Само няколко седмици преди да поведе четата си, Ботев се снима със своите братя Кирил (вдясно), Стефан (вляво) и Боян (най-младият)
02 Юни 2012, Събота
Роднински връзки свързват поета-революционер с Левски, Иван Вазов, Найден Геров, Иван Гешов и много други видни личности
Автор: Диана Славчева
Понякога превратностите на съдбата са толкова непредвидими и неочаквани, че са в състояние да затрият от лицето на земята цели фамилии. Нима са предполагали даскал Ботьо Петков и съпругата му Иванка, след като в семейството им се раждат цели девет деца, че няма да мине и век и от големия им род няма да остане нито един пряк потомък.
Но пък, както казват учените, природата се стреми винаги към постигането на някакво равновесие, така че в случая липсата на днешни Ботеви наследници се компенсира с невероятно ярките личности, които тази видна възрожденска фамилия дава на този свят и на майка България.
Като се разрови човек в родословието на големия наш поет и революционер, той се изправя пред истински феномен – списъкът на неговите роднини изобилства от цяло съзвездие имена, оставили ярки следи в родната ни история.
Бабата на Христо Ботев по бащина линия – Ана, е сестра на щедрия просветен и църковен благодетел архимандрит Кирил Нектариев.
Той прави десетки дарения на девическите училища в родния си Сопот, Карлово, Калофер и Пловдив и завещава много пари на манастира „Свети Спас“ (в който неговият баща на преклонна възраст приема монашеството), на Сопотския девически манастир „Въведение Богородично“, а също и недвижими имоти на различни училища. Другата негова сестра – Мария, пък влиза като снаха в известната възрожденска фамилия Пулеви. Нейната внучка, която е взела и името й, става жена на Найден Геров.
Другата й внучка – също нейна съименничка – се омъжва за Иван Евстратиев Гешов, който по-късно става министър-председател на България. Той оглавява последователно и Българското книжовно дружество, Българската академия на науките и Българския червен кръст. По време на Априлското въстание Гешов взима активно участие в редица инициативи за защита на българските интереси пред Европа, като събира и предоставя сведения на чуждестранните анкетьори за турските зверства при потушаването на бунта.
Третата внучка, носеща също името Мария, но по-известна като Мина, става майка на един от най-големите и известни български актьори – Сава Огнянов. Той се ражда само два месеца след появата на бял свят на дъщерята на братовчед й Христо Ботев – Иванка и едва четири дни след смъртта на поета. Знае се, че тя е била много близка с него, двамата са споделяли много топли чувства един към друг.
Внуци на Мария Нектариева са и двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви.
Интересни са и роднинските връзки на Ботев по линия на неговия дядо Петко поп Атанасов Христов, който е мъж на баба му Ана Нектариева. Внучката на брат му хаджи Гено – Дода, се жени за братовчеда на Васил Левски – Коста Хараламбов. Друг негов внук – Иван, пък създава семейство със Стевана (Тана) поп Атанасова, която се явява братовчедка на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
Един от синовете на дядо Гено – Тачо, е мъж на сестрата на известния ни енциклопедист Иван Богоров Нона. Името на Богоров остава в нашата история като автор на първата граматика на българския език и издател на първия наш вестник „Българский орел“.
Внучката на най-малкия син на дядо Гено – Брайко, която носи едно от най-често срещаните имена в техния род – Ана, сключва брак с генерал Владимир Заимов – син на апостола на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание Стоян Заимов.
Не по-малко интересни са и роднинските връзки на майката на Христо Ботев – Иванка. За двама от братята й – Мирчо и Стойко, се знае, че още като млади се преселват в Кишинев, където отвеждат след време и баща си Стайко Дрянков. На руска земя те променят фамилното си име на Топалови. Сестра й Мария свързва живота си с Димитър (Димо) Лолов от Медвен.
Тяхната дъщеря Гина се омъжва за сина на земеделския лидер Александър Стамболийски – Асен. Щерка на сина им Желязко пък е любимата българска комедийна актриса Татяна Лолова. Техният сродник Атанас Лолов е консул в Женева през 1921 г. Неговата жена – швейцарката Матилда Делешо, е секретар-преводач при подписването на Ньойския договор.
