За да влезеш в гара Повеляново, трябва да минеш зад нея и да се насладиш на хор от жаби. Затова пътниците предпочитат да си стоят на коловозите
19 Декември 2011, Понеделник
Мнозина обичат да пишат и говорят за БДЖ, но повечето от тях дори не са стъпвали във влак в последните години.
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
Освен че да пътуваш с железница в България стана нещо като атестат за социално положение, сега просто няма и как да се ползва този транспорт.
Стачката в БДЖ чисто и просто блокира компанията, а на гарите служителките в гишетата за продажба на билети скучаят по цял ден – влаковете не пътуват. Поради всичко това “Десант” реши да ви разходи из най-забележителните места, откъдето минава БДЖ, та и онези, които не са имали възможност, по една или друга причина, да ползват услугите на фирмата, да се насладят на невероятните й възможности.
Тръгваме обаче не от Бургас, Варна или София, както е прието, а от малката гаричка Септември. Защото се явява една от най-възловите за системата на железопътния транспорт у нас. Оттам минават композициите от големите градове, спират, а десетки, дори стотици пътници, сред които лятос и много чужденци, слизат, за да се прехвърлят на единствената ни останала все още в движение теснолинейка за Банско, Добринище и Велинград. Тъй като мъдрите политически ръководства на транспортното министерство вече закриха всички други.
В и около гара Септември от много години вече няма ресторант, но пък винаги понамирисва. Затова пък през лятото в чакалнята е горещо, а зимно време – лют студ.
Това може би е с цел пътникът да бъде подготвен за предстоящото пътуване, защото температурите ще го вълнуват тепърва. За да стигне до теснолинейното влакче, всеки пасажер трябва да слезе в един подлез, а после да премине и през тунел, над който се намират коловозите на гарата. Някога – много отдавна, опитни архитекти са преценили, че най-правилното разположение за обществените тоалетни е баш в този тунел.
Известно време клозетите може и да са работили. Днес те са залостени, но всекидневно напомнят за себе си. И със съответния аромат, който е неподвластен на времето, и с наводнения. Само да ливне дъждец отгоре, в тунела потича пълноводна река, чийто извор се намира нейде из същите тези тоалетни. Хубаво е да си носите ботуши. За всеки случай. Друг начин да се стигне до теснолинейния влак, освен през подлеза, няма.
Добре е, че долу е така миризливо, та пътникът да привикне, защото тази миризма е неотменима част от всички български влакове, а при теснолинейните е направо своеобразен колорит. Където и да седнеш, все ще я усещаш. В миналото в цял свят тоалетните в жп транспорта са били като нашите сега – една дупка в края на вагона и всичко, което се изхвърли там, си пада директно върху релсите. В Европа и Америка отдавна това е забранено, а нужниците са снабдени с резервоари.
Българските държавни железници обаче почитат традициите, затова наторяването на коловозите по време на движение продължава да се прилага с пълна пара у нас и до ден-днешен. Това обяснява защо при теснолинейките миризмата е малко в повече – просто вагоните са по-къси и лесно се ароматизират цялостно.
От Септември влакчето се катери по Пирин, Рила и Родопите и стига чак до Добринище. Охлаждане с климатик през лятото е екстра, която в него не се предлага. А отопление през зимата се пуска, само ако началството в София е пратило специална заповед. То не обича много-много да я праща, затова парно има чак от началото на ноември, когато по стъклата вече са започнали да се образуват висулки.
Не е лошо да си носите одеало, защото във влака не раздават. Вагоните са построени през далечната 1967 година. Вярно, част от тях бяха лъснати в края на миналата, но и човек, колкото и лифтинги да си прави по лицето и тялото, няма как да върне младостта.
Локомотивите също са от комунизма, но още държат. Изобщо БДЖ не е внасяла никакви нови локомотиви от 1987 година! Последните са купени от Румъния и са изпокапали почти до един. В момента се ползват чешки, които са още по-стари. Гарите по пътя не са виждали обновяване поне от 50 години. На повечето от тях още стоят символите на комунизма, но най-забавно-развлекателна е гара Цепине.
На фасадата й стои плоча от далечната 1950 година, която информира следното: “На тази гара през 1942 година партизански отряд спря влака и изнесе политическа сказка на пътуващите”. Разбирай, партизаните са ошушкали всички, след което по живо и по здраво са ги пуснали да си ходят.
БДЖ има още няколко такива възлови гари като Септември и една от тях е Повеляново. Там се кръстосват линиите за Карнобат, Каспичан, Шумен, Варна и Добрич. Пътникопотокът е огромен и логично, гарата – също. Постройката е като за концертна зала – само помещението за продажба на билети може да поеме голям симфоничен оркестър с публика, а таванът е толкова висок, че има място за два балкона със седалки.
От само себе си се разбира, че подобно пространство няма стопляне зиме, нито охлаждане през лятото. Едни малки хилави радиаторчета все още напомнят, че някога тук е съществувало парно, не че е имало особен смисъл от него.
Гарата е проектирана от вещите умове на Строителни войски (СВ) и построена от войници през 1972 година. Това обяснява всичко. Като например, защо входът й не гледа към релсите, а е откъм гърба и за да стигнеш до него трябва да слизаш по една стълба.
Друга характерна особеност на постройката е, че архитектите на СВ, неясно защо, са предвидили и подземен етаж, където по всяка вероятност е трябвало да има чакалня. Само че оттам минават подпочвени води, та помещението от самото начало се е превърнало в истинско блато със съответната флора и фауна. Лятно време оттам се носят трели на десетки жаби, които, особено в любовния период, пеят ли пеят жизнерадостно за да разнообразят ежедневието на работещите наоколо.
Изобщо, подземните помещения и подлезите са любим антураж на БДЖ. Има ги навсякъде. В Русе те изпълняват много по-широка функция, защото през тях преминават жителите на квартала над гарата. Въпреки продължителния ремонт през 2008 г., при дъжд, в удължения подлез си тече като водопад и се образува езерце.
Там има и асансьори – екстра, която БДЖ предлага само на още едно място – в София, но пък те са спрени. Преди години при строителството на международния път над гарата са били премахнати отводнителните дренажи и сега всички дъждовни и снежни води се стичат към пероните и към квартала наоколо. Така освен гаровия комплекс, в льосовата почва потъват осем големи жилищни блока.
Карнобатската гара също не прави изключение. Тези, които са я замислили, са били големи шегаджии – тя се намира на почти 6 километра от самия град. Чакалнята е свързана с коловозите посредством подлез, който – познахте, също е пълен винаги с вода.
Там пътник не е слизал сигурно никога, защото, освен всичко друго, подлезът изглежда толкова зловещо, че на човек му е страшно даже само да е седнал на пейката до входа му в чакалнята, камо ли да реши да слиза долу. И все пак през деня разни дечурлига идват специално от Карнобат до тук, за да се крият вътре и да пушат на спокойствие трева. Всички знаят, но никой не ги закача. Деца – какво да ги правиш.
