Тези дни известен разпространител на печатни издания ме критикува заради острия тон и злободневните статии в ДЕСАНТ.
Автор: Севдалина Пенева
Държали сме, казва той, линия на крайна опозиция и сме били слепи за хубавите неща, които вършат хората на властта. После ми даде съвет – публиката искала да чете приятни истории и хвалби, не тежки анализи и скандални разследвания.
Замислих се. За вкуса на „обръгналите от истината читатели“, според думите му. Но пък най-тиражните издания в България продължават да бъдат жълтите клюкарници. В които позитивните материали по принцип липсват. Значи, имал е нещо друго предвид.
Може би бившите монополисти на вестникарския пазар „Труд“ и „24 часа“ и по-малотиражните „сериозни“ столични газети? Които никога не са излизали от общия слагачески хор на силните на деня, които и да са те.
В името на платения политически пиар страниците им напоследък преливат от захаросани лепкаво локумени текстове с подходящи ведри фотоси на партийни величия. Режат ленти, целуват народа, той пък им посвещава поеми, майки им бутат бебета за снимки за спомен. От толкова сладка любов, чак горчи.
За моряците, които гният в Гърция без вина – нито ред. За евтиния цирк, наречен „Лукойл“ - нито ред. За националното предателство с националните ни богатства – нито ред. За посегателството на чуждите компании „Шеврон“ и „Дънди прешъс“ и съсипването на плодородните ни земи – нито ред. Там няма да прочетете и за подмяната на собствеността на земята ни от българска в еврейска. За интересите на Анкара към нас и дума не може става.
Затова пък само в един брой (примерно „24 часа“ от 21 август т.г.) бъка от „позитивни“ статии. Как Цветанов се пременил като северняк на частно парти в Жеравна (разпънат на първа страница под главата и после повторен на вътрешна – все позитивно усмихнат).
Последната страница е посветена на „златната целувка“ на Борисов, но всенародният любимец прелива от позитивни кадри и вътре. Сигурно защото денят е бил почивен, магистралните ленти за заменени с похвалното заглавие „Борисов се снима с народа в Бургас“. Умилително, нали? Нищо, че е твърде слугинажно. За сметка на това пък вероятно е добре платено.
Продължавам да мисля. Даже се настройвам позитивно и аха да се получи, гледам новина – ще избират мистър и мис... хайдути на войводското сборище „Агликина поляна“ край Сливен. А рапъри ще забиват „хайдушки“ ритми за начало. На Петрова нива пък „почитат“ Илинденско-преображенското въстание с... прашки и кюлоти (пак там).
И за да ми е напълно биташко на душата, чета информация: Бойко ще обяви кандидата на ГЕРБ за президент, ама на 4 септември. Тази важна за целокупното население дата ще влезе в историята и с... приключването на ремонта в гербаджийския щаб. Не вървяло някак си на премиер от мащаба на Борисов да обявява кандидат президенти в неизмазана сграда (който не вярва, да види в информационните агенции).
И тутакси забравих за разговора с въпросния разпространител. Защото тази истина не е истината на ДЕСАНТ. Политическите захаросани шербети не са за нас. Не са и за нашите читатели.
