Преди 87 години След като органът на Илинденската организация – в. „Илинден”, спира да излиза, за кратко на негово място се появява в. „20 юли.
Македоно-Одрински лист”. В своя първи брой изданието публикува статия на главния си редактор – българския революционер и публицист Арсени Йовков, който понякога се подписва и с псевдонима Пейко Селички.
Той е завършил българската гимназия в Битоля и се включва още като гимназист в македоно-одринското революционно движение. В Илинденско-Пребраженското въстание участва като секретар на войводата Тасе Христов, а след смъртта на брат си Нико Йовков повежда неговата чета.
Ето какво пише той в своята публикация „Българи в Македония”, обнародвана на български език във вестника на 20 юли 1924 г.:
„Откакто бушува по балканските земи завоевателният бяс, специфично явление е за всички балкански мъже, за целия онзи хор от политици, журналисти, учени и общественици да поставят етнографията в услуга на своята политика и географията в услуга на своите икономически насоки.
По тоя начин балканската завоевателна политика е създала един своего рода завоевателен специалитет, по силата на който в името на едни или други интереси да могат народностите да се метаморфоризират за един миг, а цифрените данни за народностите да получат свойството на чудесата – от милиони да се обръщат на нула и от нула на милиони.
Така прочее европейските зрители, изправени пред балканския трагикомичен театър, виждат под магическите ръце на сценичното фокусничество ту българи към Нови пазар и Драч, ту гърци от Дунава до Егея, ту сърби от Бело-Сърбия (пардон – Бесарабия) до Тесалия и в зависимост от това – Вардарската долина продължение на Моравската, Тракия продължение на безгръбначна Гърция, а Струмската и Маришката долина – българските копия, които трябва да късат безгръбначната твар, заложила се пред българската врата.
И едновременно с тия явления из цилиндрите на балканските тия фокусници излизат ту българо-татари, ту българо-славяни, ту старо-сърби, ту българогласни, ту погърчени славяни, ту посърбени българи, ту побългарени сърби и ред още специалитети, с които един ден на Балкана бихме могли да видим и китайци, стига да можеше Китай да счете долината на Вардара за продължение на Ян-Се-Киянг.
Да, когато в политиката няма морал, когато сегашните държави считат народността за боксов артикул, не е никак чудно, че държавните канцеларии техните барабанчици – преса и наука, са цилиндровани фокусници. Ех, панаир са Балканите. Изредиха се на него и Турция, и България, и доде вече ред на Сърбия и Гърция...
...Когато днешна Сърбия отиде в Ньой, за да грабне дял от плячката, не взе ли в торбата си някое шило, което за зла нейна чест не се крие в нея, защото на всеки друм и кръстопът показва острието си? Не видя ли сръбската държава, че в името на интересите не се създава право, в името на алчност не произлиза народност, че в името на лъжата не може да се скрие от света съществуването на българската народност в Македония!...”
През годините
21 октомври 1912 г. — В Битка при Кърджали по време на Балканската война българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България. Ден на Кърджали
22 октомври 1916 г. — Български военни части овладяват Кюстенджа (в дн. Румъния)
23 октомври 1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет – бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)
23 октомври 1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа българска армия освобождава Ниш
23 октомври 1982 г. — Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост
24 октомври 1912 г. — Лозенградската операция завършва с победа за България
25 октомври 1859 г. — Княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква в Цариград
25 октомври 1878 г. — В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст
26 октомври 1185 г. — Избухва въстанието на Асен и Петър
