Правосъдие по поръчка

Автор: Светлана Николова

На пръв поглед объркана и трудна за разбиране, тя е идеалната илюстрация как се правораздава в страната ни. Универсална е защото, ако сменим имената на главните герои в нея, тя може да се съотнесе за всяка част на България.

И в същото време е уникална, заради тоталния отказ от правораздаване на магистрати от Елховския районен съд, Бургаският окръжен съд, Сливенския окръжен съд и Хасковският окръжен съд. По един и същ казус – делата на Асен Моллов от Ямбол за клевета срещу 50 земеделци от община Болярово.

ДЕСАНТ следи случая от самото начало на съдебната сага, в която са оплетени връзки и интереси на хора от властта. Сега обаче ще поднесем шокиращите факти, без журналистическа интерпретация, така, както ги е преживяла съпругата на Моллов – общинската съветничка от НФСБ в Ямбол Неда Карска.



Как се точат субсидии за пустеещи земи

Преди няколко години крупни земеделци с позиции в Министерството на земеделието и Асоциацията на земеделските производители в България, близки до бившия земеделски министър Валери Цветанов, заместничката му Светлана Боянова, депутата от БСП Атанас Мерджанов, окръжния прокурор на Ямбол Георги Ханджиев, горския бизнесмен Пейо Върбанов, кмета на община Болярово Христо Христов и прочие местни политически величия, създават стройна схема за източване на европейски средства, предназначени за субсидиране на земеделските производители.

Без да имат никакво правно основание, агробизнесмените очертават на свое име хиляди декари пустеещи площи в Болярово и започват да прибират субсидии, без дори да обработват земите.
През лятото на 2008 г. Фонд ”Елана”, чийто пълномощник е Асен Моллов, изкупува голяма част от пустеещите ниви и сключва за тях договори за аренда с трети лица.

Тогава лъсва и измамата, за която в министерството дълго време са си затваряли очите. А групичката, която се е ползвала с протекциите на властта, остава с празни ръце. За отмъщение, „бизнесмените“ започват да пишат доноси срещу Моллов, че е измамник и рекетьор. Срещу него е образувана полицейска проверка, която обаче не доказва нищо нередно в дейността му.




Съдебната трагикомедия е с начало от деня, в който Асен Моллов завежда 50 дела за клевета в Елховския районен съд. Местните магистрати правят вкупом отказ да ги гледат и прехвърлят топката на районния съд в Ямбол. Оттам връщат папките в Елхово. И така три месеца, докато касационния съд на България не решава, че тъжбите на Моллов ще се гледат от елховския съд.

Подсъдимите вече са добили увереност, хвалят се на публични места, че делата им са „оправени”, споменават имена на видни политици, които им гарантирали „благоприятен изход”. Демонстрират близки отношения с магистратите по делата, ходят им на гости,  ловуват в боляровските гори със съпрузите им.

Съдиите в Елхово пък събират ненужни материали и трупат делото с бумащина. След три години протакане, множество жалби до инспектората и бездействие от страна на държавните служители, Елховският съд излиза с решения, с които оправдава подсъдимите с комични и смешни мотиви.

Според тях, Моллов не следва да се счита за наклевен,  защото рекетът не е престъпление, не е позорно обстоятелство, а „заостряне на вниманието на проверяващите при една бъдеща проверка”.  Измамата, за която се говорело в жалбата, не била измама по смисъла на наказателния закон, а касаела невярно деклариране от страна на тъжителя  на площи, които други земеделски производители били обработили. 

Според елховския съд изразите били лично отрицателно мнение и понеже ставало дума за измама с еврофондове, границите на допустимата критика били по-широки. Да кажеш на някого рекетьор и измамник,  според Елховският районен съд било позволено, защото по този начин подсъдимите сигнализирали за проблема със застъпванията. Ако използваните изрази не били така „цветисти”, нямало да им бъде обърнато внимание.

Всяко едно от 50-те дела на Моллов съдържа по около двадесет и пет страници „бисери”, които правозащитниците,  които вече са сезирали Европейският съд в Страстбург, иронично наричат в жалбите си „екзотични”.

Обжалваните от Моллов дела отиват в различни окръжни съдилища. Един от тях –Сливенския окръжен съд, решава казуса в полза на Моллов, осъждайки елховската милионерка Живка Йорданова (която е в списъка на подсъдимите).

