Свети Георги и жените от см. Петрови


Свети Георги и жените от см. Петрови
Отряд картечари от редовете на героичната ни пехота през 1908 г.
06 Май 2012, Неделя


Разказ от първо лице за една войска, която някога имаше ракети и атомна авиация, а днес не може да напълни дори стадиона на ЦСКА

Автор: Ани Александрова

Разват, че зад успеха на всеки велик мъж стои жена. В това отношение Българската армия винаги е била строго патриархална, дори сексистка. Спомняте ли си онази сцена от филма „Крадецът на праскови”, в която жената (Невена Коканова) на началника на гарнизона (Михаил Михайлов) го посреща с кана, за да му полее на ръцете и после му мие краката?

А случайно да сте виждали жена да пее „Велик е нашият войник”? Може и да сте виждали – някога се случваше да изкарат на плаца за строеви преглед дори телефонистките и медицинските чинове...

Но истината е, че тя, Жената, чакаше него – „измокрен гладен, уморен” – и нерядко го погребваше в ковчег, в който слагаше сватбената им снимка, защото тялото му беше някъде далеч – край окопите на Сливница, пред стените на Одрин или край бреговете на Драва.

Може би и затова в стария български химн звучеше онова трагично: ”Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена”?
Защото за гибелта на всеки войник плаче поне една жена...


Внучката
Каква армия, какви пет лева? Питай майка ми, баба ми – цял живот униформи са гладили; хвани си някоя от онези каки, дето са се заразили с мазохизъм от „Редник Джейн” и после се чудят за какво са в армията – да маршируват или да си вдигат краката.
Аз не искам да ти разказвам колко училища съм сменила, докато местеха баща ми от летище на летище, нито дори за онова тъпо копеле – брат ми – който записа Военноморското, за да угоди на баща ми и само дето не психяса, докато го завърши.

Психяса след това, щото и през ум не му беше минавало, че флотът може да мине на „секън хенд” фрегати, с които чат-пат ще се изпълняват слугинажи край чужди брегове. Поне се уволни от служба, без да го карат да си плаща обучението...

За мене Гергьовден не е нито ден на храбростта, нито празник на овчаря. Не мечтая за вярна служба под знамената, за нищо на света не бих се омъжила за „фуражка”, добре ми е като знам, че ако родя синове – няма да ги изпращам в „родната казарма” или да чакам sms някъде от г...а на географията.

Ще ти кажа още нещо: не мога да разбера логиката на държава, която има два пъти повече полицаи, отколкото войници.  
Трябва да питам  „Гугъл” колко още е смалил армията поредният цивилен министър, но май бройката е някъде около 30 000 с тенденция към по-нататъшно намаляване. Цялата тази армия не може дори да напълни трибуните на стадион „Българска армия”, нали ти е ясно?

Вече 4 години уча в чужбина. Колкото пъти се върна, толкова пъти слушам едни и същи тъпни: Ще купуват нови самолети - няма да купуват нови самолети; ще плащат хеликоптерите, дето ги е поръчало предишното правителство – няма да ги плащат; ще има нови фрегати от Франция – почти, но ще са стари и от Белгия; ще върнат момчетата от Афганистан до края на годината – няма да върнат всички, щото някои щели да останат като инструктори...
Вероятно правителствата правят каквото могат, но отстрани понякога изглежда така, сякаш пишат инструкцията: „Последният да угаси осветлението”.


Майката
Няма да гледам парада на Гергьовден. Това е на гол тумбак чифте пищови. Но ще ти кажа – точно на този ден – че ми се иска да видя всички министри на отбраната от 1989-а насам облечени в униформа да маршируват по жълтите плочки.

Все ми е тая дали ще приличат на „Тримата от запаса”, или ще са още по-трагикомични; дали множеството ще се смее, или ще ги освирква; дали ще маршируват по Натовски, или по Варшавски.
Аз реформите на тези министри съм ги изстрадала от „А” до „Я”, прекарала съм ги през семейния бюджет и през училищата, в които съм записвала и отписвала децата си, наслушала съм се на лъжите им всеки път, когато посрещахме цинкови ковчези – от Камбоджа до Кербала.

Аз знам какво е самолет-ковчег, а ти знаеш ли? Не ти говоря за американските „Старфайтър”, даже не ти говоря за който и да е наш МиГ или Су.

Ковчег е всеки военен самолет, който е на годините на семейния Голф-2, произведен през далечната 1989-а. Хвани който си искаш от тези министри с глави като касички и мозъци като сметала и той ще ти обяснява 1001-а нощи колко текущи, основни и капитални ремонти са направени на тези самолети.

