Кой е „бащата“ на вестник „Атака“

Автор: Борис Цветанов

и който, в зависимост от обърнатите чашки, се представя ту за потомък на Васил Левски (Кунчев), ту за потомствен търновски болярин, основава Българска националсоциалистическа партия.

Освен че по подобие с партията на Хитлер тя е сформирана от девет души в една кръчма, програмата й буквално копира тази на фюрера. Копирайки всичко, Кунчев заимства и заглавието на вестника на националсоциалистите „Щурм“, като учредява официоза си „Атака“.

Вторият човек в българската партия – господин Тахов, веднага се вживява в образа на Гьобелс.

Кунчев съвсем му отпуска края и започва да копира във всичко Хитлер: жестове, облекло, дори и дрезгав говор. Тахов не остава назад в стремежа си да се прави на интересен и дръпва струната на расистката теория, но по друг начин:

българските евреи били несъщински – демек сефаради, шпаньоли, уникални в световната история с миролюбието си; циганите ни пък били джипси, демек египтяни. А българите не били нищо друго, а строителите на египетската цивилизация и т. н.

В партийния орган „Атака“ статиите на Христо Кунчев бълват ксенофобия, максими на Мусолини и цели страници от „Моята борба“ на Хитлер.

През есента на 1933 г. маститият издател окончателно решава, че звездата му е изгряла и пристига с шум и трясък в Берлин. Приет е от самия фюрер и Гьоринг, пред които изплаква мъката си, че партията му е бедна като църковна мишка. Тогава към партийната каса потичат хиляди марки. В немската преса гостът е наречен „големият водач на многохилядното българско националсоциалистическо движение“.

След година „вождът“ отново е гост на Големия брат. В Мюнхен се снима с гестаповска униформа и то се знае – с изправена в хитлеристки поздрав ръка. В „Атака“ и в новия седмичник „Тревога“ се появяват снимки на българския фюрер с Хитлер, Гьоринг, Гьобелс.

Кой знае защо обаче партията не става по-богата. Затова пък от второкачествените локали Кунчев пренася вихрените си запои вече в елитните „Максим“, „Етоал“ и „Мулен Руж“. Иначе  държи да е сред народа. Обикаля фабрики като проявява особен афинитет към събрания с работнички. Които традиционно завършват с джамбурета.

Един ден ръководството на „Атака“ без Кунчев, който явно е преминал всякакви граници, се събира в щаба си на „Дондуков“ в близост с германското посолство и изключва българския фюрер от редиците си. По изпитана българска рецепта Кунчев веднага обявява конференцията и новия ръководител –  господин Тахов, за нелегитимни. Националсоциалистът се установява на „Мария Луиза“, обявява се за единствения истински шеф на партията, стяга си куфарите и отново запрашва за Берлин.

Пак хитлеристки униформи, паради, банкети. В нощта на дългите ножове, когато фюрерът се разправя с Рьом, Кунчев е арестуван и цял късмет е, че се отървава само с лагер. Освободен е след време, но не с извинения, а с отричане на лидерските му амбиции. Фашагата не смее да се върне в България – след преврата на Деветнадесетомайци партиите са забранени и той поема към Рим.

Там започва флирт с Мусолини, но безуспешно. Отива във Виена, но е заловен и съден за фалшификации. Следва бягство от лагер и „преселване“ в Цариград. Но и край Босфора  е задържан от полицията за зулуми и предаден на българските власти. Повече никой нищо не чува за Кунчев нито като политик, нито като журналист.


В категории: Горещи новини