Иначе редовно омагьосваният с обещания електорат на ДПС вече е раздвоен
24 Септември 2011, Събота
Помните ли как на 18 септември Бойко Борисов се изцепи, че не щял подкрепата на ДПС за президент, а само тази на
Автор: Златина Стоянова
обикновените мюсюлмани в страната? Случаен призив или политическо прозрение беше това неговото? Едва ли.
Малко предистория, три дни назад
Мощна група от 41 кандидати за кметове се подреди на дълга опашка в Боянските сараи на Доган и всеки зачака да бъде посочен с пръст, демек, ставаш за кмет. В случая обаче не е толкова интересно кой и защо според бележития показалец влезе в отбора.
По-важен е хитрият ход на дръндарския философ, с който той първо накара своите да се изпокарат, да се разтърчат панически из селата в Родопите и да събират гласове в своя подкрепа на така наречените вътрешни избори.
Никога досега такова чудо не е имало в иначе железните редици на ДПС. Наглед много демократичната процедура, по силата на която всеки от мераклиите за власт трябваше да мине през народната (етническата т.е.) цедка, на практика минира монолитността на движението.
На килимчето в Сарая подвиха опашки както настоящите градоначалници (7 от ДПС в наличните 7 общини в бастиона Кърджали), така и техните заместници, секретари, председатели на общински съвети, съветници.
Доган посочи 5-има от сегашните и отсвири други двама – без аргументи и обяснения. После нещата се развиха светкавично. Точно по време на „изпитите” в центъра на Кърджали отвори офис предизборният щаб на ЕНП на Мария Капон, чрез която маргинална партия бившият втори в ДПС Касим Дал регистрира участие във вота.
В понеделник вече пред още необзаведения щаб се тълпяха отхвърлените и низвергнатите, неспечелили великодушието на лидера, комуто бяха служили сляпо и покорно 20 години. И напираха за място в листа или за по-едра номинация.
Да не пропускаме факта къде гравитират Дал и поддръжниците му, как ГЕРБ осребри смелостта му с реабилитация в парламентарните комисии, вече като независим депутат. Дали Доган не си е дал сметка за последващия ефект от гаврата с т.нар. изпит? Едва ли.
Очевадно е, че със собственоръчната си акция по разбиването на електоралния юмрук той не само знае резултата, но и се отплаща на ГЕРБ за чадъра.
Нали във всяка нормална демокрация при доказателства за политическа корупция уличеният пада от сцената? Нищо подобно обаче не последва у нас след шумотевицата за баснословния хонорар от 1,5 милиона за „експерта” по хидросъоръженията. А и никоя институция не се е самосезирала и не е започнала проверка за източниците на космическите доходи на човека, който не стъпва на работата, за която е избран.
Впрочем, някой да е чувал за някакъв негов легален бизнес? Освен да произвежда зомбита и слугинаж, обръчи от фирми и схеми за далавери, с което единствено е известен, Доган е на път да изтъргува и собственото си творение, каквото е ДПС.
Иначе защо би заложил бомбите под собствения си задник – ако не смята да ги задейства преди да се оттегли. А това предстои и сигурно ще бъде след изборите, когато все пак трябва да има национална конференция.
„Властта е неделима величина”, „Аз съм инструментът, аз разпределям порциите”, „В политиката няма приятели, има интереси” – това са все негови крилати фрази. Но това е и философията, която сам изповядва. Факт е, че с премиера Борисов не станаха приятели. Но имат общи интереси и те се измерват с мекия шум на банкнотите.
Факт е, че Доган вече две години не е инструмент за финансовите порции. Но и да беше, до гладния му електорат и троха не би стигнала. А до властта вече не би се домогнал – спряха му автобусите от Турция. Но пък му остана топлата връзка с ГЕРБ, подгрявана от майка и син Кръстева-Пеевски.
Над 40 техни медии, инжектирани с парите на Корпоративна търговска банка, в мощен хор славославят правителството. Което пък им се отплаща с невероятен данъчен и всякакъв комфорт, с перфектни заключения от проверките по фирмите им и с мистериозна сделка за “Булгартабак”.
Подаръците на Борисов за Доган са твърде знакови. Нали и той, и Цветанов се заричаха, че ще вземат Кърджали от ДПС. А в боя хвърлиха клетия дюнерджия, който даже си повярва, че може да се види в кметския стол.
И Доган не им остана длъжен – в апетитната община Момчилград той нарочи баничкар, завършил СПТУ, а в стратегическата Кирково, до самия път за Гърция през Маказа пусна зам.-кмет с известност на безгласна буква. Така той успя да настрои свои срещу свои, а те нямат опит в подобно противоборство – винаги са чакали гласа на Вожда.
Че чака този глас обяви и Борисов, с половин уста и без да го питат. Не щял подкрепата на ДПС, но пък ДПС не му я предлага! Защо ДПС няма кандидатпрезидентска двойка, подхвана той театрото. Което вече е опасно. И вони не само на гнили задкулисни сделки, но и на безотговорно палене на фитила.
Колкото и Уорлик да е грижлив надзорник на пожарникаря, и двамата би следвало да са наясно, че България не е Америка и че от такова заиграване може да избухне пожар.
А впрочем, телевизиите напоследък се упражняват по темата за пазаруването на гласове. И заснемат някакви опърпани мошеници на дребно, за които този алъш-вериш е нещо като сезонен поминък. Но докато дребните риби ще вземат дребни суми, акулите си поделят огромни печалби и подаръци на тъмно. Тях камера не ги лови, а и законът е в краката им.