Министрите могат с часове да ти разтягат локуми как някакъв съветски борч към България бе трансформиран в суапова сделка „ремонт срещу дълг”; как нашите пилоти са самобитни асове и им стига да летят по 80 часа на година (стандартите на НАТО изискват минимум 160 летателни часа годишно); как миналата година били дадени 50 милиона лева за авиационно гориво; колко добри машини са МиГ-29 и как Луфтвафе на ФРГ запазило всичките източногермански изтребители и си хвъркало с тях досущ като сливенски циганин с мерцедес.

Министрите след 10-ти ноември наричат лъжите си „политическо говорене”, също като колегите си отпреди 10-ти ноември.
Аню Ангелов достатъчно дълги години е носил в джоба на куртката си същата партийна книжка като Добри Джуров. Само че на Джуров синът му загина на нов и модерен изтребител, а Ангелов прави „съвместни учения” с американците с хвърчилата на баба си.

Аз знам за авиацията повече, отколкото шефът на музейната сбирка в Граф Игнатиево, защото съм чакала хиляди пъти мъжът ми да се върне от полет. И стотици пъти съм слушала какво засякло и как са излезли от ситуация.

Знаеш ли колко пъти съм се ослушвала с месеци защо е паднала тази или онази машина, кой и как се е спасил като по чудо, кой е станал инвалид след катапултиране и на кого са му вървели бавно след ковчега.
Ще ти кажа още нещо: официалната статистика говори за около 70 случая на катапултиране от изтребители. При 22 от тях пилотите са загинали.

Искаш ли да научиш и друго: през 70 и 80-те години на миналия век български изтребители Миг-21 и МиГ-23 са били оборудвани така, че да могат да носят тактическо ядрено оръжие. Вече не е тайна, не знам дори дали е за хвалба...


Бабата
Говори по-тихичко, че дядото не е съвсем добре. Получи инсулт в деня, когато прочете, че последната българска подводница ще бъде нарязана за старо желязо и България повече няма да има подводен флот. Но дори и тогава не промълви лоша дума за флота и ръководството на армията.

Аз цял живот съм преподавала история. Затова и ще ти кажа, че днешната българска армия има числеността на разрешеното от позорния Ньойски договор от 1919 г. – около 33 000 души. Година по-рано - в края на Първата световна война сме имали 885 175 щика.
Тодор Живков остави след себе си могъща войска от над 200 000 души с повече от 2000 танка, със силни ракетни войски, способни да пренасят ядрени заряди.

Отдавна не е тайна, че във ВВС сме имали над 300 модерни бойни самолета, а флотът е разполагал с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, няколко десетки минни заградители и дори със своя авиация.

Знаеш ли какво направи „демокрацията”? Политиците направиха от държавата разграден двор, а мекеретата им в армията действаха като същински еничари.
Уволниха  най-способните, най-квалифицираните, най-патриотично настроените офицери и генерали. Буквално унищожиха ракетните войски, а ВВС и бронетанковите войски бяха „оптимизирани” до незначителни формирования. Флотът се стопи с такава скорост, сякаш корабите бяха от хартия.

Това беше само първият етап от убийството на армията. През 1998 г. бившият комсомолски активист Димитър Луджев даде ход на т.нар. „реформа“ в армията, изразяваща се в поетапното й съкращаване.
Побъркаха офицерите със срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации, свързани с промяна на изискванията за длъжност.

И отново: След присъединяването ни към НАТО пред 2004 г. последва поредно чудовищно съкращаване на хора и техника. Тогава в армията имаше близо 70 000 души, сега са 33 000 и се очаква до 2014 г. да останат едва 23 000 души.

Кадафи в Либия имаше своята „Зелена книга”, а у нас унищожават армията според „Бялата книга”. Гласувана е от парламента и предвижда до 2 години съкращаване на сухопътните войски с 53 процента, на ВВС – с една четвърт, на военно-морския флот – с 13 на сто.

Имаме си бутикова по-размер, ниско платена и зле въоръжена войска.
Съжалявам, че това не звучи достатъчно празнично. Но... свети Георги вижда всичко.  


Днес съставът на българските танкови войски се свежда почти до „Четиримата танкисти и кучето Армията на Аню Ангелов наброява едва 33 000 души, до края на 2014 г. се очаква българските войски да намалеят с още 10 хиляди Оръдията от славната ни зенитна артилерия вече са само музейни експонати Базите на закритите военни поделения са превърнати в руини. В някогашния гарнизон край граничното село Звездец (на снимката) са отбивали службата си над 2000 войника

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
08.05.2012 13:32:21
0
0
За мен двете години прекарани в армията са загубено време. Всички офицери бяха с промити мозъци. Безумни средства се похарчика за БНА, като ефекта е отрицателен. Може офицерското съсловие преди 1944г. да е било елита на страната, но след това определено не е.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки