Дори гъстата мъгла не можа да скрие недоволството на внушителния брой протестиращи пред Министерския съвет в сряда
07 Декември 2011, Сряда
Уплашиха се. И то много. С треперещ глас министър Мирослав Найденов поиска извинение от българските земеделци за голямата лъжа,
Автор: Стефан Солаков
с която правителството им върза ръцете, а и кесиите, малко преди изминалите избори. Достатъчно бе армията от селскостопански машини да плъзне из България и да демонстрира твърдата воля на агропроизводителите да не слушат повече приспивните басни на Бойковите министри, начело с главния мошеник на кабинета Симеон Дянков.
Внушителният митинг в София, на който си подадоха ръце двата най-големи синдикати у нас КНСБ и КТ „Подкрепа“, беше връхната точка на народния гняв, който ясно подпечата началото на края на „ерата Борисов“, за която толкова усърдно агитираха шепа национални предатели, намърдали се около хранилките на световния аферист Сорос и на американските водачи, чиято основна задача е да ни превърнат в изолирана колониална държава.
„Може ли Борисов да управлява 30 години?“ Това беше лайтмотивът на множество „научни“ семинари, панели и медийни дискусии, в които ни промиваха мозъците, за да свикнем с неизбежния водач на нацията, натрапен на България от международните финансови бандити. За царствения ореол на бащицата усърдно се грижат и цял куп сервилни медии, за които крахът на „измамата Борисов“ ще бъде фатална и за собственото им съществуване.
И въпреки дългогодишната жизнена перспектива пред този коварен план, балонът се спука много по-скоро от очакваното. Самият самодържец Борисов не се съобрази със строгите рамки на конспиративната афера и със свойствения си абдалски стил бързо разби илюзиите за дълго и безоблачно властване над българската държава.
Само за месец след успешните за ГЕРБ президентски и местни избори, рейтингът на правителството се срина с над 20 пункта, което е световен рекорд за Гинес по рязък спад на доверието спрямо една партия – победителка. Защото, както сме казвали често в нашите коментари, българският народ го лъжат често, но никога не успяват да го измамят окончателно.
За съжаление Бойко Борисов се почувства недосегаем и позволи на злия си нрав да го управлява в неговите действия, насочени срещу интересите на нашия изстрадал народ. И най-лошото – напоследък той започна да се подиграва открито с немотията и безизходицата, обхванала широки маси от българското население.
Последната гавра бяха изумителните му съвети към лекарите да организират молитвени курбани, за да прогонят зачестилата смърт на млади българки, попаднали в лапите на безмилостната медицинска корупция. Министър-председателят на България се изявява вече не като политик, а като племенен шаман, като неграмотен ходжа, който вместо пътища към Европа, сочи на народа място в средновековния мрак на феодалното и робско минало.
„Комедията Борисов“ би ни забавлявала и занапред, ако бяхме готови да преглътнем майтапите около кабинета за сметка на острата финансова криза, подпалена от некадърника Дянков. Защото вече и най-големите оптимисти не очакват полезно развитие на премиера като стабилен и отговорен политик.
Трябва откровено да признаем, че зад народняшкия хумор, с който г-н Борисов крачи като Гъливер из изпомачканите български лилипути, няма искрени помисли нито за спасението на националната икономика, нито за повишаване надеждите и на обществото за по-светло европейско бъдеще. Напротив. Цялата придворна камарила около „Дондуков” №1 се състои от зомбирани хора, на които конците се дърпат извън България.
Тяхната единствена цел е да ни превърнат в безволеви същества, управлявани от една подкупна парламентарна машина, за която националните идеали не означават абсолютно нищо.
Зимата на народното недоволство, която тепърва започва, трябва да покаже на управляващите вагабонти и на техните външни дресьори, че българският народ трудно може да се превърне в необходимото за някои безсловесно стадо. Силата на народната солидарност е налице, гневът става все по-кипящ и трудно контролиран.
Само за няколко месеца с точно премерени протести можем да изчистим алчните кърлежи от народната снага и отново да се почувстваме свободни. За цената няма да спорим, готови сме дори да обявим премиера за футболист на 2011 година с условието през следващата 2012-а да го виждаме само на мачовете на любимия му отбор „Тигрите на Бистрица“.