След натиск над хората с черни тоги следва нещо невероятно. По един и същ казус, един и същ съдия, при идентична фактическа и правна обстановка, в рамките на няколко месеца излиза с взаимноизключващи се изводи. Съмнително, изведнъж подсъдимите започват да печелят делата.

Скандалният случай е описан в сигнал до Етичната комисия за борба с корупцията и професионалната етика, с копие до Министъра на правосъдието, Инспектората към Висшия съдебен съвет,  Главния прокурор и еврокомисаря по правосъдие и вътрешен ред към Европейската правна комисия. В текста се сигнализира за корупция и неетично поведение на съдии от Сливенския окръжен съд.

Междувременно сливенските магистрати се отвеждат от делата. Същите са разпределени на други съдилища. Там историята отново се повтаря, като в Бургаския окръжен съд магистратите преписват части от елховските „бисери”,  без да излагат собствени мотиви и на практика преповтарят „грешките” на Елхово.

Останалите съдилища бавят произнасянето по същество, размотавайки делата до ВКС и обратно. Към настоящия момент почти всички 50 дела на Моллов са погасени по давност. Част от съдилищата, особено тези, които са по-далече от Ямбол, вземат решения по съвест,  в съотвествие със стандартната съдебна практика и осъждат подсъдимите. Типичен пример е решението на Кърджалийския окръжен съд. Останалите продължават да фабрикуват мотиви, в разрез със съдебната практика, и дори твърдят, че не били длъжни да спазват европейското право.  



Вместо справедливост – семеен тормоз

Заради разкритията на схемата за източване на пари по СЕПП в общ.  Болярово, извадени на показ в предавания на телевизия „Скат”, Моллов и роднините на съпругата му Неда Карска станаха клиенти на прокуратурата. За да докаже, че твърденията за Моллов в жалбата са истина, ямболската прокуратура, под ръководството на прокурор Георги Ханджиев, заведе дела по чл. 248а ал. 2 НК за деклариране на неверни данни в заявленията за плащане на площ за стопанската 2007-2008 г.

В нарушение на закона за специалните разузнавателни средства е било разпоредено подслушване на телефона на Моллов и близките му, като оперативните работници са използвали информацията, за да ги шантажират и заплашват. Пострадал от подслушването е и самият Моллов, чиито разговори с адвокатката му Ваклена Кънчева са били подслушвани и са ставали достояние на основните участници в схемата,  подсъдимите и техните адвокати.

Въпреки че за подслушването е имало издадено разрешение от председателя на Ямболският окръжен съд Добрин Кючуков, запознати юристи коментират, че не са били налице нито едно от условията за издаването му,  а ЯОП и ЯОС,  сериозно са нарушили човешките права на лицата, обект на това подслушване. Въпреки сериозният натиск от заинтересувани бизнес и политически среди, присъда срещу Моллов няма и няма да има.

Три пъти ЯОП внася обвинителния акт в съда и три пъти ЯОС го връща на прокуратурата за сериозни процесуални нарушения, незачитащи правото на защита на подсъдимите. През октомври 2011 г. Ямболска окръжна прокуратура прекратява воденото досъдебно производство срещу всички подсъдими.



Последна дума има Страсбург

Разбрал, че няма да получи правосъдие в България, чрез своите адвокати Михаил Екимджиев, Снежана Стефанова и Ваклена Кънчева, Моллов подаде жалби пред Европейският съд в Страстбург по всяко едно от тези комично решени дела от българските съдилища.

Най-яркият пример за нарушения по делата са двете различни решения на съдия Мартин Данчев от Сливен и отказа на шефа му да свика етична комисия, за да се извърши разследване.
Всяко едно от тези 50 дела пък е погасено по давност заради порочни отсъждания и шиканиране,  толерирано от Елховския районен съд и част от въззивните състави.

В жалбите се визират  нарушения по чл. 8 от Конвенцията за неприкосновеност на личния и семейния живот. Изтъква се  и фактът, че в българската съдебна система липсват ефективни правни средства за преустановяване на тези нарушения. Отводът също не е ефикасно средство, чрез което може да се осигури независимост и безпристрастност.

Председателят на Сливенския окръжен съд г-н Кънчо Жеков беше дискредитиран в телевизионно предаване на СКАТ и той се отведе, но това не попречи на заместника му Мартин Данчев да се произнесе в унисон с желанията на шефа си. Въпреки че преди това се беше произнасял по казуса в полза на Моллов.


В категории: Разследвания , Горещи новини