Днешната власт е на път да срути държавата

Автор: Стефан Солаков

Броени дни преди президентските избори във Франция сегашният държавен глава и кандидат за втори мандат Никола Саркози обикаля страната и държи пламенни речи в защита на френския национализъм. Един бегъл поглед върху смисъла на неговите слова е достатъчен, за да го поставим начело в дългия списък на желаещите да членуват в „Националния фронт за спасение на България”.

Тук трябва да уточним обаче, че мосьо Сарко е преди всичко принуден да се представя за радикален националист, тъй като неговият предизборен щаб усеща и доста точно анализира настроенията сред електоралните групи във Франция.
Към президентското кресло се е устремил и крайно десният Национален фронт на госпожа Марин льо Пен, от който сегашният президент възнамерява да открадне гласове на втория тур от надпреварата за Елисейския дворец.

Новата вълна от националистически настроения обхваща все по-широки слоеве от населението на Европейския съюз. Радикални партии вече участват в управлението на някой от северните държави на Европа.

В Германия, Италия, Полша и Великобритания националистите непрекъснато напомнят за себе си, а в Унгария вече управляват, и то с твърда ръка и провокативен непукизъм спрямо централата в Брюксел, опитваща се да критикува поведението на премиера Орбан.

България е може би единствената държава в ЕС, в която управляващата върхушка пет пари не дава за родолюбивите нагласи на собствения си народ. Почти всекидневно ставаме свидетели на една престъпна немара към националните ценности на държавата.

Методично бе унищожена българската войска, превърната в експедиционен корпус, който се държи като колониален нашественик из чужди земи и убива местни хора, за да обслужи имперските интереси на Вашингтон.

Парализирани са нашите служби за сигурност, лишени от политическата воля на управляващите да защитават ефективно страната ни от враждебните действия на вътрешни и външни душмани. Това, от което Европа най-много се тревожи и вече предприема сериозни отбранителни мерки, изобщо не вълнува некадърните ни управници.

Призракът на ислямисткото нашествие, който стряска съня на Саркози, Меркел, Камерън и останалите европейски лидери, трудно се прожектира в съзнанието на така наречената политическа класа у нас, и то главно по две причини – престъпно невежество и традиционна продажност.

Огромният скандал в Одрин, където валията се изплю в лицето на религиозната толерантност и буквално изгони българския свещеник от трибуната на местно културно събитие, предизвика убийствени коментари в турския печат срещу правителството на Реджеп Ердоган. От официална София – ни дума, ни вопъл, ни стон.

Мълчим и се снишаваме, както ни беше посъветвал другарят Тодор Живков. Той поне се страхуваше от великата и отмъстителна Москва, но не цепеше никаква басма на фесовете от Анадола.
Неговият наследник и масажист Бойко Борисов точно обратното – готов е да напълни гащите, щом чуе за Анкара и своя „близък приятел“ Ердоган. Да не говорим за бившия комсомолски секретар и днешна американска марионетка Николай Младенов, превърнал българската дипломация в грозно чучело на чужди задгранични интереси.

Кървавото клане в Македония, дело на ислямистки екстремисти, е поредното доказателство, че обръчът на новата османска заплаха, надвиснала над Балканите, започва да се затяга в непосредствена близост до българските граници.

Великотурските амбиции включват не само агресивна дипломация и арогантно „културно“ проникване, но и буквално размахване на ятагана и изтребване на непокорните гяури. Не е тайна, че албанските екстремисти се обучават от турски военни инструктори, специалисти по избиване на кюрдското население в Анадола.

Отцепването на Косово от Сърбия и постоянните албански провокации в Македония са част от прословутия план „Баязид ІІ“, създаден от стратегическите служби в Анкара за улесняване завръщането на новите османци в бившите вилаети на турския падишах.

Заплахата не е само около държавните ни граници. Ислямистката змия отдавна е свила гнездо в самото сърце на християнска България. Родопите и Лудогорието са истински полигон на турското завръщане в Дунавския вилает.

Съществуването на турска партия в българския парламент и постоянното участие на нейни активисти в управлението на страната са само временни спирачки пред анадолските амбиции за ново владичество над българите. Етническо и религиозно напрежение постоянно се подклажда от турските емисари, шетащи безпрепятствено из пределите на уж суверенната ни република.

Гражданското неподчинение в Рибново, Брезница и други родопски селища, където местното население бе насъскано срещу българската държава и отказа да се подчинява на нейните закони, е повторение на събитията отпреди 40 години, когато в родопското село Корница бе обявена „турска република“.

Тогава Тодор Живков, „снишил се“ по-късно пред Москва, демонстрира единствено верния подход към подобна груба намеса във вътрешните работи – военни части прекратиха чуждестранната диверсия за броени часове. Така, както действат и турските командоси срещу кюрдските бунтовници в Анадола.

Но, както казахме и по-горе Бойко Борисов не е достоен да носи и менчето на бай Тошо. Вместо да скръцне със зъби на разпасалите се депесарски кметове, неговият образователен министър, бивш боксьор, имитиращ мъжкарство и твърда ръка в правителството, се сви като наритан травестит пред нахалството на ислямистите.

Няма го никакъв и терминаторът на организираната престъпност Цецо Хубавецо, за да ни разкаже поредната приказка за огромните си успехи в разбиването на мафията. Срещу турско-ислямската мафия обаче реакцията е нулева, може би защото цялото днешно управление на българската държава е под нейния тотален и безмилостен контрол.

В Европа и на Балканите назряват опасни събития, които могат да променят доста драстично геополитическата карта на региона. В България управляват хора, които са лишени от елементарното чувство за отговорност пред националните идеали на нашия народ.

Трябва да бъдат изхвърлени незабавно от властта преди да ни сервират поредната национална катастрофа. Не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. И не е нужно да размахваме тоягите.

Вече сме европейци и за разлика от потурнаците, които се опитват да ни яхнат през последните години, вече добре знаем как се печелят избори и как демократично се изритват от властта окупиралите я народни душмани.




В категории: Коментари , Горещи новини