50 години ембарго срещу Куба

 за промяната на политиката на Хавана, каквото бе намерението на Вашингтон.
Доста след края на Студената война Куба, която е само на 150 км от американския щат Флорида, остава комунистическа страна. Обикновените кубинци са тези, които понасят трудностите във всекидневието си, причинени от "блокадата" - както е известно ембаргото на острова.

Аграрната реформа в Куба след революцията на Фидел Кастро на 1 януари 1959 г., национализацията на активи и началото на преговори със Съветския съюз разпалват страховете от създаването на комунистически анклав край американските брегове. САЩ отговарят на национализацията на чуждестранните петролни рафинерии в Куба, като спират вноса на кубинска захар. Хавана отвръща, като конфискува американската собственост на територията на острова.

След това президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер (1953-61) одобрява през октомври 1960 г. частично ембарго. След като Кенеди поема властта през 1961 г., скъсването на дипломатическите отношения е последвано от провала на операцията в Залива на прасетата - десант с помощта на кубински имигранти, подкрепен от американското правителство. Кенеди разширява санкциите, одобрени от Айзенхауер, до почти пълно търговско ембарго, влязло в сила на 7 февруари 1962 г.

През 2009 г. президентът Барак Обама одобри мерки за облекчаване на пътуванията на американците с кубински произход до острова и изпращането на средства в Куба. На американските граждани обаче все още им е забранено да посещават Куба и те са застрашени от сериозни глоби, ако посетят острова, освен при някои много специални обстоятелства.

Общото събрание на ООН за 19-а поредна година осъди продължаващото вече половин век икономическо ембарго на САЩ срещу Куба. Резолюцията, която няма задължителен характер, беше приета със 187 гласа "за", 2 "против" и 3 "въздържал се". Тя отразява неодобрението на света към дългогодишните усилия на Вашингтон да изолира Хавана.

Правителството на американския президент Барак Обама предприема стъпки за намаляване на враждебността спрямо Куба, но засега не проявява готовност да вдигне търговското ембарго.
Кубинският външен министър Бруно Родригес изрази разочарование от политиката на САЩ, като заяви, че две години, след като Обама е обещал да се стреми към ново начало в отношенията с Куба, нищо не се е променило.

Той каза, че през изминалия половин век ембаргото е нанесло на Куба икономически загуби за над 751 млрд. долара по сегашния курс на долара. Родригес повтори предишни обвинения, отправяни от Хавана, като каза, че ембаргото представлява акт на геноцид.

Използването на думата "геноцид" предизвика гневна реакция от страна на американския делегат Роналд Годард, който заяви, че "такава нечувана злоупотреба с термина омаловажава истинското страдание на жертвите на геноцид на други места по света".

Европейският съюз смекчи твърдата си позиция спрямо Куба след неотдавнашното освобождаване на политически затворници от острова. На среща в Люксембург външните министри на страните членки на съюза натовариха върховния представител на ЕС за външна политика Катрин Аштън да проучи преразглеждане на политиката на съюза от 1996 г. към комунистическия режим.

Политиката, наречена "Обща позиция", пречи на нормализирането на отношенията с комунистическия остров, на подобряването на човешките права и демократичния прогрес в Куба. Диалогът между ЕС и Куба съществува от 2008 г., но остава твърде ограничен.

ЕС ще проучи възможността за сключване на двустранно споразумение с Куба. Контактите с кубинските власти ще бъдат на различни нива, отбеляза дипломатически източник.

Одисеята на кубинците с пълно право може да кандидатства за световен рекорд в Книгата на Гинес. Няма друг такъв случай на тотална търговска блокада, продължила цели петдесет години.
Разбира се, Куба е твърде малка, за да застраши Щатите, така че обяснението за този рекорд на имперско усърдие е другаде. Очевидно ужасът на Вашингтон се подклажда от заразителния пример на Острова на свободата, както кубинците наричат парчето си земя.


В категории: Международна политика , Горещи новини