В семейството на Иванка и Ботьо Петкови се раждат общо девет деца, но някои от тях умират още малки. След като погребват едва 5-годишна дъщеричката си Тота, родителите се сдобиват с момченце, което кръщават Генко. Но той доживява едвам до двегодишна възраст. Веднага след смъртта му се ражда друго отроче от мъжки пол, което също получава името Генко, но и то не живее повече от 3 години.
Дъщеря им Ана почива при раждане, навършила само 17 години. Синът им Боян се разделя с живота едва 19-годишен, издъхвайки в ръцете на брат си Кирил, след като е ранен в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война. Служилият в 7-ма рота на Пети пехотен дунавски полк портупей-юнкер Боян Ботев посмъртно е произведен в чин подпоручик. Неговото име носи улица в пловдивския квартал „Тракия“.
На 20 години от туберкулоза издъхва и друг син на даскал Ботьо – Петко. А първородният Христо оставя костите си „по скалите и орляците“ на Врачанския балкан, но пък остава завинаги жив в народната памет. Както самият той пророчески отбелязва: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.
В борбата за национално освобождение се включва и неговият брат Кирил, който се присъединява към четата на батко си, но след разбиването й е заловен и изпратен на заточение в Мала Азия. Санстефанският мир връща свободата му и той постъпва във Военното училище в София, което завършва с първия му випуск. Вече като генерал той взима участие в Балканската война, а след това за кратко време е заместник-министър на войната. Жени се за белгийката Мария дьо ла Розиер – дъщеря на известен брюкселски лекар с благородническо фламандско потекло.
Въпреки почти половинвековния си брак те обаче нямат деца и осиновяват момчето на Мариината сестра Ноел Шарл. С кръщелно свидетелство той приема името Христо Кирилов Ботев. Негов пряк потомък е Боян Ботйов – председател на Общонародната фондация „Христо Ботйов“.
Близо една година преди Христо Ботев да загине като герой, той
сключва брак с Венета Везирева, която е племенница на един от най-високопоставените и влиятелни православни духовници по онова време – архидякон на Вселенската патриаршия, Панарет Пагонийски, който по-късно е издигнат в митрополитски сан. Техен кум става Георги Странски, чието име днес носи болницата в Плевен, където той е окръжен лекар по време на Временното руско управление.
В по-нови времена става управител на столичната Александровска болница. Като член на Българския таен централен революционен комитет, Странски е един от участниците в подготовката на Съединението. Бил е вътрешен министър в кабинета на Константин Стоилов и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стамболов.
Само няколко седмици преди Ботевата гибел, на 13 април 1876 г. се ражда дъщеря му Иванка. Любящият й баща прекарва всяка свободна минута над нейната люлка в трепетни мечти за доброто й бъдеще. Но скоро тя ще остане сираче и ще преживее доста тежки години с овдовялата си майка. Но като достойна наследница на баща си тя активно се включва в подкрепа на македоно-одринското освободително движение. Иванка става касиер на Македоно-Одринското дружество в Търново, а през 1902 г. е делегатка на Македонския конгрес.
В началото на 1906 г. тя се омъжва за доктора по икономика и ревизор в Българска земеделска банка Стоян Христов. Въпреки огромното си желание да има много деца, които да наследят фамилията на видния й баща и – макар че е жена – да я прибавят към името си, тя така и не оставя потомство. Следствие на сепсис, получен след рискована хирургическа намеса, тя умира едва 30-годишна, по-малко от година след сватбата си.
Ковчегът с тленните й останки е посрещнат на търновската гара от огромно множество, което я съпровожда до вечния й дом в малка двойна гробница в старопреснолния град. В нея по-късно ще бъде погребана и майка й Венета. Твърди се, че с нейната смърт е загинало и нероденото й бебе. В обществото усилено плъзват слухове за лекарска грешка и немарливо отношение при лечението й, но тайната около кончината й така и остава неразкрита, след като майка й отказва да се извърши ексхумация и аутопсия на тялото й.
В нейна памет Венета внася в Министерството на народното просвещение 6000 златни лева за учредяването на фонд „Иванка С. Христова – родена Ботева", със средствата на който се подпомага едно от училищата в Търново.
Така се поставя краят на един легендарен род, чиито представители неизменно предизвикват приповдигнати чувства на гордост у всеки българин.
