Кой не знае за „Побитите камъни“ от учебниците по география. Кой не е разглеждал снимки и гледал филми за тях,
Автор: Диана Славчева Снимки Николай Недев
чудейки се как е „поникнала“ тази вкаменена гора. А тя наистина е уникален геоложки феномен!
За техния произход съществуват над 10 хипотези, а проучванията им продължават повече от 170 години. През 1829 г. поручикът от Павлоградския хусарски полк Виктор Тепляков, който по време на тогавашната Руско-турска война е чиновник за „особени поръчения“ в района, стига до извода, че това са „останки от дворци и храмове“.
Бидейки и поет, той дава едно вълнуващо описание на местността: „Когато излезете от дълбините на заобикалящата ви гора, пред вас се открива обширен площад. На него – пресечен на няколко места от високи храсти – стърчи грамада от исполински колони, или по-точно казано, те са разхвърляни на около три версти (над 3 км., б. а.).
Казвам разхвърляни, тъй като тяхното разположение не следва нито определен ред, нито обикновена архитектурна последователност“. По-късно, по времето на Кримската война, майор Хенри Бънбъри от лагеруващата край Аладън (дн. село Страшимирово, общ. Белослав) английска дивизия в свое писмо от 9 юни 1854 г. разсъждава:
„Тяхното разположение е доказателство за непринадлежността им към някой древен град, но съществува вероятност да са били погребални паметници, като по-големите колони са били за велики мъже, а по-малките – за обикновени смъртни“.
Като оставим настрани тези лаишки хипотези, научните предположения варират от изветрителни образувания през коралови рифове до метано-дериватна теория за произхода им, съгласно която емблематичните диреци са се образували от мигриращи нагоре въглеводороди, които са отлагали карбонат, преминавайки през еоценските пясъци... Все пак тези местности преди 50 милиона години са били на дъното на древното Лютеско море и следствие на подводната вулканична дейност се е отделял много метанов газ.
Каквато и да е истината, по-важното е, че по своята степен на запазеност и представителност „Побитите камъни“ нямат аналог в света. И колкото и да е странно, те не случайно са определени като „побити“, тъй като наистина са „забити“ в земята на до 100 метра дълбочина.
Днес ендемичната за Европа феноменална варненска пясъчно-чакълена пустиня, която се разкрива най-неочаквано сред гъстите горски масиви на север от Белославското езеро, предлага на туристите зрелище от 14 групи каменни колони с най-различни причудливи форми и височина до 7 метра. Те заемат обемно пространство от около 70 кв. км върху една петкилометрова ивица, почти успоредна на морския бряг.
От входа на т. нар. Централна група с дължина 800 м., който се намира край старото шосе от Варна за София, посетителят няма пряка видимост към най-впечатляващия ландшафт. Огромна табела край пътя информира, че след около 200 метра има падина, където може да се види едно от най-големите чудеса на България – фантастичната каменна гора на възраст 50 милиона години.
Не случайно „Побитите камъни“ са и първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност у нас, което става още през 1937 г. За съжаление, това не е попречило голяма част от този геоложки шедьовър да бъде брутално унищожена при прокарване на пътища, разработване на кариери за пясък и варовик или за строителни цели.
