАТ и „Десант“ най-добре усещаме този неистов натиск върху съзнанието на обикновените наши сънародници. Коварството е на всяка крачка, а за изпълнение на указанията, спускани от правителството, са впрегнати най-елитните помияри на днешната власт. Комичната битка между две корпоративни медийни групи не пречи на техните дежурни измекяри да се докарват всекидневно на новия Тато на българската държава.

Вехтата червена прашка Тошо Тошев напоследък бе изтупан от нафталина и развеждан като циганска мечка из редакциите на Догановата медийна група. Човекът, който се срамува, че е бил агент на ДС, съвсем безсрамно се хвали, че е заемал отговорни постове в пропагандния парад на тоталитарната БКП.
И в типичния стил на партийните секретари от незабравимото време на другаря Живков, сипе донос след донос срещу корпоративните душмани от враждебния лагер. Приглася му все още кръшната мадам В., известна със замесваните собственоръчно политически баници и креватните изпълнения из сараите на вампира Доган.

Впечатлен от множеството политически таласъми, които бродят из общественото пространство, известният наш историк и шоумен Божидар Димитров стигна до гениалната идея да впрегне тази изключително мощна енергия в услуга на българския туризъм.
Не е далеч времето, когато жадните за популярност партийни некадърници ще се редят на опашка пред Националния исторически музей и ще настояват за предварителни договори, които да увековечат спомена за тях след края на земния им път. По този начин залата на българските вампири в НИМ за кратко време ще надмине по популярност и прочутите музейни сбирки на мадам Тюсо.

Музей на помиярите и ибрикчиите едва ли ще има, защото сегашният министър на културата Вежди бей е зает с много по-грандиозни задачи. Най-големият му кахър е да намери сполучлива версия, чрез която да убеди българската нация колко е добрувала по времето на турските султани.

Под мъдрото ръководство на анадолския посланик в София турският министър на българската култура вече се разчеква в усилията да хвърля гьобеци под звуците на анкарското дайре. Мощен поток от парите на българските данъкоплатци тече към десетки джамии, текета, мендресета и други останки от нашите османски поробители.

Френският Лувър, който щедро покани България да изложи свои исторически забележителности в прочутите си музейни зали, ще получи не доказателства за славата на българските царе през древността, а куп османски документи, удостоверяващи робския живот на българската нация, пъшкаща под ботуша на турския завоевател.

И както в годините на петвековното иго, така и днес ибрикчиите около султанската хазна се множат с всеки изминал ден.
Вестник „24 часа“ е нещо като гара Разпределителна за новите кирякстефчовци на медийния фронт. Нов български университет (НБУ) се утвърждава като тяхната най-многолюдна база, дала на България министър-злато като боксьора египтолог Сергей Игнатов, полагащ значителни усилия за турцизиране на българските училища в смесените райони.

Но най-новото откритие на НБУ е социалният антрополог (каквото и да значи това) Харалан Александров, който преди седмица тържествено заяви на страниците на „24 часа“, че Османската империя не може да бъде чужда и подтисническа, защото била... и наша империя, държава на българите, на нашите възрожденци и патриоти, които, представете си, „не се притеснявали да носят фесове“ и радостно да бърборят на цветистия турски език в условията на „интензивен културен обмен“ и т. н., и т. н...

Разбрахте ли, уважаеми читатели, какво означава социална антропология? По всяка вероятност е наука за усвояване на финикийски знаци, щедро раздавани от чуждите посолства в София и на първо място от амбасадата на нашите югоизточни съседи и съюзници в НАТО.

Помиярството в днешно време очевидно се превръща в доходна професия. Липсата на обществена реакция засилва чувството на безнаказаност в упражняващите я нашенски измекяри. Единственият начин да ги спрем, и то навреме, са патриотичните медии и нашите безпощадни шамари срещу тази продажна паплач.




В категории: Коментари , Горещи новини