Филчев раздава крошета, Плевнелиев ръкопляска

Автор: Стефан Солаков

но в едно е незаменим - умее да се подиграва както със съдебната система (неговата майка рождена), така и с лешоядите, кръжащи над него. Само с няколко реплики той успя да срази стадото плъхове, гризящи подметките на предварително обявения за политически труп бивш главен прокурор.

Напълно в стила на един стар виц, където майка посреща пияния си син и го пита: „Чедо, ти ли си?“, а пияндето отговаря: „Мале, аз ли съм?“, великият Филчев спретна незабравим спектакъл в храма на Темида. Неговото фриволно поведение, както и неадекватните реакции на прокурора и съдебния състав демонстрираха по най-убедителен начин в каква тъмна клоака се е превърнала т.нар. трета власт в държавата.

Побързаха да го обявят за луд, а хиените от поръчковите медии се нахвърлиха върху ексцентричния юрист с надеждата да го разкъсат и изпият кръвта му. И тогава бившият боксьор се разяри не на шега. Мигащата на парцали Цветанка Ризова получи такова професионално кроше, след което един нормален журналист би се отказал завинаги от професията.

Освен че й разказа играта около съдебния произвол на "политическата класа", безподобният Филчев с един замах разкъса завесата пред бандата помияри, водена от пудела на Иван Костов - ген. Атанас Атанасов, а на финала с ефектния ескиваж на професионален тореадор, съсече смъртоносно мушморока Соломон Паси.

Отдавна знаехме, че Мони Трабанта  шпионира за чужди държави (това на времето го обяви на всеослушание главният прокурор Татарчев), но Филчев по блестящ начин разкри и допълнителните мераци на сладострастното еврейче, превърнало централата на българската дипломация в истински бардак. В трудни за държавата моменти, когато двама нейни граждани бяха обезглавени в Ирак, т.нар. външен министър упорито бе издирван из софийските барове и накрая доставен мъртвопиян в кризисния щаб на „Ал. Джендов“ 2.

Усещайки колко е слаб ангелът на този напълно медицински случай, наречен Соломон, хитрите турци на Ахмед Доган напълниха нашите посолства с неграмотни еничари, изпълняващи усърдно шпионските поръчки на Анкара. Самият Паси, под предлог че ще спасява нашата дипломация от контрола на Москва, набързо снабди Външното ни министерство с информационна система, чиито терминали много удобно и с лекота се отваряха в централата на МОСАД в Тел Авив.

Съдебният процес срещу двойния агент Соломон (на ЦРУ и МОСАД) според Татарчев не донесе нищо конкретно, обвиненията отпаднаха, което едва ли учуди обществеността в нашата колониална страна. Юридическата атака срещу предателя Паси стресна неговите господари във Вашингтон, които веднага предприеха наказателна операция срещу Никола Филчев.

В София се появи висш представител на американските тайни служби, който още нестъпил на столичното летище директно нападна главния прокурор на България и поиска неговото отстраняване. За разлика от днешните безгръбначни същества в храма на софийската Темида, Филчев се опъна като спартанец срещу сганта на „Ксеркса“ и чисто и просто изгони емисаря Брус, като му тегли една цветиста майна за изпроводяк.

От тогава предшествениците на мистър Уорлик в Американското посолство у нас започнаха да градят и надграждат мрачната биография на прокурора-убиец, разстрелващ от упор своите подчинени и размахващ кървава брадва над трупа на своята любима адвокатка. Безмозъчните репортери с кръвожаден възторг се хванаха на тази холивудска въдица и до днес продължават да третират Филчев като превъртял психопат и садистичен килър, бродещ из коридорите на Съдебната палата.

Подновеният процес срещу т.нар. „Килъри“, „Нагли“ и подобни тъпи измишльотини на вътрешния министър Цветанов, който погледнат по-отблизо, удивително напомня класическия образ на каторжник от Френска Гвиана, бе удобен повод за глутницата на Иван Костов отново да окупира медиите и да ни замеря с трудно удържимата злоба на една отдавна пропаднала политическа каста.

Ровейки се в мръсното бельо на съдебната система и в действията на бившите главни прокурори, назначавани впрочем лично от драгалевския Кръстник, сините талибани продължават неумолимия си поход срещу националните интереси на България. Към тази позорна кохорта вече се присъедини и новият президент Росен Плевнелиев, който в сряда произнесе обвинителна реч във връзка с жертвите на комунизма, а в същото време се прави на тапа и не отговаря на въпросите на телевизия СКАТ какви ги е вършил като щатен комсомолски секретар в редиците на същите тези червени сатрапи, тормозели, според неговите думи, населението на Пиринска Македония.

Запитан от репортер на СКАТ как ще коментира предателската декларация за Възродителния процес, гласувана в парламента по инициатива на Иван Костов, бащата на нацията Плевнелиев замръзна като градинска статуя и едва успя да промълви: „Що за въпрос?“.

Що за президент, пък питаме ние, разбирайки от тази негова реакция, че сме избрали за държавен глава един опасен политически аутист, който се движи и действа почти автоматично и не смее да кръшне встрани от схемата, подготвена от неговите програмисти. От време на време му разрешават да ръкопляска на мъдрите слова, идващи от кукловодите, но и там провалът вече е налице.

Легендарният Тарзан имаше едно любимо шимпанзе - Чита, което силно удряше с  длани, доволно от вниманието на белия господар. При Плевнелиев наблюдаваме аналогични движения и реакции, напомнящи за произхода на нашия Тошко Африкански, избягал от горите на Неврокоп, за да се курдиса на „Дондуков" 2. Нека ни е честит. Явно е, че както изтъкнахме и миналата седмица, политическата комедия у нас се развихря с пълна сила.


В категории: Коментари , Горещи новини